Извинявам се най-дълбокосърдечно на tata, и отговарям на апела му: Българино!
http://tata.blog.bg/viewpost.php?id=101725


И може би на много други.
Но не мога да спра езика си
да пее на всички езици
които помня или сънувам,
не е парадиране, нито театър -
душата ми е многоезична,
не съм езичник,  правоверна съм -
във всички религии на земята,
които искат мир,
проповядват мир,
живеят в мир
и почитат децата,
като най-древното божество,
като утрото,
от което идваме...
Презирайте ме,
ако ви отърва.

Аз съм просто
запетайката на вятъра:)) 

Послепис: Моля Ви, вслушайте си в думите на песента... Те казват толкова много:(((((((((((((((((

Akeboshi (Wind) - Never Alone = Акебоши (Вятър) - Никога сам

Аз приемам света лично и го живея така.

Много се изписа за националното ни затваряне. За вглеждането в миналото и в пъпа... простете този циничен израз. Езикът ни наистина е важен белег, но какво ако мога да се изразявам на много езици? Това прави ли ме по-малко българка? Тук съм израстнала, познавам много по-добре спрямо много други собствената ни литература - все пак по образование съм "литератор" (БФ):)) Нещо повече, познавам и историята ни в подробности. Социологически и философски трудове, тук вече повече чужди, отколкото наши:))

Ужасът ни е, че сме се вкопчили в нашата уникалност, а не искаме да видим общото, което имаме с другите. Да не забравяме, но да не се и самозабравяме...

Ще спра тук, защото почнаха да ми идват сквернословия на езика, а това не е педагогично.

Моля Ви, нека има полоса за всеки. Навремето нагрубих един от най-способните хора, на които някога съм имала честта да бъда нЕкакъв си учител: "Искате и самолетните ви билети ли да купим?", освен характеристиката за тамошните университети. Хората все още искат това:)) А ние се отказахме от него като "комунистически диверсиум":)) Момчето се реализира много добре в Щатите и го е срам да си идва в България. Защо ли?

Господи, какво е това, което тече и не се отича???

Извинението е прието! Но не съм съгласен, че сме затворени.Българинът е един от най-отворените към света!Никога не съм казвал,че сме уникални! Все пак трябва да държим на своето и да отстояваме интересите си.Иначе пак казвам се превръщаме в помияри.Това,че знаеш езици е добре.Аз питам колко французи,англичани, американци?
Ние за тях не съществуваме! И толкова по зле за тях.

Имала съм честта да общувам с представители на всякакви раси, религии и националности на земята. Никога не съм се чувствала "никой". Била съм "чествана", т.е. било е зачитано моето човешко, национално, женско и всякакво достойнство, така както в родината ми не ми се е случвало!
Пожелавам на всеки човек да преживее това. Е, да, имала съм "привилегията" да се движа в средата на презираните (нископлатени навсякъде) учители на ... хората. Но това няма значение... Поне не вече за мен... Въпреки че продължава да ме боли - лично, нечовешко... за моята собствена страна...

Сега, когато жестокостта ми се сломи...
да Ви кажа, че ми звучите като съпруга ми. Живеем близо до бившето Американско консулство, опасано с бетоновите заграждения:)) Той чество ги псува - особено като няма как да минем с колата. И се моли да го назначат "визов офицер", когато американците ще се тълпят да искат да влязат в страната ни:))

Лека вечер!