Обичам Безвремието.
Когато душата ми се рее, защото умът ми му е отпуснал края и не желае да се тревожи за щяло и нещяло.
Когато тялото ми може да бъде в относителен покой... и да не се втурва да изпълнява поръчки на "работния ми ум" или на умовете на всички около мен :) 
Когато Светът е в хармония... защото или аз не му се намесвам, или той не ми се намесва.
Когато мога да се чувствам както си искам и да правя каквото си искам и Никой да не ми "дава тон в живота" -;)
Когато мога "да се разлагам", за да мога "отново да се събера".
Когато мога "да чувам" собствените си мисли и по-малко - мислите на останалите.
Когато мога да мечтая и да планирам... макар да знам, че само се наслаждавам на "ментални образи", които може би никога няма да могат да се видят осъществени...
Когато мога и да не спя, защото утре няма да съм цял ден в изнурителен труд, сметки и отреагиране на реакции
Когато ...
Когато си Едно с всичко около теб по един неочакван, неочакващ и ненакаляващ очаквания начин...
Когато прости СИ
Тогава Времето няма власт върху теб и нищо друго няма значение освен СЪЩЕСТВУВАНЕТО в най-истинския му смисъл... СПОДЕЛЯНЕ НА РАДОСТТА, че си жив и около теб има милиарди други същества, които сънуват, мечтаят, мислят, действат и... ти хем си сред тях, хем си на мириад измерителни единици ДАЛЕЧ... при ИСТИНСКАТА СИ СЪЩНОСТ!
:)
Обичам БЕЗВРЕМИЕТО!