Малко са истинските неща,
повечето са излишни - 
пълним си скрина със труфила,
уж били нещо различни.
Истинското подритваме с крак,
то на практика ни е чуждо,
щом може със синтетичния знак
да заменим живота,
                                        при нужда.

Малко са истинските неща,
тях все държим за Музея.
Чудя се дали в самите нас
е останало нещо,
та още живеем.