Никога не съм писала в категория “Той и тя”. Не защото като представител поне на единия вид (“тя”) нямам какво да кажа, а защото ми е изглеждало скучноJ Но днес бях провокирана. От постинга на marianami “Смейството умря, да живее семейството” - http://marianami.blog.bg/viewpost.php?id=220319

 

Разбирам, че постът е провокативен и търси и събира разнородни мнения. Не исках да коментирам, защото щеше да ми се наложи да вляза в “полемика” с моментните настроения на хората, които са коментирали. Или с житейските им нагласи. Което не ми е целJ

 

Не искам и да цитирам всички дефиниции за семейството: социологически, културологически, антропологически и др. Повечето хора някаквите там дефиниции не ги интересуват. Те не са “идеалния”, а частния случай. Досущ по толстоевски: “Всички щастливи семейства си приличат, всяко семейство е нещастно по своему”J

 

Какъв е тогава казусът и мога ли да го изразя с възможно по-малко думи?

 

За мен семейството, освен по социологическа дефиниция, а и по лично впечатление, е muffler: «омекотител на ударите». Не знам какво бих правила без семействата си през годините, след като е известно през каква месомелачка минахме, а и все още минаваме.

 

Когато станах родител, на 21, не бях готова за подробностите, но бях готова да нося отговорност. По-точно знаех как да разпределя отговорността, за да оцелее поколението (първия ни син) и да продължа да стимулирам развитието на новото ни цяло – «голямото» (ни) разнородно семейство, което беше готово да се избие за надмощияJ

 

Оттогава минаха 23 години. Не съжалявам за никоя от тях, въпреки че много бой изядох и много бой раздадох. Най-голям кяр от случилото се «устойчиво развитие» (въпреки че отстрани въобще не изглежда(ше) таковаJ) беше, и е, за синовете ни. Те се научиха на уважение и безпристрастие, т.е. да не вземат ничия страна в многобройните скандали до кръв през годинитеJ (Нещо дето не ни се получава в «политическия живот»J Същевременно, понеже не бяха лишени от «бурния диалог» (диспут) между семействата и родителите си, се научиха да бозаят от много «крави». И да извличат практическа полза от нашите противопоставяния, като обикновено ни «таксуваха» (искаха си данъците) поотделно. Така получаваха най-малко «двойно»J

 

Тези деца, израстнали както те си мислят на «гола поляна», имаха и все още имат (макар да не са вече деца) онова преумущество, което повечето им връстници нямат. Научиха, че животът е конфликт и не побеждава най-силният, а този който има повече аргументи. Включително и финансови, но само когато са «обосновани» (т.е. законови и законни ). Въпреки че минаха през Bg волунтаризма да ни обясняват, че виждаш ли, то “образоваание не ти е необходимо, щом можеш да изкараш “кинти”, независимо по к’ви начиниJ)   

 

Като оставим настрана утешението, че си помогнал на някакви midgets (англ. прен. “мушици”) да се превърнат в хора (голям гъдел е, спор нямаJ), остава залогът да живееш в действителността, макар и това да не е общовалидна опора. Ми... ужасно се псувам, че някак си се оказвам съществуваща в паралелен свят или паралелна вселена. Наблюдавам хората какво правят около мен, но с тези, с които имам близко и интензивно общуване, сме от един «вид», който се различава от другите. Не мога да обобщя, че разликата е по «отговорността». По-скоро е по отвореността към другите хора и по граничеща със сантименталност... чувствителност. Затова, имайки предвид всички тези «неблагоприятни стечения на обстоятелства», за мен семейството е съюз и там обичам те не е = на харесвам те/не те харесвам, горд(а) съм да се показвам с теб пред хора или държа всичките ми проблеми да бъдат разрешени от теб/вас на момента. Нищо подобно. Семейството може да се дефинира като права и отговорности, но преди всичко е СЪОБЩНОСТ. Даже не общност. В съобщността всички имат еднакви права и специализирани задължения, които често граничат с техните хобита или таланти, понякога изразяващи се в «професии». Тогава е «купон» да бъдем заедно. И не ни тежи.

 

Всъщност, макар и много да ме ядосват, аз за това «боготворя» семейството си: всички те са това, което аз не мога и вероятно никога няма да бъда. Но каквито и недостатъци да имат (както и аз), те правят живота ми много по-емоционално наситен, професионално по-богат (всеки е съвсем различен като изява и като че ли няма «повторения»J Всички са готови да се притекат на помощ на всеки, който е изпаднал в беда или има нужда от елементарна помощ.

 

Та какво му е лошото на семейството? Ничия свобода никога не е била ограничена, освен в детските години, а същевременно всеки един е черпил от знанията и моженията на другите членове на семейството.

 

Може би като Водолей, поставящ преди всичко абсолютната свобода и гарантиращ относителната свобода на всеки около себе си, не съм в състояние да разбера обективните «ограничения», които други привиждат в «клетката семейство». Защото за мен не съществуватJ Което за n-ти път доказва едно: ти и битието ти е това, което можеш да възприемеш или да си въобразишJ

 

Та да се върнем на «аз» (моя частен случай):  Аз никога не съм се чувствала в клетка... специално в семейството/семействата си. Пожелавам Ви и вие никога да не почувствате този фундаментален недостигJ

 

Не знам защо написах заглавието «на бодлива крава Господ рога не дава». Но сега ми теква едно тривиално обяснение: Ако не знаеш какво е свободата и се съпротивляваш на нея, винаги ще намериш клетката или ограждението, което ти е необходимо, за да ти даде сигурност и да те огради от «опасността». Защото свободата е... волност и летеж срещу вятъра (неизвестното, риска, «опасността»). Прекрасно е, ако можеш да споделиш риска с други хора. Най-близките тиJ Онези, с които се припознаваш като «едно семейство».

Внесе умиротворение в душата ми с прочита ти :)
Как да ти се отблагодаря ? :)

Продължавай да пишеш, т.е. да се изразяваш публично. От това по-голяма, за мен родената като "свобода", няма:))

Все едно прочетох собствените си мисли.
Поздравления!!!

Животът е успоредно упражнение в достигане на майсторство, не мислиш ли?

добре казано! И е от изключителна важност да намериш правилния партньор, нали? Като в акробатиката, предполагам.

Не знам как е в акробатиката, защото никога не съм я практикувала:) Просто Господ ме е сподобил с моята "лична противоположност", с която се оглеждаме като в огледало. Признавам, че е много болезнено на моменти, но пък онова "разбиране", което съществува, не може да се обясни с думи. Или по-скоро описващите думи развалят "мистерията" или "мистичността":))

дето не може да намери думи да се изрази на български.Можете да погледнете някой речник- лошо няма, не сме ходещи енциклопедии.
muffler [´mʌflə]
n
1. шал (за врат);
2. авт.,тех.заглушител;на български- гърне
3. муз. сурдинка; ляв педал на пиано;
4. боксьорска ръкавица.

Ето нещо и на есика, който ти е по близък:

American Heritage Dictionary - Cite This Source - Share This muf·fler Audio Help (mŭf'lər) Pronunciation Key
n.
A heavy scarf worn around the neck for warmth.
A device that absorbs noise, especially one used with an internal-combustion engine.

Приемам, че не сте филолог, нито изкушен в тъканта на "езиковедението".

Благодаря от името на четящата публика, че сте обяснили ядрото на значението на думата, както и разроилите й се конотации, отделени в самостоятелни значения.

Метонимичното-метафорично-символно (знаково)използване на muffler в моя текст е нормалното творческо използване на езика. Понеже съм наясно, че му придавам собствено "мое" значение, съм дала в кавичики значението на "понятието" в моя идеолект. Идеолектът е използването на конвенционалните значения на денотатите с допълнителни контекстуални нюанси за и според опита/осъзнаването му от субекта (носителя на езика). Толкова на "професионалния ни жаргон" (филоложкия). Не ми се влиза в "метане", т.е. обяснение на философско мета-ниво как действа семиотичното конструиране, функциониране и осъзнаване на "знака":)
Поздрави