Ще си тръгна някой ден

само с овчарската торбичка

и бучиниша – за късмет

Няма да се оглеждам след себе си

за паяжини – с най-здравата нишка

ще се превържа като колет

който някой ще получи

изневиделица

Ще си тръгна някой ден

когато най-малко съм го очаквала

за да стигна предела,

отреден и за мен,

след като всичко е било опитомено

или безследно избягало

от сетивата ми

Ще си тръгна...

Но засега оставам...

В прибоя на дните

В шушукането на седмиците

В безумния танц на месеците

И отчета на годините...

като статистически данна,

в която никой не се заглежда

защото е неразличима по хребета

а има още толкова да се изкачва

Ще си тръгна...

Когато съм непотребна

Дотогава –

ще се закачам като велкро

по всеки отминаващ влак

където ще се правят открития

И ще се събуждам на собствения си праг