Прочетен: 1039 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2010 02:08
Цяла никога не съм била:
дори и при раждането си –
все екипи, в които да се вписваш,
по изпълнение на концесии,
с презумпцията да се усмихваш,
дори когато ти се реве...
Всеки път, когато си намисля,
че се срещам с подходящия къс –
роднина, приятел, деца и съпруг
се намесва егоцентричният гравитационен кръг –
мой или на другите –
и ме извърля в неземна орбита –
по далеч!
И там: в инзвънземната орбита
изведнъж се познавам
и благодаря на осколките
от човешки отношения,
които ме правят несевършена,
но ЦЯЛА!
Така извъземието се превръща в лакмус
за човешката ми структура
до ден днешен неопозната от мен,
а и от другите .
Как да не си или да не съм
самоотхвърлена цялост тогава?
Явно съм цяла
само
когато не съм на Земята
или Земята е възможно най-далече
от мен....
както и всяка идея за
цялостност J
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer