Днес се смях до сълзи. Научавайки новия си прякор, който се оказа съвсем не нов.

През живота ми съм била многократно прякоросвана, но този си е направо “перла в короната”.

Та да се върнем на казуса.

Тази сутрин, след вчерашното юнашко надпиване в сайванта на вуйчо на село, народонаселението се събра на кафепитие и започна да брои “загубите” от предишната нощ или ранната заран. Оказа се, че деверът ми не си намира ключа от колата, а собственият ми съпруг няма спомени за местонахождението на телефона си. След като бях изпратена да огледам местопрестъплението, се завърнах с още факти – като изкоренени цветя на вуйниния цветарник. Бях неприятно сподобита с интерпретацията на случилото се: било е мое дело, когато непредпазливо съм се опряла – по пътя си към едното място - на импровизираната стена-брезент, опната благоговейно да ни пази от ненадейно ливналия се дъжд, но така също скриваща от очите и спомените ни въпросния вертикален саксиен стелаж... Жалко за фикуса: интелигентно растение беше... 

И това не беше всичко. Разкритието на деня все още предстоеше да ми се яви.

След кратък размисъл как да открием телефона, който беше хванал крака, някой излезе със свежата идея да му позвъним. И аз веднага се хванах за нея като удавник за сламка. Напънали слух, се мъчехме да доловим отнякъде познатото църкане. Само че... то се яви като грамадата Пешо – братовчеда, понесъл гордо телефона на една ръка разстояние сякаш беше бомба, която едва ли не в следващия момент ще се взри.

Мда... телефонът не избухна, но бомбата се взриви. Съпругът ми се зарадва някак си прекалено на кротката находка и намигна лукаво на братовчеда.
- Ти показа ли на Свобода какво се изписва на телефона?
- Мъъъ, не бе брат’чед. Само разбрах, че някой те търся и за т’ва ти го нося.
- Ами, айде, пак ме набери – обърна се мъжът ми захилен като тиква към мен.

И тук настана наистина ... снощи. Защото на дисплея се изписваше кратко и безапелационно S Force.
Залях се от смях.
- И защо S Force? – едва успях да попитам на пресекулки.
- Ами, мушми, защото... мразя да ме търсиш по сто пъти на вечер, особено когато съм казал, че няма скоро да се прибера. Защото си като К Force и Delta Force взети заедно в такива моменти.
- Е, хайде, чак пък по сто пъти...
- Добре, де, и десет пъти стига да ме изкараш от равновесие. Особено като сме на сладки приказки в кръчмата, пък ти... “прибирай се, та прибирай се вече”...
- И от кога фигурирам под това сладко-отмъстително кодово наименование в телефонния ти указател?
- Е, има-няма 2-3 години. Ама ти не се възгордявай особено. Когато работех в Кремиковци имах два по-страшни кода “много опасно” – за началника на локалното ж.п. и “опасно” – за зам-а му. Винаги е добре да си предупреден за опасността, която те дебне в едно невинно телефонно позвъняване...

Така в смях и закачки приключи поредното роднинско събиране. Най-накрая беше и мен разкрита “заслужената ми” титла на терорист номер едно вкъщи.

Неведоми са никовете, с които спътниците ни сподобиват. Както и тяхната “сила”)

Бъдете здрави, за да посрещате и Вие със смях “имената си”)

П.П. Все пак научих и нещо ново. S Force е вид влакно за риболов. Май това значение-тълкувание на “новия” ми прякор повече ми харесва. Само не знам дали съпругът ми го знае. Успокоява ме едниствено мисълта, че има намерение да си извади ловен билет. Може пък покрай митарстването около неговото вадене и последващите рибиловни епопеи да научи колко е здраво това “влакно без памет”

“Създаден по съвършено нова технология, монофилът S - FORCE е с невероятна здравина и с голяма трайност. Липсата на “памет” позволява многократно развиване и намотаване на кордата върху шпулата на макарата, без това да предизвиква различни механични дефекти като мачкане или къдрене, както и се елиминират така нежеланите заплитания при замятане”))))))))))))))))))
http://www.tomaxm.com/kordi_main.htm