Постинг
01.07.2012 02:28 -
За Сидхарта, защо не искам да си ходя в родната Варна и много други неща
Не знам дали е вярно, че човек се чувства най-добре там, където се е родил и израсъл. Вероятно за милиони и милиарди хора по света, това е така. Но не и за мен.
Родена съм във Варна. В едно от най-прелестните кътчета на тази земя: с морето и градините наоколо, отдадена на волност с вятъра и слънцето, в романтиката на аскетизма, където фантазията извършваше незаменимата си работа по оформянето на свят, съизмерим с полета на духа и радостта от съвместното съществуване... растения и насекоми, цветя, животни и... деца. Варна на моето детство няма нищо общо с "варварско-консуматорския мастодонт" от последните десетина години... а може би и преди това.
Като човек, като някакъв си "нещастен" индивид, нямам никаква възможност да спра вопиющите промени на една грандоманщина, загрозяваща ВАРНА - моята ВАРУНА: богът на небето, водата и небесния океан. Затова превърнах пътя до Варна в моя/наша Via Dolorosa. Колчем трябва да отидем там - по работа или на почивка, колата се разваля (която или чиято и да е кола). Сякаш имам нужда да премина през нещо друго "страшно", преди да се срещна или разделя с тази моя люлка, с тази изначална моя ценност, на която София е само заместител, сурогат...
Така беше и сега. Не че не го знаех още от самото ни тръгване, не че не си го просех с припламващите скандали с мъжа ми, с търсенето на знаци по пътя, с ослушването в песента на двигателя. Не че не го провидях в "светещите аварийки" (или както и да се наричат задните светлини), докато мъжът ми се щураше около служебния пикап, навестявайки работното си място преди окончателно да окомплектоваме "багажа" за морето... Но да, вот это да :) Преминахме почти целия път... докато колата не угасна на километри от Девня... Диагнозата беше поставена, но от това не ни беше по-леко (изгоряла горивна помпа), защото си бяхме... все "в средата на пътя", а Неволята нямаше да ни помогне... защото бяхме в БГ-то :( Бутахме по нанадолното, докато "кацнахме" на моста на Девня, на равното... и там се закотвихме. Ако можехме да скочим от моста, но не би... всичко щеше да бъде по-лесно.
Седя си аз в навигаторското място и си чета книжка. На английски. Дивя се на жаргона и на вопиющия сюжет - садо-мазо с аспект на полицейска драма.... Мъжът ми разстави триъгълника и се изпружи на моста, белким някой ни забележи... Мигар някой можеше да не ни види ... в средата на моста! Поглеждам с бялото на окото си и не смея да го закачам... цигарите свършиха, а той пуши, та пушек се вдига! Слънцето вече залязва, единствената ни приятелка със сърце като планетата е на работа до 22.30. Остава ми само да се моля! И аз започвам да го правя с чисто сърце и най-дълбоко разкаяние! Мигар не е Еньовден, Йоан Кръстител!
Няма и десетина минути и "чудото" се случва! Хора, от майка раждани, спират пред нас. Мъжът на видима възраст около петдесетте слиза и се заговаря с мъжа ми. Обяснява, че току-що се избегнали катастрофа, защото и двете им гуми са се спукали едновремено. Ясно! Задействал се е механизмът "Благодарен съм на Вселената, трябва да й го отдам"... и ние се случваме ... най-близката вселена! А колко ние бяхме благодарни! Мъжът и жената се отделиха от маршрута си, довлачиха ни до най-близката бензиностанция в Девня. Да казвам ли, че и ние спукахме гума, докато ни теглеха?! Няма значение (освен може би "съвпадението":) Но успяхме! И гумата сменихме, и газ "наляхме" (заради изгорялата бензинова помпа!) А тези хора, мъжът и жената, дори не искаха да им платим!!! Беше толкова мила, но "странна" за БГ-то случка-гледка! Смутолевиха нещо... за приятелството, пътищата и други подобни неща. Варненци! Разбирах ги... но мъжът ми се чувстваше неловко....
Пристигнахме във Вила Вилекула! Мама я построи за нас, когато още обикновените хора можеха да строят... Не че ние не участвахме в строежа. Но Великият Архитект си е тя :) Идвахме, за "да спим", да забравим всички и всичко... поне за малко. Поне за отброените 6 дни. Не че особено ни се получи:) Но почти...
И тогава, на третия или четвъртия ден, нещо ме зачопли. Отключих мазата и слязох при... книгите. Мама пази остатъците от библиотеката ни там. Избрах си десетина. Не знаех какво ще ми се чете след Broken Skin и Мадона отблизо... Докато си на почивка, никога не знаеш какво точно душата ти копнее да... прочете. Та... докато прелиствах и оглеждах, просто се зачетох в "Сидхарта" на Херман Хесе... Бях си "у дома"...
Никога не ми се е случвало това: да четеш нещо, което никога не си чел, но да ти е "дежа вю", по-скоро - "вече четено (или преживяно)". Едно към едно... и сякаш обръчи и времена се смъкваха от раменете и от сърцето ми. Чувстваш се друг, не от книгата, а от потвърждението на размислите ти и на житейския ти път. Чувстваш се едновременно малък и голям... Само да не беше тази болка в кръста или бъбреците, която се появи :))) Любими симптоми: болката на живота!
Всичко би било прекрасно, ако "Любопитството не убива котката"... И така, преди да си тръгнем, забърсах друга книга "Знакът на Българина", която не е кой знае какво като литература, но ти ... "разврежда раните" и те кара да се замислиш върху други разклонения на сегашното си съществуване... Кон-спира-цията. "Дишането заедно" (единодействието), което толкова ми напомня(ше) на другото ужасно съмнение за condescending ("високомерно"), но което най-невинно означава "заедно слезли"....
Мда... това лято, освен горещо, ще е и "чистещо". Така му се и полага... преди декемврия таз година. Дано поне "индианските" ни корени не ни изпържах подобаващо... Защото ще ни дойде много :) Не че не сме готови да посрещнем "насрещния" огън. Ако не друго, от мазето си взех "Трудно е да бъдеш бог" (ще си го изучаваме в останалите месеци :)))))))
Тъй де: това да си Сидхарта е благословия, но в едни по-бавни и уредени от традицията времена. А сред сивотата и мракът, който ни обзема, е по-добре да си Румата или който е да е от героите на безсмъртните братя Стругацки. Просто защото те са могли да провидят "настоящето" (което за тях едва ли е било точно "бъдеще" :)))
Родена съм във Варна. В едно от най-прелестните кътчета на тази земя: с морето и градините наоколо, отдадена на волност с вятъра и слънцето, в романтиката на аскетизма, където фантазията извършваше незаменимата си работа по оформянето на свят, съизмерим с полета на духа и радостта от съвместното съществуване... растения и насекоми, цветя, животни и... деца. Варна на моето детство няма нищо общо с "варварско-консуматорския мастодонт" от последните десетина години... а може би и преди това.
Като човек, като някакъв си "нещастен" индивид, нямам никаква възможност да спра вопиющите промени на една грандоманщина, загрозяваща ВАРНА - моята ВАРУНА: богът на небето, водата и небесния океан. Затова превърнах пътя до Варна в моя/наша Via Dolorosa. Колчем трябва да отидем там - по работа или на почивка, колата се разваля (която или чиято и да е кола). Сякаш имам нужда да премина през нещо друго "страшно", преди да се срещна или разделя с тази моя люлка, с тази изначална моя ценност, на която София е само заместител, сурогат...
Така беше и сега. Не че не го знаех още от самото ни тръгване, не че не си го просех с припламващите скандали с мъжа ми, с търсенето на знаци по пътя, с ослушването в песента на двигателя. Не че не го провидях в "светещите аварийки" (или както и да се наричат задните светлини), докато мъжът ми се щураше около служебния пикап, навестявайки работното си място преди окончателно да окомплектоваме "багажа" за морето... Но да, вот это да :) Преминахме почти целия път... докато колата не угасна на километри от Девня... Диагнозата беше поставена, но от това не ни беше по-леко (изгоряла горивна помпа), защото си бяхме... все "в средата на пътя", а Неволята нямаше да ни помогне... защото бяхме в БГ-то :( Бутахме по нанадолното, докато "кацнахме" на моста на Девня, на равното... и там се закотвихме. Ако можехме да скочим от моста, но не би... всичко щеше да бъде по-лесно.
Седя си аз в навигаторското място и си чета книжка. На английски. Дивя се на жаргона и на вопиющия сюжет - садо-мазо с аспект на полицейска драма.... Мъжът ми разстави триъгълника и се изпружи на моста, белким някой ни забележи... Мигар някой можеше да не ни види ... в средата на моста! Поглеждам с бялото на окото си и не смея да го закачам... цигарите свършиха, а той пуши, та пушек се вдига! Слънцето вече залязва, единствената ни приятелка със сърце като планетата е на работа до 22.30. Остава ми само да се моля! И аз започвам да го правя с чисто сърце и най-дълбоко разкаяние! Мигар не е Еньовден, Йоан Кръстител!
Няма и десетина минути и "чудото" се случва! Хора, от майка раждани, спират пред нас. Мъжът на видима възраст около петдесетте слиза и се заговаря с мъжа ми. Обяснява, че току-що се избегнали катастрофа, защото и двете им гуми са се спукали едновремено. Ясно! Задействал се е механизмът "Благодарен съм на Вселената, трябва да й го отдам"... и ние се случваме ... най-близката вселена! А колко ние бяхме благодарни! Мъжът и жената се отделиха от маршрута си, довлачиха ни до най-близката бензиностанция в Девня. Да казвам ли, че и ние спукахме гума, докато ни теглеха?! Няма значение (освен може би "съвпадението":) Но успяхме! И гумата сменихме, и газ "наляхме" (заради изгорялата бензинова помпа!) А тези хора, мъжът и жената, дори не искаха да им платим!!! Беше толкова мила, но "странна" за БГ-то случка-гледка! Смутолевиха нещо... за приятелството, пътищата и други подобни неща. Варненци! Разбирах ги... но мъжът ми се чувстваше неловко....
Пристигнахме във Вила Вилекула! Мама я построи за нас, когато още обикновените хора можеха да строят... Не че ние не участвахме в строежа. Но Великият Архитект си е тя :) Идвахме, за "да спим", да забравим всички и всичко... поне за малко. Поне за отброените 6 дни. Не че особено ни се получи:) Но почти...
И тогава, на третия или четвъртия ден, нещо ме зачопли. Отключих мазата и слязох при... книгите. Мама пази остатъците от библиотеката ни там. Избрах си десетина. Не знаех какво ще ми се чете след Broken Skin и Мадона отблизо... Докато си на почивка, никога не знаеш какво точно душата ти копнее да... прочете. Та... докато прелиствах и оглеждах, просто се зачетох в "Сидхарта" на Херман Хесе... Бях си "у дома"...
Никога не ми се е случвало това: да четеш нещо, което никога не си чел, но да ти е "дежа вю", по-скоро - "вече четено (или преживяно)". Едно към едно... и сякаш обръчи и времена се смъкваха от раменете и от сърцето ми. Чувстваш се друг, не от книгата, а от потвърждението на размислите ти и на житейския ти път. Чувстваш се едновременно малък и голям... Само да не беше тази болка в кръста или бъбреците, която се появи :))) Любими симптоми: болката на живота!
Всичко би било прекрасно, ако "Любопитството не убива котката"... И така, преди да си тръгнем, забърсах друга книга "Знакът на Българина", която не е кой знае какво като литература, но ти ... "разврежда раните" и те кара да се замислиш върху други разклонения на сегашното си съществуване... Кон-спира-цията. "Дишането заедно" (единодействието), което толкова ми напомня(ше) на другото ужасно съмнение за condescending ("високомерно"), но което най-невинно означава "заедно слезли"....
Мда... това лято, освен горещо, ще е и "чистещо". Така му се и полага... преди декемврия таз година. Дано поне "индианските" ни корени не ни изпържах подобаващо... Защото ще ни дойде много :) Не че не сме готови да посрещнем "насрещния" огън. Ако не друго, от мазето си взех "Трудно е да бъдеш бог" (ще си го изучаваме в останалите месеци :)))))))
Тъй де: това да си Сидхарта е благословия, но в едни по-бавни и уредени от традицията времена. А сред сивотата и мракът, който ни обзема, е по-добре да си Румата или който е да е от героите на безсмъртните братя Стругацки. Просто защото те са могли да провидят "настоящето" (което за тях едва ли е било точно "бъдеще" :)))
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Дневник
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer