Днес е последният ден. Най-самотният ден в един месец. Така тълкуваше Линда Гудман навремето тази номерологична позииция. Нямам основания да не й вярвам. Още повече, че може би се самонавивам. Най-малкото – защото трябва.
Достатъчно се метлявих: от четвъртък на обяд, та до днес. Не ми се занимаваше със сериозни материи: те пробиват дупки в ума ми и ме погват по неизбродните си канали. Затова си наложих 5 дневна необвързаност. Тази на Галактически стопаджия, който бясно се щура из дупките на сиренето-Вселена, за да...? Всъщност не зная отговора на “ за да”... Предполагам, че подсъзнателно съм искала да забравя всички дестинации и всички неща, очакващи ме и очаквани от мене в края...Просто имах нужда да възвърна остротата на възприятията си. Да избягам от рутината, която ме прави едноизмерна, плоска, жалка, несмисленаJ
Ммдаааа ....Метлявих ли се всъщност? Май привиждам образа на метилява овца, подгонена от собствените си бесове. Защото...Мятайки се из Мрежата - виртуалния, ерзац-заместител на Вселената – отново и отново попадах на себе си: на “разпръснато Аз във всичките Те” (Самоцитирам се – от онова мое някогашно “Аз”: по-голямо на смисли, макар и в по-младо биологическо тялоJ). Оглеждах се в различните и разнокалибрени парчета, отдавна заровени в паметта ми. Препрочитах, възстановявайки полуизтрити палимпсести на емоционални трепети или травми. Потопих слуха си в отгласите на разкъсващи мисли или величава музика. Вибрирах в напрягащи или смазващи кинетични състояния. Подлудявах от миазмите или ароматите, които се носят наоколо.
Тук казвам: Доста! (Предпочитам го пред Баста!) Макар и възстановяващо, пътешествието беше уморително. Но свърши “работа”. Защото след продължително лутане се намерих в края на предишната ми книга “Свободна и ничия”. В буквалния и преносния смисъл.
А той е:
ПОНЯКОГА
Понякога
се чувствам
Змийско кълбо
от души.
Гърчат се,
увиват се
и взаимно
си пречат.
А тялото
е Едно.
Горкото тяло –
то е разпнатото.
Душите
отлитат
като Кетцалкоатл.
Остава тялото –
Напуснат Дом,
очакващ
Завоевателите
в образа
на Бог.
А ето как изглежда това в Brain-Buddha-snake-sized. “Окраднах” си го от нет-но място, наречено Rigorous Intuition (v. 2.0): Snakes in the Head”.
Сега като Вълшебния свирец (любимо-омразния Pied Piper) вече мога, а и крайно време е! да изведа "змиите" – моите домашни любимци – извън очертанията на всекидневието. И да се бухна в отрезвяващия му водовъртеж. При писането на прозаично-скучна академична книжнина (уф!) и amidst надвиснал като дамоклиев меч ремонт (мннноооогоооо уф!)
Bye-bye, Life,
Bye-bye, Happiness,
Hello, Loneliness,
I’m gonna…
Rigorously dive
In the sea of NeedJ)
До скоро!
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer