Доведох в този мрачен свят деца, защото той се нуждаеше от светлината, която само дете може да донесе.  – Лиз Амбръстър on robertbrault.com

Може би този обикновен, ненапудрен цитат казва всичко. Децата са чиста светлина, родена от любов. Дори любовта да помръкне, децата продължават да пръскат светлината си, защото вече я носят като своя. Като щафета, която да предадат нататък.

В моменти на радост и тъга, ние се връщаме към този най-чист извор в нас – Детето, и се радваме по детски до забрава и тъгуваме с цялата мъка на света, както само дете може да го прави. Защото Детето винаги живее в настоящето. То няма минало, а има бъдеще. Но неговото бъдеще е Днес!  Всъщност това е най-големият урок, което едно дете може да ни предаде... Живей тук и сега! Радвай се и страдай днес! Защото когато Утрето дойде, то пак ще е Днес J))

Нека ни е светло на душите днес, макар и небето да се продънва да вали! Заради децата. А и заради Детето в нас, което винаги ни намига от някой крайчец на съзнанието ни и ни напомня: „Няма страшно! Нали съм с теб: всичко ще се оправи! Ще видиш J „

     

и на всички нас -малки и големи!:))))

и нека ни е празнично и светло! Поне Днес :)))

Да пазим децата и децата в нас!

Да, налага се да ги пазим: спонтанността винаги е била уязвима в прекалено подредения и пресметлив свят на възрастните :)))

За къде сме без светлина?! За къде сме и ако не създаваме светлина?! Много ми хареса простичкия, точен и ясен цитат на Лиз Амбръстър! :)

Ние сме същества, изтъкани от светлина. Поне когато идваме тук :) После някак си... забравяме и се подвеждаме по "сенките на света". Затова са Децата: да ни напомнят за истинската ни същност:)

А Лиз Амбръстър е успяла в малко думи да каже това, което повечето чувстваме!
Лек и ведър ден, queerfish!

Този цитат направо ме уби :) Така си е.
Покрай децата (си) си спомняме и за своята собствена светлина.

Добре е да си го напомняме :)

Поздрави и прегръдки! Радвам се, че се появи!!!

честит ни празник!

Поздрав!