В четир(иде)сет и шестата си година си дадох труда да прочета тази книга. И да се замисля.  Имах времето. Имах и мисловната способност (необременявана от околните, благодаря!) 

И си дадох сметка, че всички играем Каин и Авел, както и родителите им: в различни периоди от нашия живот, щем или не щем. Просто се връщаме към архетипите. Защото са вътре в нас (всеки да си го обяснява по различен начин според знанията и способностите си:) 

Това, което научих от тази книга лично за себе си е, че Изтокът е по-могъщ от Запада и ще го побеждава винаги с едно и също: с великотъпрение и любов: земна, всеопрощаващ а и неосъждаща. С правото на всичко да се изяви, дори и да е най-лошото: и винаги да прощава, за да може да изрече дори и в мозъчния си инсулт: ТИ МОЖЕШ! 

Може би защото когато на 20 години това ми се случи и аз казах същото, и си повярвах! Слава Богу на 20 години резорбацията е бърза (така и никога не си направих впоследствие магнитен резонанс :) 

Това изпитание ме научи да прощавам. Макар и с двадесет години последствие:) Да прощаваш на всеки, който не те разбира "сега", но ще те разбере... някъде в експоненциалната крива. Да разбираш, че нещата не са веДнъж завинаги "дадени", а подлежат на развитие. Не точно както ти си го мислиш:) НО ДА ЧАКАШ, ДА СЕЕШ И ДА ЧАКАШ, МАКАР И (ПОНЯКОГА ДА ЗНАЕШ), ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА ПОЖЪНЕШ...

Сега, когато се намирам в родния си град, от който не е останало нищо "родно", наблюдавам разпада и упадъка на "инфраструктурата" (града), но успях да се докосна до онова непреходно, което никоя власт няма да "окраде": човешките души и човешкия дух. Наслаждавах се на малцината, които срещнах. Слушах за техните човешки борби и техните малки човешки победи. В събота ще присъствам на една от тях - премиерата на 17-годишна поетеса, която разсъждава както малцина възрастни не биха могли :)

И за първи път от 25 години насам не ми е "мъчно", когато ходя във Варна. Досега й ходех като на "напахида". Сега я гледам като "град", който ми е дал в миналото много, сега ме дразни, но имам надежда... за бъдещето му :) Не чрез пол.партии, не чрез администрация, мелиорация и т.н. Хората не са се загубили! Може да не са много. Но ги има. И това че ги познавам, ми стига :§
 

Завръщане към корените си?
Може би?
„На изток от рая“ - една от любимите ми книги на Стайнбек!
Книгата е имам и на английски - подарък от САЩ,
закупена в Монтерей, на "Улица Консервна"....:)))))

Бих ти я дал да е разгледаш и да се порадваш,
ама още не си ми върнала една много ценна стихосбирка с автограв от Автора...:(

западната култура?", той започнал така:
"Ами, би била добра идея..."
Това стигнало като отговор:)))
И още стига!

любима книга ... говориш , че всеки намира себе си, откриват се архитипове в нея...не знам, може би....аз се открих във всеки от героите, но най ми е любим Ли. ..поздрав от не на изток , нито на запад, а някъде по средата...което не е много ласкателно :))

така е и всичко си идва на мястото.
…Нет ничего страшнее людей идейных, искренне верующих. Идейность, помноженная на необразованность – нитроглицерин истории. И здесь я просто не могу не повторить Губермана:

Возглавляя партии и классы,
Лидеры вовек не брали в толк,
Что идея, брошенная в массы, –
Это девка, брошенная в полк…

Распространяясь на умы, сложная теория всегда редуцируется до примитивного лозунга. Профанируется. Собственно говоря, смысловая редукция – это плата за широту охвата. Теория полностью выхолащивается, атрофируется, зато миллионные армии сторонников готовы идти в бой.
И проливаются кровь и слёзы…
Опиум для народа. Религия как глобальный бизнес-проект, Никонов Александр. Электронная библиотека

Тази книга не е за 'четене'. Тя има други функции :)) Но с удоволствие ще разгледам оригинала ти :))) Другата книга е на отговорно пазене при мен... до следващото ни виждане....

От вчера ме измъчва въпросът с дипломатичността... разбирана в 'двата' й варианта. Но май в моя конкретен случай ще предпочета 'Западното варварство', защото когато става въпрос за 'спешен' случай май 'Източните лекарства' не действат :)))

Ами то щом сме 'тук' - по всякаквите си причини - не е много ласкателно за нас :) А иначе, да, определено Ли ми е любимецът.

Това с глобалния бизнес-проект... малко ми идва много :) Нямам нищо против всеки 'новоговор', но... 'не всичко е пари и завойуване на нови пазарни дялове" :)))
Yet smugness is something nearest to the sin 'pride', disguised by and misunderstood through a myriad of innocent provoking pokings :)))