Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2008 12:56 - МАЙКО, ИМАШ ЛИ РАБОТА ЗА НАС?
Автор: svoboda64 Категория: Други   
Прочетен: 2029 Коментари: 5 Гласове:
0



 

Скъса ми се сърцето. “Майко, имаш ли работа за нас? Да чистим нещо?...” не беше реплика на синовете ми. Бях застреляна от нея преди малко, пъплейки по прахливите улици на Лозенец.

 

Красив млад дългокос циганин, кацнал на капрата на конска каруца, се оглеждаше наоколо. Търсеше да се закачи за нещо или някого, та да изкара прехраната на семейството си. Дори не вдигнах очи да го погледна. Само разперих безпомощно ръце. Какво мога да му предложа... освен майчинското си съчувствие?

 

Лозенец е напъплен от конски каруци. Сезонът на ремонтите превръща боклучийските казани в мини-сметища от изхвърлената овехтяла покъщнина. Циганите го знаят: тяхното разузнаване работи денонощноJ Изпълняват ролята на лешоядите в милионния град: оглозгват всеки казан и околоказанно пространство. Няма лошо. Лошото е, че конете им изпъстрят улиците с биологичните си “мини”. След тях вървят уличните кучета и се търкалят в лайната. И улиците се превръщат във фекалийни мини- пързалки. Като върл пушач не усещам миризмата, но съседите се оплакват.

 

Какво ми става? Защо не мога да забравя още репликата, та тя отеква в главата ми? Дали защото ми каза “майко”: толкова ли възрастна изглеждам? Толкова ли е траен белегът от преумора и грижа върху лицето ми? Дали пък подсъзнателно не е потърсил закрила в огромния белоглав орел, щампиран на черната ми роба? Изглежда по някакъв начин ние двамата -  жената на средна възраст и царят на въздуха - сме му внушили респект. Вдъхнали сме му надежда. Че може да намери препитание. Уви!

 

Тази случка ме върна в детството ми. В тийнейджърските ми години. Тогава мечтаех да обикалям света с цигански фургон. Завиждах им за волността, за мобилността. Когато си млад неудобствата не ти правят впечатление. Дишаш с други категории... като любов, дързост и волност. Безумно интензивният и страстен филм “Таборът отива към небето” (Табор уходит в небо, 1976) или разбиващият социалното статукво “Девойката и циганинът” (The Virgin and the Gypsy, 1975) са оставили онзи тънък романтичен пласт в отношението ми към циганите и днес. Макар вече да гледам с други очи на тях и проблемите им.

 

И вече аз, а не младият циганин, питам: “Майко България, имаш ли работа за тях/нас?” За нас гордите и волните: за тях, “неуките”, и за нас “учените”? Или всички се превърнахме в тор за избуяването на най-дивия олигархически модел в Европа...

xxx












Тагове:   НАС,   майко,


Гласувай:
0



1. rummi - работа има навсякъде,
12.07.2008 13:47
е, рядко плащат за нея. там е работата.

иначе работа - колкото щеш, за всякакви категории работещи - от чистотата по улиците до чистотата на езика и взаимоотношенията. от строежа на пътища и мостове до изграждането на индивида до пълноценен, доволен от себе си човек. работа има. както и надяващи се да получат "напълно безплатно" (или поне много, много евтино) "услугата" да "ползваш" не друго, а човек под формата на "работна ръка" (останалото не е ли нужно?).
цитирай
2. svoboda64 - Права си, rummi,
12.07.2008 13:56
Но днес не исках да се задълбавам. Все пак е събота:)

Проблемът е другаде. Аз съм работохолик. И работя. Често дори без да ми плащат. Или да ми плащат минималното. Ей от това вече много ми писна. Да доказвам колко всеки труд е необходим. Как често той не може толкова лесно да се конвертира в пари, защото не винаги сме наясно с "продукта". Хубаво е, ако е материален. Ама не всичко има моменталната си материалност. И т.н., и т.н.
Но това е разговор за дълга бира:)
Съботни поздрави
цитирай
3. svoboda64 - Haralanov,
12.07.2008 22:15
Това все още не е отговорът. Но е на път да стане. Ако продължаваме все по тази наклонена плоскост. Защото никой няма да дойде да сложи ред в собствената ни къща и двор. Това си е наша работа. А ние, по български, сме раздирани от вътрешни ежби и интриги. Това ни убива:) От друга страна, такава си ни е народопсихологията. Както многократно са ни го казвали англичаните: по отделно, като индивиди, сте върхът. Но защо заедно сте такова голямо л***о?
От чиста народопсихология, днес това се превръща в политически и екзистенциален казус. Нещо ни е фабрично сбъркано, а което е нежизнеспособно, то просто се явява "брак" и си отива на отредените за това места:))
Оптмистично, нали?
цитирай
4. rummi - така разюздано оптимистично
13.07.2008 00:18
бива ли? :-) повече умереност, граждани. и повече бира.
цитирай
5. shellysun - Аман!
16.07.2008 21:32
От умереност и ...бира. До такава степен сме се впиянчили като народ, че и главата да ни резнат, ние ще се хилим в опиянение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212128
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031