Постинг
12.10.2013 02:44 -
Да живееш без да се страхуваш... благодат! Защото децата ти поемат щафетата!
Пиша това с благодарност към Големия (ми) син, който ме научи да не се страхувам. Не да не изпитвам тревога, болка и притеснение, а да вярвам... че всичко ще е "най-доброто, което може да ми се случи".
Истината е, че за да "създам" това дете като Човека, който шества сега по този свят и се бори за своите си истини и оцеляване, аз трябваше да науча едни от най-важните уроци:
- не бъди надменна/надменен - това, за което съдиш другите, може да се случи и на теб;
- бъди истински: колкото и да боли, няма по-голям цяр за всички човешки болки освен ясното им изговаряне и разискването им (дискутирането) им... докато те "се стопят" в пламъците на подплътения с факти аргумент и ... прошката на човешкото несъвършенство;
- бъди готов(а) да простиш... и да отминеш нараненото си его, за да "жънеш" онази заедност впоследствие, което е най-голямата отплата за всяко усилие и всеки "компромис" спрямо неукпреналия (объркания временно) човек -;)
Покрай това дете научих:
- какво е състрадание (3-годишен): Мамо, не се притеснявай, това на всекиго се случва - когато, с извинение, се напиках на стълбите пред входната ни врата, докато преди това го носих в снега бременна с брат му -;)))
- какво е "мъжка подкрепа": Мамо, не се притеснявай, той татко ще се прибере! Когато след скандал в ранните години на брака ни, мъжът ми тръшна вратата със заплахата "Ха майката ....", а ние с децата ходихме из квартала в бурята (буквална, както и емоционална) да го търсим, за да не му се случи "нещо" -;)
- какво е "да научиш урок": Знам, че никога няма да ме погледнеш повече, ако ми дадеш онези 1000 лева, за да се "запиша студент" без да съм се явил и издържал изпит(а)! (Защото и на моите деца, както и на мен, ми е била подавана "куката", да се хванем... - това е резюме на разговор който водихме и който е "дамгосал" детето ми като "мое/наше")
Но, ако сега умра, споменът за "смелостта/зрелостта" на моето дете, ще остане, когато в 1998 трябваше да пътувам за Холандия (тогава трябва да е бил на 13 години). Бях емоционално объркана и неготова, бях пила (вино), колкото да се зашаматя (ама много успешно!) и до последния момент се суетях. Легнах си към 3, трябваше да стана в 5 (може би, не помня). Дали бях навила някакъв часовник, не знам, мъжът ми (както винаги в сериозни за мен времена "липсваше"), били сме вкъщи само аз и Големия -;) Но каквото и да е било: Големия ме вдигна от леглото и ми каза: Теб те чакат учениците на айрогарата! Ставай! После ми поръча такси!!! Не, не ме придружи! Просто ме "изрита" -;))) На мама детето, точно както аз процедирах с него (а по-късно и с брат му), както мама с мен: "тук е дълбоко, блъскам те - плувай!")))
Обожавам и двете си деца, защото те са най-големите ми "тънки" учители: те ме научиха на сила и слабост, на задаване и отстояване на позиция и компромис -;)))
Велик Учител е Животът, но най-великото е да "имаш" Деца, защото те те учат на нещата, които никога преди това не би си помислил, че можеш да изживееш, надживееш или инициираш -;)
Та, благодаря ти, Безсмъртний (Атанасе), сине мой, че ме научи да не се страхувам, да не изпадам в неловки ситуации, да си винаги (незримо) до мен, да ме закриляш по своя си мъжки начин, да ме следваш без да се озърташ, да бъдеш Себе си, което винаги най-много е ласкало нашето родителско самочувствие (моето и на баща ти)...
Честит рожден ден, Сине!
хохо
Истината е, че за да "създам" това дете като Човека, който шества сега по този свят и се бори за своите си истини и оцеляване, аз трябваше да науча едни от най-важните уроци:
- не бъди надменна/надменен - това, за което съдиш другите, може да се случи и на теб;
- бъди истински: колкото и да боли, няма по-голям цяр за всички човешки болки освен ясното им изговаряне и разискването им (дискутирането) им... докато те "се стопят" в пламъците на подплътения с факти аргумент и ... прошката на човешкото несъвършенство;
- бъди готов(а) да простиш... и да отминеш нараненото си его, за да "жънеш" онази заедност впоследствие, което е най-голямата отплата за всяко усилие и всеки "компромис" спрямо неукпреналия (объркания временно) човек -;)
Покрай това дете научих:
- какво е състрадание (3-годишен): Мамо, не се притеснявай, това на всекиго се случва - когато, с извинение, се напиках на стълбите пред входната ни врата, докато преди това го носих в снега бременна с брат му -;)))
- какво е "мъжка подкрепа": Мамо, не се притеснявай, той татко ще се прибере! Когато след скандал в ранните години на брака ни, мъжът ми тръшна вратата със заплахата "Ха майката ....", а ние с децата ходихме из квартала в бурята (буквална, както и емоционална) да го търсим, за да не му се случи "нещо" -;)
- какво е "да научиш урок": Знам, че никога няма да ме погледнеш повече, ако ми дадеш онези 1000 лева, за да се "запиша студент" без да съм се явил и издържал изпит(а)! (Защото и на моите деца, както и на мен, ми е била подавана "куката", да се хванем... - това е резюме на разговор който водихме и който е "дамгосал" детето ми като "мое/наше")
Но, ако сега умра, споменът за "смелостта/зрелостта" на моето дете, ще остане, когато в 1998 трябваше да пътувам за Холандия (тогава трябва да е бил на 13 години). Бях емоционално объркана и неготова, бях пила (вино), колкото да се зашаматя (ама много успешно!) и до последния момент се суетях. Легнах си към 3, трябваше да стана в 5 (може би, не помня). Дали бях навила някакъв часовник, не знам, мъжът ми (както винаги в сериозни за мен времена "липсваше"), били сме вкъщи само аз и Големия -;) Но каквото и да е било: Големия ме вдигна от леглото и ми каза: Теб те чакат учениците на айрогарата! Ставай! После ми поръча такси!!! Не, не ме придружи! Просто ме "изрита" -;))) На мама детето, точно както аз процедирах с него (а по-късно и с брат му), както мама с мен: "тук е дълбоко, блъскам те - плувай!")))
Обожавам и двете си деца, защото те са най-големите ми "тънки" учители: те ме научиха на сила и слабост, на задаване и отстояване на позиция и компромис -;)))
Велик Учител е Животът, но най-великото е да "имаш" Деца, защото те те учат на нещата, които никога преди това не би си помислил, че можеш да изживееш, надживееш или инициираш -;)
Та, благодаря ти, Безсмъртний (Атанасе), сине мой, че ме научи да не се страхувам, да не изпадам в неловки ситуации, да си винаги (незримо) до мен, да ме закриляш по своя си мъжки начин, да ме следваш без да се озърташ, да бъдеш Себе си, което винаги най-много е ласкало нашето родителско самочувствие (моето и на баща ти)...
Честит рожден ден, Сине!
хохо
И вие покрай него!
Казала си нещата мнооого повече от прекрасно! :)
цитирайКазала си нещата мнооого повече от прекрасно! :)
"... те те учат на нещата, които никога преди това не би си помислил, че можеш да изживееш, надживееш или инициираш".
Да ви е жив и здрав! Прегръдки за майката, дала живот във физическия свят ;) на това прекрасно дете!
цитирайДа ви е жив и здрав! Прегръдки за майката, дала живот във физическия свят ;) на това прекрасно дете!
Търсене
Блогрол
1. Дневник
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer