Безгласен от глаголстване

обезверен от всекидневното раздаване на вяра

напушен до върха на собствените си дробове

от липсата на дисциплина

бавно снизхождаш,

за да избегнеш клюкарстването

и да се съсредоточиш

върху онзи зелен лист,

който все още ти се изплъзва,

докато мислейки го създаваш

от себе си в себе си

макар и навън

като леторасъл

а той плаче и се гъне

и не иска да се закрепи

върху отреденото му стреме,

където ще се надпрепусква

с вятъра

и гъсениците,

за да пребъде като кислород

необходим и за дишането,

и за гниенето.

Страх го е зеленият лист.

А тебе дваж повече,

защото знаеш

на какво го обричашJ