На онова Аз, което се крие в мрака

Обичам тъмното.
И все пак...
Мракът ражда чудовища.

Творя и обичам...
а ко-творецът Страх
обсебва формата
и я обрича...
Спасителната светлина
къде се крие?
Вдън тъмното -
в пропилата я самота...

Да я достигна? Как?
Причувам глас:
Ще трябва 
да разтлееш мрака...


Стремглаво сливане и...
пръскаш се
на хиляди смехунки.
Фотони светлина взривяват
мътни кладенци -
Нощта, безкостната,
затисната 
пропада
в обятията на Деня...

Угасва темпото...
За кой ли път
разбиваш се
на Дзяк и Бяг...

Вдън светлото
слепящо тъмното
играта продължава...



Из "Салтомортале в свраче огледало"
Соло за душа и еолова арфа

душко! Добре се справяш! :))))))))))

Но поне имаш илюзията, за която да се хванеш:))))))
Поздрави, Феминка!