Май ще мълча по-кратко отколкото се бях заканила

Не защото не искам да мълча: смълчано ми е. Не ми се надпрепусква в говорилня, в която няма как да спечеля съревнованието, защото не ми се говори за скандали... от рода на „бурлеската”. А и защото скандалът, отприщил депресията ми – изразяваща се в нежелание да се върши нищо „практически и по същество” – е повседневен!!!

Но няма как да си замълча! Защото ако си замълча ще е равнозначно да отрека себе си!

Та...

Понеже чета „острите” пера по мрежата. И понеже не ми е все едно накъде се излива „зехирът”, а и за разлика от другия „Зехир” (онзи за докарване на фигУра в шоу бизнеса) , този съвсем съсипва... визията за ставащото... Да попитам:

-          Колко е важно „кой кого” – ББ и/или ГеПе-то (Този последният почти ми върви като Джепето, създателя на Пинокио – детето-дърво, което иска да стане Човек J))

Та по този въпрос, Любослава Русева е написала прекрасна статия по въпроса за Джепето – демек ГеПе-то. Но... къде отива посланието отвъд? Щото ми го няма... http://dnevnik.bg/analizi/2010/06/06/912613_vij_koi_durji_otvertkata/

Ако някой не е наясно, че играем в театър на марионетки – средновековен и по-модерен – като Мъпетшоу – то нека се замислиJ

Щото ако ГеПе-то (гранично-пропусквателния!) е несъстоятелен като „бъдещ политик”, то ББ пък – настоящият! - не обслужва ничии каузи, освен собствените си – да бъде харесван и на гребена на медийната вълна (какъв му е пък на този „авторитетът” и за какво се бори? – щото не е това, което заявява – също като другия – ДжеПето J)))

Та и този, като и предишния, а може би и следващите J) Но засега: Всичките предприети политики са въртене в кръг – ако това е Мойсеевият подход всички родени в робство да измрем – ОК, ама май това не е „далечната” политика J) Щото има и близка –

-          Няма политика по държавния бюджет – то е слушане ту на този, ту на онзи – ще увеличим това, онова, ДДС-ДДТ..., няма да го увеличаваме. Ще бъркаме в държавния резерв – лошо, ама има и по-лошо – да викаме МВФ! Ако не повикаме МВФ – може да падне Борда и т.н. докато ти се извие свят...Слушаме „съветниците”, щото как можеш да послушаш „себе си”, т.е. този, който не си?! J )

-          Ще има реформи – Ние сме най-големите реформатори! – Да, да, ама не ... Здравната реформа боксува... Ще закриваме болници, няма да закриваме болници. Никой няма да остане без работа, но и заплатите няма да вдигаме... Ще си мрете, както и досега... най-мното да Ви осигурим безплатен поп по изпращането в... небитието; Образователната – пиши я бегала - то не бяха съкръщания, БАН-ски старци, преформатирани формати за изпити – „приемни” – дето все е изтекла информацията, всички ще ставаме професори, щото така е рекъл –н-ския Университет, т.е. малкия Господ, а големият – се смее ли, смее J Административната: ще режем на кълпак – 10-15-20 %. Почти като в тотализатора: може и никой да не спечели в 13 тираж, но все пак ще сме реформирали нещо – ще увеличим доходността като заявим, че е „за дарителство”: хъм ще сме отчели дейност по некоординация и несведущност по протичащите процеси, хем и неродът ще се е възрадвал! J

-          Инфраструктурата ни и екологията се е „голнала” отвсякъде: ту ни отпускат фондове, ту ни ги спират, щото не спират заменките и някакви „нови решения”, като например да се застоява приморската ивица във Варна от ТИМ (та ние ли сме против „тийм уърк” ? Щото може да се сменят правителства, но не и „правата линия на съвременния капитализЪм с главно Ъ) ...

-          Темида се е заела със себе си... Оказа се, че тя никога не е нарушила каквото и да е. Безпристрастна е, демек, по преизпълнение на алинеи, параграфи и процедури. Само дето има Темидни деца с приморски имоти. И нито един наистина осъден ... от онези с „бели якички” за каквото и да било. А иначе „за кокошка – няма прошка”! Както и за „Красьо Черничкия”... но най-вече като морална присъда, но тя няма юридическо измерение J)

-          Та да си дойдем на думата за „безследно изчезналите”. Тук можем да причислим милиардите, дето в последните 20 години просто се „изпариха”. Бълха ни ухапала: способни сме, ще ни свалят още 20 кожи от гърба и ще наваксат за следващите милиарди! По-лошото е в 800-те безследно изчезнали българи, които не се знае на отчет от колко години са! Лев и милиард да изчезне – това са Худиновски фокуси! Човек да изчезне – това си е наистина престъпление: пред Господ, а и оттам пред – нацията (ако я има такава и може да се изчерви, че (не) е еня!) Защото един-единствен човек е потенциал от милиарди (включително и като тъканни и генно съставки, за органите да не говорим!)

Тъжно е! Направо отвъд... съкровеното!

Почти се намираме в операция  ” ы”. Който не е започнил филма, няма ни най-малка представа за илюзията, в която живеем. Който го е запомнил... още по-зле! Напълно е наясно... в какви л..... сме се накиснали! За другите... които са изкушени в „правенето на филми” е клипът под настоящия пост J))

Та депресията ми се задълбочава, защото не съм безпаметна за словцата на дядо Ви Вазов, който в Опълченците намеква... „отникъде надежда взорът не види!” Само че и там е преди кулминацията:

патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!

http://liternet.bg/publish/vazov/lirika/gusla/opylchencite.htm

Хубавото на дядо Вазов е, че е иносказателен. И отива далеч отвъд буквалностите на  политическия дневен ред  на „неговото” си време J И аз не го харесвах, когато бях ученичка в гимназията, та дори и в университета. После написах един анализ на Под игото, който загубих, и който си играеше с езотеричности и числа: тогава ми просветна, че човекът просто е бил изразител на други същности, за които все още е нямал понятията. Но се е опитвал да ги изкаже J))

Та и днес така... опитваме се да кажем нещо. Но кой чул, кой разбрал, кой се попипал... по някои части ... не винаги за пред хора.

Мъчително, болезнено... но както и в съня ми... походът продължава. В едни мрачни халета, без светлина... докато малцината, които носят едни неща, които не подлежат на дефиниция (образите са различни в различните сънища) ... не успеят да предадат на останалите убедеността си, че всичко в крайна сметка зависи от НАС!

Да, знам и проблемът! Пътят към НАС е дълъг и осеян с мини, препятствия, и други разкъсвания. Но ако не го извървим... просто няма УТРЕ! Защото благословен е индивидът, но той/тя никога не е израснал на гола поляна и никога няма да се утвърди сам и по себе си! Защото му трябва общество! Пък било то и обществото на РАЗЛИЧНИТЕ, на 451⁰ по Фаренхайт J)) На тези, които винаги ще бъдат преследвани... защото трябва да има УТРЕ! Докато бъде разпознато не само по труповете, но и от преговорите между „тези” и „онези”, когато най-сетне осъзнаят/осъзнаем... че Животът е ЕДИН(ЕН)!

   

 

Щом аз съм гол!
-----------------------

Припомних си наскоро Андерсен.
Приказка за царят- порно.
Прелиствах страниците притеснен.
Поука търсех неотклонно.


Българският цар, охранен,
Охрана бил на времето.
Друг цар, тогава пазел,
Любимецът на племето!


Охранител, охраняем станал.
Случват се такива чудеса.
Народът силно го обичал.
Гласът си давал начаса.


Дружно гледали на Запад.
Слънцето променя ход.
От Изток вече не изгрява.
От Брюксел търсим златен плод.


И страната тръгнала наопаки.
Едни ги хващат, други пускат.
Сексът дрънка, бебетата кът били.
Бюджетът също се" изпускал".


Тогава царят, важно станал.
След размисъл, умозаключил:
"Щом аз съм гол, народът славен,
На първо място се е изкачил!"

"Щом аз съм гол, народът славен,
На първо място се е изкачил!"

Тук съм замълчала :)) Значи сме си голи и боси, почти като преди да ни измислят "азбуката" :))))