Постинг
08.07.2012 15:31 -
За синхронията като благословия
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 2272 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2012 15:34
Прочетен: 2272 Коментари: 8 Гласове:
15
Последна промяна: 08.07.2012 15:34
Всички сме изпадали в състояния на "синхрония" - не, не онази, за която се казва номиналистично, че е "съвпадение на две или повече събития". Тази "синхрония" си остава единствено и само... външна, накъсана и... безпоследствена. Говоря за "другата": за синхронията, при която причинно-следствената връзка е почувствана като отговор на въпрос, молитва или просто... "безадресно адресирана благословия".
Всички сме изпадали в състоянието да си помислиш за даден човек и той/тя да ти се обади. Да сънуваш обстоятелствата около себе си или някого, за когото се тревожиш... и не след дълго нещата "реално" да се изяснят, доставяйки ти двойно облекчение - чрез пред-знанието и последващото му потвърждение. Не, колкото и да времево "близо", това още не е точно... "синхрония". Или поне не като: синхронията като благословия.
Случаят, който днес провокира "нареждането на мисълта" в посоката, към която съм се запътила... е толкова тривиален, та чак смешен. Жега е, мразя да се тътря из жегата, но когато дългът го налага... няма измъкване - ;) Трябваше да съм у майка си, да свърша това, което трябва да свърша, след това - да бъда с нея, да претакаме отдавна известни истини (поне на нас, двете)... т.е. да преминем през целия наложителен ритуал, поддържащ общежитието в онази тривиалност, която често е досадна, но трябва да се изпълнява, за да звънтят "енергийните нишки, поддържащи общността жива"!
Речено-сторено: 9 и нещо е все още време, когато жегата не е подпалила кръвта ни, а разбутаните булеварди - неизпускащи съвременните си миазми в смесица от асфалтови и бензинови пари, прах и... безпощадно вторично излъчване към дръзналите да се поддат на урбанистичния си нагон - ;)
Както и да е... когато към 13.30 жегата навън, а и "вътре", започна да надига глава, започнах да си мисля кого да натоваря с "функцията".... просто да ме откара до вкъщи. Пътуването с рейс ми се виждаше непоносима тегоба, която не знаех как ще преживея. Опитах с "чар": обадих се на съпруга ми - зает с онова, което си мислех, че е домашно (оказа се обществено-кооперативно) "ремонтиране" ; попитах за "малкото" - излязло...
Вече се надигах, когато у баба си влетя голямата "Хала" - вечно критикуващият ме Голям син. Набързо натряскахме някакви реплики, по-скоро общи въпроси от моя страна, касаещи живота му, за да получа краткият, но съдържателен отговор: "Ще те откарам докъдето искаш, само престани да ми задаваш въпроси!"
Тук наистина млъкнах и се замислих... Този път дори не бях отправила "формална молба" (за справка: За Сидхарта, защо не искам да си ходя в родната Варна и много други неща)
... просто бях получила благословия!
Както много други пъти.
Извъднъж, за кой ли път?, се почувствах "защитена"... по най-простичкия човешко-земен начин. И си казах: всъщност ти (или който и да е) какво точно искаш? Вселената, мирозданието или Бог или както и да го наречем винаги "откликва". Но ти колко пъти видя "благословия" в това... и колко пъти благодари?!
Та, за да поправя многото пъти, които може и да съм пропуснала, поради гняв, слепота и други "обструкции" по Пътя... днес простичко казвам:
БЛАГОДАРЯ!
Щастлив да е и вашият ден! Благословени да сте!
Всички сме изпадали в състоянието да си помислиш за даден човек и той/тя да ти се обади. Да сънуваш обстоятелствата около себе си или някого, за когото се тревожиш... и не след дълго нещата "реално" да се изяснят, доставяйки ти двойно облекчение - чрез пред-знанието и последващото му потвърждение. Не, колкото и да времево "близо", това още не е точно... "синхрония". Или поне не като: синхронията като благословия.
Случаят, който днес провокира "нареждането на мисълта" в посоката, към която съм се запътила... е толкова тривиален, та чак смешен. Жега е, мразя да се тътря из жегата, но когато дългът го налага... няма измъкване - ;) Трябваше да съм у майка си, да свърша това, което трябва да свърша, след това - да бъда с нея, да претакаме отдавна известни истини (поне на нас, двете)... т.е. да преминем през целия наложителен ритуал, поддържащ общежитието в онази тривиалност, която често е досадна, но трябва да се изпълнява, за да звънтят "енергийните нишки, поддържащи общността жива"!
Речено-сторено: 9 и нещо е все още време, когато жегата не е подпалила кръвта ни, а разбутаните булеварди - неизпускащи съвременните си миазми в смесица от асфалтови и бензинови пари, прах и... безпощадно вторично излъчване към дръзналите да се поддат на урбанистичния си нагон - ;)
Както и да е... когато към 13.30 жегата навън, а и "вътре", започна да надига глава, започнах да си мисля кого да натоваря с "функцията".... просто да ме откара до вкъщи. Пътуването с рейс ми се виждаше непоносима тегоба, която не знаех как ще преживея. Опитах с "чар": обадих се на съпруга ми - зает с онова, което си мислех, че е домашно (оказа се обществено-кооперативно) "ремонтиране" ; попитах за "малкото" - излязло...
Вече се надигах, когато у баба си влетя голямата "Хала" - вечно критикуващият ме Голям син. Набързо натряскахме някакви реплики, по-скоро общи въпроси от моя страна, касаещи живота му, за да получа краткият, но съдържателен отговор: "Ще те откарам докъдето искаш, само престани да ми задаваш въпроси!"
Тук наистина млъкнах и се замислих... Този път дори не бях отправила "формална молба" (за справка: За Сидхарта, защо не искам да си ходя в родната Варна и много други неща)
... просто бях получила благословия!
Както много други пъти.
Извъднъж, за кой ли път?, се почувствах "защитена"... по най-простичкия човешко-земен начин. И си казах: всъщност ти (или който и да е) какво точно искаш? Вселената, мирозданието или Бог или както и да го наречем винаги "откликва". Но ти колко пъти видя "благословия" в това... и колко пъти благодари?!
Та, за да поправя многото пъти, които може и да съм пропуснала, поради гняв, слепота и други "обструкции" по Пътя... днес простичко казвам:
БЛАГОДАРЯ!
Щастлив да е и вашият ден! Благословени да сте!
и като теб... благодаря...
и благославям... сърдечен поздрав...
цитирайи благославям... сърдечен поздрав...
mariniki написа:
да, забелязала съм го и аз това... и като теб... благодаря...
и благославям... сърдечен поздрав...
и благославям... сърдечен поздрав...
"... просто бях получила благословия!
Както много други пъти.
Извъднъж, за кой ли път?, се почувствах "защитена"... по най-простичкия човешко-земен начин. И си казах: всъщност ти (или който и да е) какво точно искаш? Вселената, мирозданието или Бог или както и да го наречем винаги "откликва". Но ти колко пъти видя "благословия" в това... и колко пъти благодари?!"
Благодаря и за това, че ме провокира да го направя:)
цитирайКакто много други пъти.
Извъднъж, за кой ли път?, се почувствах "защитена"... по най-простичкия човешко-земен начин. И си казах: всъщност ти (или който и да е) какво точно искаш? Вселената, мирозданието или Бог или както и да го наречем винаги "откликва". Но ти колко пъти видя "благословия" в това... и колко пъти благодари?!"
Благодаря и за това, че ме провокира да го направя:)
mamas написа:
"Благодаря!
... просто бях получила благословия!
Както много други пъти.
Извъднъж, за кой ли път?, се почувствах "защитена"... по най-простичкия човешко-земен начин. И си казах: всъщност ти (или който и да е) какво точно искаш? Вселената, мирозданието или Бог или както и да го наречем винаги "откликва". Но ти колко пъти видя "благословия" в това... и колко пъти благодари?!"
Благодаря и за това, че ме провокира да го направя:)
... просто бях получила благословия!
Както много други пъти.
Извъднъж, за кой ли път?, се почувствах "защитена"... по най-простичкия човешко-земен начин. И си казах: всъщност ти (или който и да е) какво точно искаш? Вселената, мирозданието или Бог или както и да го наречем винаги "откликва". Но ти колко пъти видя "благословия" в това... и колко пъти благодари?!"
Благодаря и за това, че ме провокира да го направя:)
Благословена да си!
пиша на тъмно - затова нямам препинателни знаци, но така или иначе - изнасям се след малко - само трябваше да ти цъкна това, за да ти върви цялата нова седмица
цитирайrazkazvachka написа:
получаваш синхронна голяма усмивка от мен също пиша на тъмно - затова нямам препинателни знаци, но така или иначе - изнасям се след малко - само трябваше да ти цъкна това, за да ти върви цялата нова седмица
Понякога и с много "извратен" резултат: Когато някой много ми трябва, а не мога да се свържа с него, тръгвам по места, където мисля, че има шанс да го срещна. В някакъв момент го/я срещам на улицата, смотолевям поздрав и нещо от рода на: "Извинявай, но много бързам!" и продължавам да го търся;((
цитирай
8.
svoboda64 -
Това е друго: нежелание да се изправиш пред проблем, който те гложди -;)
08.07.2012 23:18
08.07.2012 23:18
diso написа:
Случвало ми се е... Понякога и с много "извратен" резултат: Когато някой много ми трябва, а не мога да се свържа с него, тръгвам по места, където мисля, че има шанс да го срещна. В някакъв момент го/я срещам на улицата, смотолевям поздрав и нещо от рода на: "Извинявай, но много бързам!" и продължавам да го търся;((
Търсене
Блогрол
1. Дневник
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer