Този пост ще е леко объркан или най-малкото ще е непоследователен в организиране на мисли, чувства и изводи. Мислех да го напиша по-късно, през празниците – Испания излиза в поредния „дълъг уикенд” до сряда, за да празнува КОНСТИТУЦИЯТА СИ (8 декември), но предпочитам да го напиша сега – заради чувствата, които се блъскат в мен и не ми дават мира, заради натрапващите се сравнения, доутежнявани от дискутирането на гледни точки и политически подходи (социалистически-консервативни) от моите домакини, но в превратен на българското мислене и разбиране ракурси. Защото тук социалистическото Е ляво и социалиално насочено в буквалния, интегриращ, смисъл на думата, а дясното Е консервативно, традиционалистично и също ... донякъде „диво” капиталистическо и всяка коза за свой кракJ

Та преди да премина да говоря по същество за творенето на бъдещето – образованието, което тук е приоритет, и то не само на думи, да направя още един пирует, за да вържем миналото и бъдещето и да го фокусираме в настоящето. Испания е била една от най-големите империи: културното й и езиково наследство и днес живее и пулсира в цял един континент – Латинска Америка; то може да се сравнява и съперничи само с британското J Разликите между двете бивши империи сигурно са неизброими, но това което на мен ми се натрапва като ментален възпитаник на едната и сблъскващ се с другата (традиция) е всеобхватността на проникването на испанския манталитет и влияния върху „асимилираните”. Целта е да станеш „един от тях” (испанците), а не” като тях, но без да си допуснат до тях” (англичаните).  Америка я оставяме настрана (случаят е твърде комплексен, а и да не забравяме, че е бивша колония, лишена от „история”, която като че ли сега компенсаторно твори с прекрояване на геополитическата карта... но нека не задълбаваме J) Та накратко ... испанците имат Дух. Той е насочен към живота в неговата пълнота, а не в разделението „портмонето – отдясно, сърцето – отляво” (Великобритания и англоговорящия свят J) Може би заради този холистичен подход към битието и... съзнанието, към това да си в общност и „отбор” с другите, испанците в последните години станаха и европейски, и световни шампиони по футбол ... играта, измислена от англичаните J Да им честитим и титлата „Вдъхновение на 2010”, присъдена от изданието Юръпиън Войс . Може и да го пропуснете, защото е в края на статията за Кристалина Георгиева – самотният бегач на дълги разстояния, което е съвсем, ама съвсем различно от другата титла ... J http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2010/12/01/1003530_kristalina_georgieva_poluchi_dve_otlichiia_ot/

За испанците – тя е национална! За космополита с български произход  – двойната награда е признание за личните й качества J L Натрапващи се контрасти и синхронии..., нали ?!

В пространния си увод забърках твърде много неща – политика, история, футбол, (национален) манталитет, базисни нагласи и ред други „глупости”, които са... като бъзване. Поне аз всекидневно си задавам разни въпроси... и си им търся отговорите. Приемете ги по този начин. Не задължавам никога със собствените си разсъждания. Може би единствено продължавам да настоявам, че човек трябва да разсъждава... но само на базата на някакво „усвоено” знание. А то изисква много повече усилия, отколкото „усвояване на (материални) средства” J

 

******

ДНЕС БЕШЕ РАЗБИВАЩ ДЕН ЗА МЕН!

Причината: Натавидад (Рождество) реши, че трябва да ме запознае с тяхната образователна система, системата за квалификация на учителите и въобще виждането на страната и провинцията (Испания е децентрализирана държава) за развитие на образованието и компетенциите, с които трябва да влезеш и останеш в нея (ако си учител) или да влезеш и излезеш от нея (ако си ученик).

Краткото й предисловие беше: You’d better have you cigarette now, it’s going to be tough. Признавам, че първоначалната ми вътрешна реакция беше: Леле, нещо пак... „нещо”. Но то наистина се оказа НЕЩО... по начин, който беше разбиващ емоционално-оценяващо, а не като предизвикателство към интелектуалните ми възможности за възприемане J

Натавидад го направи наистина по начин от бъдещото (за мен или по-скоро за нас, БГ-то): все едно участвах във филм. Седим двете в една от залите за обучение и тя използва т.нар. smart board, за да ми прожектира презентации, нейни и на шефа на центъра, обобщаващи моментното състояние на системата. С таблиците и графиките, със статистическите данни, с видеоклиповете, блоговете и платформите, които непрекъснато обновяват, за да държат учителите си в крак с новостите – от преподаването на чужди езици и т.нар. CLIL (Content and Language Integrated Learning) или простичко казано билингвално обучение по предмети, до... генериране и поддържане на база данни за европейски проекти, в които участват местните училища, като не забравяме и базата данни за курсовете за обучение на учителите и натрупаните от тях кредити J Wow! ТЕЗИ ХОРА НЕ СИ ГУБЯТ ВРЕМЕТО В ГОВОРЕНЕ „ЗА „ПОЛИТИКИ”, ТЕ ПРОСТО ГИ ТВОРЯТ – ВСЕКИ ДЕН... ЗАТОВА И ИМАТ... БЪДЕЩЕТО...СЕГА!!! (По повод на възклицанието ми от заглавието J)

Ще се опитам да резюмирам 2 часовия ни разговор, дообогатен с детайли от Хосе Луис (el jefe) по време на неформалния ни обяд.

Накратко:

Испания е динамично развиваща се страна. Нарочно казвам „страна”, а не икономика – всички знаем за кризата в момента и незавидното й положение J Тя е (все още) отворена за имиграция. Имигрантите идват на практика със семействата си или ги правят тук. Етническите испанци имат средно по 1.2 деца в семейство. Статистически това е различно, ако се добави прирастът от имиграцията – в района на Томейосо средно семествата имат по 3 деца J Направете си сами извода откъде идва разликата от 1.8 (ако говорим приблизително J ) „Контрастно” на България, а и дори на една Франция – тук гета няма. Имигрантът е интегриран по всякакви начини – най-вече чрез обучение!!! На него му се търси място в „системата”, той не е оставян да бъде „извънсистемна единица”. Самата аз съм обучавана по език точно в един такъв център – той е абсолютно безплатен за обучаемите, включително като учебници и многобройни копия, които се правят според нивото и интересите на ученика! (Боже, къде попаднах J)) А накрая ти издават и сертификат – пак безплатно! Просто защото си си направил труда да им научиш езика и културните особености, които си вървят с него J (За escuela de Idiomas, в която съм, ще пусна отделен постинг. Там има любопитна подробност, също разбиваща! – финансирането е дело на една от банките, не знам дали национална или регионална, но да! – това е проект с дългосрочни последици, а не „Българската Коледа” или „Да помогнем на...”)

Структура на образователната система:

Най-общо разделението е като у нас:

предучилищно – от 0 до 6, разделено на два стадия – 0-3 и 3-6. То не е задължително.  Не съм разпитвала за заведенията 0-3, но за тях знам, че Сапатеро е направил предизборно обещание да са безплатни. Заради кризата, не може да го изпълни. Натавидад каза, „Е, това, което родителите плащат или доплащат е 100-200 евро. Не е скъпо!” Тук ще остана безмълвна, защото не може да става и сравнение (не прилагайте българския аршин, подвеждащ е, във всяко отношение J) Цикълът 3-6 е интегриран в началните училища.  Учат си ги по методики, подходящи за възрастта. Предполагам, че не са драстично различни от нашите. Обикновено в училищата има по две групи за всяка възрастова група (ако говорим за „обеми”).

Начално – 6-12 годишна възраст. Тук е леката разлика. Прогимназията формално принадлежи на „началното училище” (може и да се бъркам, но в момента работя по спомени). Разделено е на 3 цикъла от по 2 години. Натавидад каза, че това са технически подробности, но да – мясля, че са важни. Всяка от годините на тези цикли си има училищен координатор, който следи за приемствеността на всевъзможни нива, но най-вече като надграждане на знания и умения, които при тях се следят строго и се отчитат (факт!).

Средно – 13-16 годишна възраст. Задължително. Обучението е общо и няма профилиране. Идеята е интегриране на всички, без разлика на възможностите или усилията им. Също е разделено на два цикъла. Ако някъде по трасето има непокриване на стандарти и „изпадане”, следва пренасочване към „професионално образование” или „ социални програми за подпомагане”, които са олекотен вариант-кръстоска между общо образование и професионално. Просто за „въоръжаване с някакви знания и умения, макар и най-основни” J При успешно приключване на средното образование на 16 се връчва сертификат. Възможностите са да продължиш в т.нар. 2 годишен „бакалауреат” (подготовка за висше образонаие) или да отидеш на пазара на труда. Бакаулареатът е 2 годишен (подобен е на английските A levels) и завършва с матура по всички предмети. Този изпит е вход към висшето образование (ако го издържиш), но май няма нищо общо с измисллените матури в момента в БГ J Като науча повече (а това време ще дойде, защото ми се иска да видя изпитния формам – ще си говорим повече J

Следва университет – за тези, които го пожелаят J

******

Структура на образованието на учители и последващата им квалификация

Да си учител в Испания означава да си civil servant.  Нарочно го оставям без превод, защото конотациите на български са по-скоро отрицателни. Буквално е „служител/слуга на обществото” или в българския му ситуационен превод „държавен служител”. Но да, тук „държавата” е съвсем различно конструирана и тя е не е „държава на мафията”: Испания е държава „ на автономни общности” (което има и своите отрицателни последици), но в такъв случай просто, за да си на подобен „пост” трябва да минеш през иглени ущи. И те го правят, Бога ми J

Образованието, както и повечето компетенции, са разделени между Централната власт (националното правителство) и регионите (провинциите) в съотношетие 70 % към 30 % в определяне на съдържанието, стандартите и процедурите. За да има унификация, Правителството държи „контролния пакет”, а  Регионите могат в някои случаи да приложат „вето” спрямо правителствените политики, но по принцип – за държавните стандарти (обем на основни зннания и умения ) – нямат думата.  Техните въведения и решения са по принцип „надграждащи” и „разширяващи” основните изисквания според регионалните виждания. По-късно ще дам и конкретни примери. Засега ще се опитам да предам процедурите, през които преминават обучаваните, за да станат учители и да останат учители J

Началните учители учат 3 години. Предимно са застъпвани педагогически дисциплини. Последната, третата, е за по-специализирани знания. Не са добре с (чуждите) езици J Както и в България под сурдинка върви кастовото разделение „долен” и „горен” курс. Не искам да обидя никого. Просто предавам общите си впечатления J  Както и гимназиалните учители, държат много тежък държавен изпит, за да бъдат допуснати да станат учители (тук... няма да коментирам контрастите с БГ действителност J )

Гимназиалните учители учат 5 години. Което си означава „магистратура” J Освен основният курс по предмета, който специализират (макар като нас да имат най-малко 2 специализации на практика – напр. Испански и английски (и немски); Философия и история и т.н.) , завършват и две годишна педагогическа специализация . Могат да я съчетаят с основното следване или да я придобият по-късно. Подобна на нашата уредба. Разликата е в „тежестта” на държавния изпит. Както и при нас, той е разделен на две части: теоретична и практическа. Теоретичната също е разделена на две: писмен изпит и последващо събеседване върху него J Донякъде подобно на нашите дипломни работи, но присъждането на кредити (точки) е различно. Няма да влизам в подробности J Освен това трябва да практикуват в продължение на година в държавни училища, за да им се признае „педагогическата правоспособност” (тук... няма да коментирам, помня моята практика, а знам как приятелките ми в момента обучават и  консултират „кандидатите”... В България съществува своего рода „снизхождение”. В Испания е ... малко по-различно, за да не кажа  драстично различно J) Ако преминеш цялата процедура и получиш необходимия брой кредити, кандидатстваш за учител някъде. Приемат ли те... и започнеш ли практика като „държавен служител”, на практика ти е гарантирана доживотна кариера – с всичките екстри, но и с всичките изсиквания от тебе и отговорности, с които си натоварен.

Относно екстрите:  получаваш завидна заплата. Помислих си как мога да я сравнявам и изпаднах в „тупик”. Да, тя е приблизително 3 пъти минималната за страната (то и в България е така, но е несравнимо като покупателна способност J) Тук ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ти предлагат БЕЗПЛАТНО ОБУЧЕНИЕ за усъвършенстване и оставане в крак с промените и новостите в методологията и адмнистрирането (менажирането) на образованието + езици. Почти непрекъснато, ако искаш. Но е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на всеки 6 години, ако се стремиш да получаваш повече пари и евентуално да растеш кариерно. ПРАВОТО ДА ИЗБИРАШ ДЪРЖАВНО ИЛИ ЧАСТНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ – това се покрива от парите, които плащаш като здравни осигуровки! ПРАВОТО ДА ИМАШ СЛУЖЕБЕН ЛИЧЕН ЛАПТОП, докато си учител!  (Ако напуснеш или се преместиш в друго държавно училище – издаваш на едното място, получаваш – на другото J) ПРАВОТО ДА СИ ЧОВЕК! И  да е ясно изнесено пред скоби, че ако ти работиш за другите, и това е същността на твоя труд, ти ще си обезпечен на такова ниво (средно), че да мислиш само за това, което ти е непосредствената работа (методиките, подходите, подготвянето на учебни материали, комуникацията с ученици и родители), а не... как да свързваш двата края J

Кариерно развитие: материалното е обвързано с курсовете, които посещават, и донякъде с това, което правят с учениците си (доколко го прилагат). Не съм чула да са разделени на степени или класове, каквато е измислената практика у нас. И да ме прости Господ, че и приятелите ми, ама придобиването на ПКС в БГ е „смешно”, отново прекалено теоретично и много далеч от реалната практика на класната стая J ДОтук с БГ сравненията. Друга възможност за испанците (както и за българиите) е да кандидатстват чрез конкурс за  „съветници” (advisers) - в нашия случай - за "експерти" (в регионалните инспекторати или в МОНМ). Само че дотук приликите свършват J За да си „съветник” в един от квалифиционните центрове, които са средно около 25 за провинция (а провинциите са 17), трябва да се явиш на конкурс. Но не по „български”: трябва да напишеш програма с визията си и да я защитиш пред не "нашенска" комисия. Е, и тук има корупционни практики, но не в нашенските размери! Може да се намърда някоя Калина-Малина, но общо взето... дори и след това, дупе да им е яко (пак не в нашенския смисъл J) Защото...

Центровете и всеки един от „съветниците” подлежи на годишен контрол: от ОБЩНОСТТА! Всяка година те пишат програма за дейността си: колко и какви курсове ще проведат, какви ще са им политиките и как ще ги осъществят на практика и т.н. Тази програма трябва ДА СЕ ОДОБРИ от СЪВЕТ, съставен от 10 души: 1 директор на частно училище, 3 на държавни, 5 учители, 1 местен политик и 1 представител на родителите (училищните настоятелства, ако имат нещо подобно J) Процедурата е реална, а не е формална! Бюджетът се защитава до последния цент, защото голяма част (около 50 %) се плаща от местната власт, другото е субсидия от държавната. Едното добро нещо е, че на всеки „съветник”, докато изпълява длъжността си в тези центрове, му се пази мястото в училище. Защото те ВСИЧКИ СА БИЛИ УЧИТЕЛИ и по тази причина са много наясно какво всъщност вършат и защо искат да го постигнат!

Вероятно станах много „ДЪЛГА” (larga) и ... отегчителна J

Последният хит за днес, обаче, беше, защо трябва да „съкратим” продължителността на обяда с EL JEFE. Защото бързаше да изнесе 3-часова лекция в съседната поселка ... НА РОДИТЕЛИ, разяснявайки ползата от БЕЗПЛАТНИТЕ ЛАПТОПИ ЗА ВСИЧКИ УЧЕНИЦИ НА 11-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ!!! 

ИСПАНИЯ Е ТРЕТАТА СТРАНА, СЛЕД ФИНЛАНДИЯ И НОРВЕГИЯ, КОЯТО СИ „ПОЗВОЛЯВА” ДА СТРОИ БЪДЕЩЕТО ДНЕС – ЗА ВСИЧКИ! НЯМА... ТОЗ МОЖЕ, ОНЗИ – НЕ ЩЕ!  Защото деца без компютърна грамотност днес, без езици, и без социални умения (интегрираност) в обществото... са загубени, както Маугли или Робинзон Крузо... за цивилизацията!!! Правителството на Испания, както и провинция Ла Манча има 3 приоритета:

1.       Компютърна грамотност (включително осигурявайки материалния ресурс за всяка единица в учебния процес, било то ученик или учител – т.нар. notebooks), както и „безжичния” интернет достъп (ех, няма жици, висящ от всяко дърво и всеки ъгъл J!) – обезпечеността е 50 на 50 % от центратлното и местно правителство. Три са провинциите, които са отказали това. Едната от тях е Мадрид. Другите са също в челната тройка по „материално благополучие”... Изводите - също за вас J Ляво или дясно. Образование или предприемчивост (и в какво?!!!)

2.       Езици. Мултилингвизъм. Придобиването на комуникативни умения в поне 2 чужди езика. (Тук срещнах учители, които свободно говорят поне 4 – английски, френски, италиански и немски J Извинявайте, но тук е „дълбоката провинция” J

3.       Интегрираност на обучението. Няма деление на учениците по способности или интереси в отделни класове или училища. Практиката е спорна, защото забавя „надарените”. Но се гарантира едно общо средно ниво. Действително тук хората са „други”. Мястото на всеки е гарантирано... като ЧОВЕК. Правата са действащи и защитени. Не на книга. (Засега на власт са „социалистите” J Не се знае, какво ще се случи, когато и ако се възкачат „консерваторите” . Всъщност има предишен опит! Центровете за усъвършенстване на учителите са били закрити. Докато не са осъзнали, че това е огромна грешка. ЗАЩОТО ГУБЯТ ВРЪЗКА И РЕАЛЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА СИСТЕМАТА. Само след година са ги възстнавили J Де и българските „непрекъснато сменящи (козината си) власти” да бяха осъзнавали с такаа бързина пагубността на либертарианските си забежки... Ех, мечтания... в мрака J)

 

Ще завърша... и ще ходя да се „испанизирам” с глаголната система (уф!) ... отдавайки моята огромна почит и реверанс към Испания! Признавам им едно: те наистина са „колонизатори” , защото колониризат БЪДЕЩЕТО! И са осъзнали, че основната им сила идва от „заедността” – с родители, колеги, имигранти, контрагенти и... Бог знае още кого! Те работят за това... малко по малко, с усърдието на мравките и постоянството на костенурките! Ние можем още много да си говорим КАКВО ЩЕ НАПРАВИМ!

А ТЕ НЕ ГОВОРЯТ: ТЕ ГО ПРАВЯТ! И ГО ПРАВЯТ ... СЕГА!!! Затова се радвам, че мога да съм поне SHADOW в този свят на СВЕТЛИНА J

Лека!

П.С. Просто....  учителска стая :) Възможността да я видите в целия й "хаос" и "великолепие"... обезмисля и обезцветява голяма част от думите ми :)

     

Да, организационно са върховни. Съдържателно, обаче, също не са зле.

От учителя се изисква особен вид творчество. А когато това творчество е уникално, учителят или университетският преподавател, получава друг статус.
Тук творчеството е наказуемо т.е. обект на кражба, а формата се задава от калинки.
Ние сме отвъд ерата на лаптопите - всичко живо е мобилно.

И някак изпускаме, че за да станем бананова република, трябва да посадим първо бананови дървета...
Иначе - знаеш, технокрацията, която ще се дели на създатели и ползватели - и диваците, които ще се делят на живи мишени и шамани-вождове....
Къде ли ще сме ние...

не дълбай с длетото тънко :)
Ние (говоря за българската практика), много неща сме направили преди тях. Като "островни открития", като Робинзон :) Но не забравяй, че Робинзон си има едничкият Петък, като опитомен канабил. Това е невероятно точна алюзия към нас - БГ - то във всичките му смисли!

Това, което писах на друга приятелка по мейла, не, ние не сме по-назад като мислене, инвенции и т.н. НО НЯМА ПРИЕМСТВЕНОСТ, НЯМА.. И В КРАЯ НА КРАИЩАТА ВСИЧКО СЕ ГУБИ, ОТЕХВАЩО В ДЕЦАТА, В КОИТО СМЕ УСПЕЛИ - СИТУАЦИОННО - ДА ГО ВГРАДИМ!!!

Това е разликата :) Ние ще си останем нация на гении - л...на, а те - ще изграждат империи.... защото знаят как. А ние само знаем "какво" :)
хххх

Чета и се връщам години назад ,когато като стипендиант на Гьоте Институт имах удоволствието да погледна отвътре една образователна система- немската. ....е, обърна ми се наопаки душата...не само от сравненията....и си мислех : за къде и срещу кои вятърни мелници в БГ съм тръгнала с този мой идеализъм....?!! ..и все още съм в тази позиция...
Продължавай да ни пишеш- много е полезно. За всичко пиши!

Права си :) Тук съм с грант по програма на ЕК. "Случайно" :) Просто човекът, когото нашата НА подбра, взе че се отказа :) Не коментирам, макар че точно съм си затъкнала устата :) Няма да споделям и какъв е точно "интересът" в буквалния, а не преносния смисъл на думата, който представителите на НА отделиха... на това, което ще правя или не правя :) Но в някакъв смисъл съм "благодарна"... , защото ако прекалено се бяха заинтересовали... вероятно нещата щяха да се изпортят. Не ми се коментира кадровият потенциал и капацитет :)

Както и да е... Поне докато си писах "програмата" за простоя, поех съвсем съзнателно този ангажимент, че ще популяризирам онова, което съм научила и което правя тук. Така или иначе, това са "народни" пари и срещу тях трябва да се види (някакъв) резултат! Аз лично държа на "резултата": до каквото и информация, полезна и подлежаща за публикуване, се докопам, ще я сподерям. Единствено аз нося отговорност за това :) Нито ЕК, нито НА... Аз съм отговорна пред съвестта си.... а не пред чиновници :)

Всеки да си мисли каквото иска. Ако Господ ме е пратил тук, то е въпреки "избори" и "конкурси", и най-вероятно за това си има причина :) Надявам се да оправдая доверието :)))

Поздрави на Чирпан!

Благодаря!
Чакам следващите редове...когато се роди порива да споделиш (разбира се) :)

Днес надникнах за малко ,но все някакви анганжименти не успях да прочета много ,но явно така увлекателно разказваш ,а си и така наблюдателна ,че има какво...та с една дума си мви вече в любими!
Прегръдки!