Source: http://www.elperiodicodearagon.com/servicios/galerias/galeria.asp?pkid=27353&page_IMG=9 (Горната снимка е краднах от Нета, от друг регион - Арагон, за да ви създам представа какво е това "кавалкадата" :)

Някак отдалече... се чуваше глъчката от площада... някакви оркестри свиреха, деца чирикаха, хората се смееха, чуваше се конски тропот, но когато си в черна дупка... то нямаш и импулс да си покажеш поне носа от балкона, за да разбереш причината за суматохата... Така много постфактум, от телевизията разбрах, по-скоро провидях цялата бутафория на празничното посрещане на тримата влъхви  Мелхиор, Гаспар и Балтазар, които се придвижваха не само с камили като в библейския текст (и снимката по-горе), а слизаха от влакове, кораби или въртолети във всеки град и всяка паланка на Испания, за да се срещнат с децата и да им донесат своите подаръци. Поклонението всъщност е за целокупния Младенец, който в момента е в инкарнация:) Страхотно, откъдето и да го погледнеш! Започвам още повече да уважавам испанците за отношението им към децата.  Хвърлят се купища пари и енергия за организацията и провеждането на празничното шествие, изпълващо с глъч и тържественост  улиците на градовете и селата им, само и само, за да се създаде радост на всички, да се вдъхне кураж и надежда, че ... нашето Спасение е тук, сред нас, в едни пламнали детски очички, които попиват всичко, готови са да получат всичко и да изтърпят всичко... в заедността си:)  

Source: http://www.elperiodicodearagon.com/servicios/galerias/galeria.asp?pkid=27353&page_IMG=13

Празничното шествие има своите вариации, но основните персонажи в него са тримата Влъхви, които водени от Витлеемската звезда предприемат пътешествие, за да поднесат  своите дарове на Младенеца – Месия. 
Source:
http://www.spaintraditions.es/andalusia/january-6th-day-three-wise-men.html

Любопитното е, че някъде откъм 9-ти век тримата Влъхви започват да се типизират така, че да представят три ясно разграничими възрасти, трите раси – черна, бяла и жълта и три дара-символи. Така и до днес Мелхиор е представян като старец с бяла коса и дълга бяла брада,  азиатец или арабин, неговият дар е златото - за Царя; Гаспар (или Каспар) е бял голобрад младеж, чийто дар е мирото  - за Бога, а Балтазар е мъж с негроидни черти на средна възраст, също с брада и той дарява смирната – за Човека.

За западна Европа и Америка драматизирането на този епизод от Рождеството е част от традицията. Виждали сме го в толкова много филми и книги, но тук, в Испания, и в Латинска Америка то е превърнато в шествие, с което приключват Коледните празници. Това е и последният от няколкото тура, когато се раздават подаръци на децата. Този път от Влъхвите.

Раздаването на подаръците е обвързано с поведението на децата – дали са били послушни или не през годината. Ако са били послушни – получават искания от тях подарък, ако ли не – им се дава „въглен”. Като всичко останало около празника (с изключение на подаръците), въгленът също е бутафорен и представлява сладкиш в съответния цвят J Като напомняне, че догодина нещата трябва да са по друг начин. Поръчването на подаръците става по най-различен начин. Обикновено се пише писмо, в което детето прави своя годишен отчет – било ли е добро, послушно и изпълняващо задърженията си. В края на писмото то моли и за съответния мечтан подарък.  Писмото може да се даде на Пажа
– персонаж, когото Влъхвите изпращат за куриер сред децата (хората), за да събере и им предаде писмата: да се изпрати по пощата или да се пусне имейл J Може да се остави и под елхатав нощта на 5-ти срещу 6-ти до чорапче или обувка , където Влъхвите да го намерят и да пуснат в отговор подаръците си. Отчетът може да се даде и устно при директната среща с Влъхвите по време на фиестите. Като най-минимална отплата за старанието на децата през годината, Влъхвите разпръскват бонбони и други сладки лакомства от бездънните си чували от колите, каруците или подвижните си платформи, върху които дефилират по улиците. 

http://www.elperiodicodearagon.com/servicios/galerias/galeria.asp?pkid=27353&page_IMG=8

Тъй като пропуснах всичко това... включително срещата или поне помахването отдалеч на Тримата Влъхви, докато те се придвижват из Мащерково (поради указаните по-горе дълбоко вкоренени български причини), но отдруга страна... бях „добро дете” през цялата изминала година...Влъхвите не ме забравиха.

Явявайки се в нетипичния  за тях български облик, Те ме поканиха – ролята я поеха българските ми приятели тук – на разчупването и изяждането на традиционния козунак (Roscуn de Reyes).
Source: http://www.spaintraditions.es/andalusia/january-6th-day-three-wise-men.html


Самият козунак има кръгла форма и прилича на сплетен венец, украсен със захаросани плодове. Към козунака на Царете (както тук наричат влъхвите) има бутафорна корона. Тя се пада на този, който изтегли късметчето, предварително скрито в тестото. Освен късметчето има и „лош късмет” – бобено зърно. Който го изтегли, той ще плаща за масрафа J

И така, с полуувесен нос и бутилка вино се озовах на познатия адрес. След вечерята и закачките в нашенски стил, които включваха и конското на Илия към Калина, че не ме е завела да видя това испанско чудо - кавалкадата по улиците, Домакинята тържествено извади една кутия като за торта... и от нея се появи „роскона”...


Все още леко сконфузена, макар и отбиваща атакита, тя го наряза по стрелешки къде на по-едри парчета, къде на по-дребни, с което си навлече още една порция порицания ... В това време малката близначка Ивет стопли и шоколада, вървящ традиционно с козунака. Двете с нея с по чаша горещ шоколад в ръце кротичко чакахме канонадата да се отече. Което най-после и стана. Затишието създаде благоприятната пролука всеки да се присегне и да си избере парче. Мен Калина въобще нито ме изчака, нито не ме попита, ами директно ми сервира едно средно по калибър.

Зачоплиха всички из сладката смес в търсене и откриване на „съкровища”... Ям си бавно и си топя залъци в шоколада. Другите привършиха първото и наченаха второто.  И в този сюблимен момент на затаения дъх... се оказва, че аз попадам на находка. Още не се знае, знае ли се. Започвам да развивам прозрачното фолио, но те вече бяха наясно. Това беше... очаквахме само да видим изненадата.

И тя се появи: едно малко, сладко бухалче J

Всички много се смяхме на символичния подарък. Калина ме коронова най-тържествено и божествено. ...

И си направихме снимка – на reina-та (царицата) и нейната Влъхва J

А горката Ивет изтегли бобчето L