Този постинг не е хумористичен. Той не е никакъв. Защото е рожба на виртуала. Във виртуала всичко е възможно и нищо не е така истинско, както в живия живот.

Единственият капан тук е играта на думи. В контекста на Коледата,  Ник - амриканско-умилителното обръщение-название на Дядо Коледа (Santa Claus) е нещото, което ни кара да мечтаем и да вярваме в чудеса, често не земно подплатени. Но ако се вгледаме в бозите, течащи по всички Коледни канали, независимо от конкретната им сигнатура, това са си направо игри на случая и често обърквации, непланирани изходи от кукловодите:), зашлевяващи ни с с щастлив финал, с онази  – запазената марка на Холивуд! - като неминуемо "реални"! Но ние знаем, че Холивуд продава мечти. При това доволно скъпо J А и често манипулира гледачите си, така щото да се примирят с нерадостната действителност. Да повярват, че ако са честни, искрени и т.н. , то птичката на щастието – социално-материално или дори постмодернистично, ще кацне на рамото им. Не знам дали е грешно. Не ми влиза в работата да оценявам. Знам само, че е подвеждащо. В този смисъл: ограбващо рационалността и здравия смисъл. Няма лошо в капитализма, който иска потребление, за да има развитие. Друг е въпросът, ще има ли някакво развитие след всеобщата затъналост в илюзии и... дългове в резултат на препотреблението... на митовеJ

От друга страна, ако се върнем в Никландия, то BG-то е най-затъналата в това поприще страна. Всъщност не знам дали изобщо нещо рационално ни дава това всеобщо позоваване на никовете . Последното е Хамстера, което аз и други припознаваме в Стъ(р)нишката, пък то се оказало някак си асоциирано с Крокодилите, а те от друга страна – някак си са били  вземани насериозно или недотам – от ЦеЦе-та, БатЗабойко и др. знайни и незнайни медийни, демек виртуални герои и злодеи.

Ако всичко това не беше реалност, т.е. не ме/ни посичаше всеки ден в търсенето на отсяване на плявата от зърното, нямаше и да му обръщам(е) внимание. Но ей тук се явава единственият и най-голям капан за Bg-населението: виртуалът. Виртуалните ни пари, виртуалният ни престиж, виртуалните борби със Злото, а.к.а. престъпност, виртуалните ни погроми, падения и успехи, виртуалната ни политика и цялата онази виртуалност, която дотолкова ни е лишила от реалност, че да се питаме: Ти Ник ли си или те има?

Мда... Честита предКоледа! На всички Никове не само в ЗяпЛандлия, но и по всичките земни кълбета... (не) дотам вкарани в заблудите на виртуала J

в които към хората се обръщат свойски и фамилиарно по прякори. те кога ли са си станали толкова близки?

та затова и не слушам.

Не само,че ще продължаваш, колкото и да се стремиш да се опазваш, но - според мен - нещата ще се задълбочават. Защото не искаме да си ги разрешим! По ни е лесно (като общество) някак си да работим с "виртуално" названите - независимо поради заслужена или не дотам заслужена слава! И на мен вече ми омръзна! Но не мога да спра да слушам новини, макар и от време не време. Защото иначето ме обрича на абсолютен "аут" от действителността. А пък аз все пак искам, и НАСТОЯВАМ!, да имам нормална действителност! И ако това не е искане към Дедо Коледа, здраве му кажи :)