~
~
~
Когато кипнеш от ярост и злост,

оголиш ли жицата

все едно е

дали си

пеперуден прашец

или Яго...

Но само тогава – в инстинкта –

за пореден път смъртно

подхлъзвайки се

напипнаш стъпалото,

до което неведомо

си достигнал.

Когато се събудиш от пристъпа

изведнъж безпощадното

ти е ясно

и тръгваш да пъплиш

по следващата си неотменна

Голгота.

И е все едно

как ще надхвърляш неотстояния

и дали ще пребъдваш

в препотвърдени отхвърляния,

докато стигнеш до

малкото си ненобелово откритие

по закрепване на центромера

върху собствената ти хромозома.

Верно бе, много рушат.... и се изтощават,
но най-страшен е СТРАХът ... той ражда...
още повече.... страх, омраза, злоба, ревност, завист, гняв ....

Всички го изпитваме това (само)разрушение. Въпросът е какви стратегии използваме, за да се справим с тресящите ни чувства. Най-цивилизованото е да пренасочиш огромния заряд към нещо творческо и градивно. Но това общо взето се случва рядко. Поне по наблюденията ми :)

За страха съм съгласна. Обаче и той може да се използва по предназначеине: като превенция от "глупости". Може би тогава той не е "страх", а "респект". Но ако продължа нататък ще задълбая много, а май тук не му е мястото :)))