*
*
*

24 май е народен празник. Той е замислен като празнуване на вярата чрез нейното интелектуално осъзнаване и реализиране – чрез писмеността, разумяването на написаното (Светото писание) и свободното общуване чрез словото между вярващо-мислещите човеци.

България се е оказала онова благоприятно за сеене място на вяра и слово, защото някога управниците й са мислели за единението на народ , разкъсван от родово-племенни принадлежности и йерархии, от преклонението пред различни, съперничещи си за сила на влиянието си култове. Колкото и да е изглеждала непослина някогашната задачка, тя е била постигната: в началото драстично – чрез политически непопулярни мерки (делото на княз Борис-Михаил), впоследствие бавно и постъпателно – чрез всекидневното обучение на „азбукарчетата”, които на свой ред са ставали  учители на ближните си.

Като наблюдавам съвременната политическо-интелектуална и духовна обстановка в България си давам сметка за тоталното отстъпление от някогашния замисъл. Затова днес 24 май е само формално отбелязван по официалния държавен календар празник. Разкъсаната връзката между Дух и Слово ни оставя като разсипан народ, брулен и отвяван от ветровете на Времето.  Без еднинение и без общи приоритети. Защото загърбихме духовността като основа на всеки планирано-материален просперитет. И вперихме поглед единствено във всекидневното си материално-физическо оцеляване, което често ни изправя пред „всеки срещу всеки” или насъсквайки една социална страта срещу друга. Не материалната криза ражда духовната, а точно обратното: идейно-духовната криза ни докара до разсипията, в която се давим...

И да завърша с малко по-оптимистична нотка: дано успеем да се преборим с духовното си униние, защото точно там се крие изворът на енергията, с която можем да се преборим със сегашните си проблеми.

Честит празник!

Може и да си права...
но за мен това е най-хубавия наш празник!
Втора година не съм в училище на този ден...липсва ми празничната атмосфера, усмивките на децата, камбанния звън, звученето на химна, който ме кара да настръхвам...
Малко ми е тъжно...че не съм там...

Много усмивки и успешна реализация в хуманното Ви призвание :))

Това е размишление, което включва и физическото ни отстъпление от училището (имам предвид българското средно образователно такова). Много хора бяха "изтикани" оттам (включително теб и мен, и много други) поради материалната нищета, на която в момента управлението на държавата обрича учителите. Съвсем друга тема е несбъднатите реформи, връщането назад в резултат на много от необмислените промени, въртенето в кръг и т.н.

И на мен ми е тъжно за училище! Но много по-мъчно ми е за това, че от храм училището се превърна в неопределен институт с неопределени задачи, обслужващи поредната клика!

Но си права: това е Българският празник! Друг от подобна величина нямаме!

Честит да ни е!

Благодаря за пожеланието! За мен този ден е ден за размисъл (почивка:)), защото в останалото време емоционално и интелектуално изживявам онова, което може да се нарече "образо(у)вание":)

Честит празник!

Ако не бяха замесени християнските глупости, щеше много да ми хареса.

Не мога да гадая какво имаш предвид под "християнските глупости". Християнството извършва две революционни неща - индивидуализацията на човека и развитие на нещо, което се нарича "съвест" (вътрешен, сравнително автономен апарат за самоконтрол в нравствено-морален аспект), както и "комуналността", заедноживеенето и самоуправлението на базата на поместните църкви (немеханичното обединение на всички принадлежащи към една "църква").

Този разговор може да бъде много дълъг. Просто се изисква да се знае какво се е случило исторически и как развитието на християнските ценности и институции (в тесния смисъл на думата) са се превърнали в институциоинална рамка на съвременните демократични общества.

Поздрави и честит празник!

дано успеем да се преборим...

Честит най-български празник!

Силата е в нас:) Единствено трябва да си повярваме, че я притежаваме!

Честито и на теб! Ведър и слънчево-озарен ден!

Трябва да продължаваме да правим усилия, те в повечето случаи дават резултат.

Така е... Само че се "вижда" (валоризира) след много време. А днешното време е някак "бързотечно" и иска да изконсумира резултат (а) на момента :)

И нека песимизмът ти бъде, както винаги досега, активен и градивен!

Песимизмът не е нищо друго освен реализъм, примесен с критичност към онова, което повече не може да се търпи и спира развитието... А активизмът в тази насока - критичността и направо казано "кастренето" - изисква толкова много енергия и постоянство, че често си на ръба на отчаянието от преумора и невъзможност да отреагираш на всичките стимули на средата, които изискват "незабавна реакция":))
Благодаря, че се отби и коментира! Поздрави

Нека светлината бъде в сърцето и в душата ти!

Да укрепим светлината на духа вътре в нас, за да можем да я пръскаме към другите!

Съвестта я е измислил Сократ, доста преди християнството.

Да правиш каквото трябва, за да не ядосаш Бог не е съвест. Просто контрол... но да, разговорът е прекалено дълъг... да го оставим така.

Честит празник и на вас.

Честит празник! Светлината ни спасява от тъмнината вътре в нас:)
Поздрави!

Както винаги си luminous. Задръж тази честота на светлината:) Заради всички нас!
ххх

Въпросът за"гърците" не е, че в много отношения не са първи. Въпросът е кой го е направил възможно те да са толкова популярни в техните съждения и да обучават идущите:) Защото някой е възприел техните insights като индоктриниращи за следваищите поколения:)

Абе смешка: цялото човешко развитие е такова. Стига да имаш търпението да проследиш кой от кого е заемствал и как го е интерпретирал за да служи за собствените му/й цели:)