*
*
*
24 май е народен празник. Той е замислен като празнуване на вярата чрез нейното интелектуално осъзнаване и реализиране – чрез писмеността, разумяването на написаното (Светото писание) и свободното общуване чрез словото между вярващо-мислещите човеци.
България се е оказала онова благоприятно за сеене място на вяра и слово, защото някога управниците й са мислели за единението на народ , разкъсван от родово-племенни принадлежности и йерархии, от преклонението пред различни, съперничещи си за сила на влиянието си култове. Колкото и да е изглеждала непослина някогашната задачка, тя е била постигната: в началото драстично – чрез политически непопулярни мерки (делото на княз Борис-Михаил), впоследствие бавно и постъпателно – чрез всекидневното обучение на „азбукарчетата”, които на свой ред са ставали учители на ближните си.
Като наблюдавам съвременната политическо-интелектуална и духовна обстановка в България си давам сметка за тоталното отстъпление от някогашния замисъл. Затова днес 24 май е само формално отбелязван по официалния държавен календар празник. Разкъсаната връзката между Дух и Слово ни оставя като разсипан народ, брулен и отвяван от ветровете на Времето. Без еднинение и без общи приоритети. Защото загърбихме духовността като основа на всеки планирано-материален просперитет. И вперихме поглед единствено във всекидневното си материално-физическо оцеляване, което често ни изправя пред „всеки срещу всеки” или насъсквайки една социална страта срещу друга. Не материалната криза ражда духовната, а точно обратното: идейно-духовната криза ни докара до разсипията, в която се давим...
И да завърша с малко по-оптимистична нотка: дано успеем да се преборим с духовното си униние, защото точно там се крие изворът на енергията, с която можем да се преборим със сегашните си проблеми.
Честит празник!
но за мен това е най-хубавия наш празник!
Втора година не съм в училище на този ден...липсва ми празничната атмосфера, усмивките на децата, камбанния звън, звученето на химна, който ме кара да настръхвам...
Малко ми е тъжно...че не съм там...
И на мен ми е тъжно за училище! Но много по-мъчно ми е за това, че от храм училището се превърна в неопределен институт с неопределени задачи, обслужващи поредната клика!
Но си права: това е Българският празник! Друг от подобна величина нямаме!
Честит да ни е!
Честит празник!
Този разговор може да бъде много дълъг. Просто се изисква да се знае какво се е случило исторически и как развитието на християнските ценности и институции (в тесния смисъл на думата) са се превърнали в институциоинална рамка на съвременните демократични общества.
Поздрави и честит празник!
Честит най-български празник!
Честито и на теб! Ведър и слънчево-озарен ден!
Благодаря, че се отби и коментира! Поздрави
Да правиш каквото трябва, за да не ядосаш Бог не е съвест. Просто контрол... но да, разговорът е прекалено дълъг... да го оставим така.
Честит празник и на вас.
Поздрави!
ххх
Абе смешка: цялото човешко развитие е такова. Стига да имаш търпението да проследиш кой от кого е заемствал и как го е интерпретирал за да служи за собствените му/й цели:)
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer