То е детето ми,

но по най-дълбоките съприкосновености

бих искала да ми е родител:

то ме дарява с усмивката си всеки път,

когато не съм най-доброто себе си,

то ме завива и все тъй ме милва

сякаш съм най-голямото съкровище.

То е детето ми.

Но Господ ми го даде като мехлем:

защото така и не случих на родители J

Щото и двамата сме някакви си

вселенски ненаместени щръклици...

Но взаимно припознали се...

се понасяме,

а понякога – за разнообразие -

 си благодарим, че ни има

и се ...поддържаме J