Многократно съм си задавала върпосът. Отговор имам, но е личен, т.е. не е универсален :))) Почти прилича на политическите полуотговори на какъвто и да е въпрос, но не съвсем.

Личните си тежнения ще разрешавам и го правя, както и доколкото мога. Единственото ми преимущество е, че не съм ВВС. Да ме прости Господ и благоверното общество, но аз не вярвам в "силата на институциите", независимо кой ще ги съставя политически или практически. Знам, че никога никоя инстдитуция не е успяла да ме "защити", т.е. да защитава и провежда интересите ми :) Говоря за "обществените", защото във фамилните аз имам своя глас и своята "харизма", както е много модерно да се обяснява "емоционално-рационалното" въздействие, без материално-паричното...

Та отвъд всякаквите ми зависимости и реални възможности, искам и живея като Човек. Правя го, защото имам задължения към себе си, после към хората, които са ми семейство, а най-накрая като приятели и ... "обучаеми". В интерес на истината, никой не иска да си "честен" в цялата гама от отношения. Но аз не мога да живея по друг начин. Т.е. правя си животът труден....

В този смисъл, Животът ми става... твърде "интересен". Не се поддава на подкуп и регулация. Макар да е най-висше регулиран :) Ама не от политическите играчи... Не са ми интересни "във висшата им лига". Господ ми позволи да ги видя отблизо и г и... презрях. Живях и живея сред "плебеи" - наши и "чужди". И съм наясно, че въпросните са "използвани", за да им се внушават определени поведенчески модели (даже не говорим за "идеи" :(

Тук е мястото да кажа: Боже, пази (ни) от нас самите! Защото "другото:/ другостта" е само удобна платформа да се "разправм".... със Самите Нас (макар и в образа/същността си), от която искаме да се освободим и да... забравим :)

Не мога да приема Този Свят :) Ама никой не ме пита -;)

И аз съм майстор да си правя живота труден, вместо да си припкам с хубавата кола и да си карам лодката по морета и океани. ЗАЩОТО, винаги съм смятал, че индивидуалното щастие е мимолетно, дребнаво и скучно. Много по-силно и трайно е щастието, да си сред щастливи хора.Това го осъзнах отново на Бузлуджа. С една филия и едно кебапче, там можеш да изпиташ по-голямо щастие, отколкото в някой суперлуксозен ресторант.

какъвто хората го правят... ако има повече любов и справедливост...
светът ще е най-прекрасното място за живеене...
сърдечен поздрав за теб...

И само Господ има право да ме съди, ... ако не успея!

че тук долу е АДА,че всичко е съдба и както и да го въртиш ще стане, както е трябвало да стане. Убедена съм,че не само ни наблюдават други цивилизации много по напред във всичко, по различни.Убедена съм, че мутираме по нечий план.

http://www.youtube.com/watch?v=NUCXwJ8cBdM

На първото и аз съм майстор несравним. Сам си правя живота още по-интересен. Какво ли ме чака там, оттатък? Сигурно, каквото и тук. :)

Какво ли чак толкова правиш и защо ни го навираш ежедневно в очите?
От такива като теб ме хваща страх-демагози и лицемери.Точно присъствието на такива като теб ме кара да се съмнявам в една по-висша сила.Хрумна ми,че може би съществуваш за да не губя посоката..вярната.

За съжаление на земята, засега, господстват тези, които са "щастливи" от причиненото на другите нещастие.

Обясненията за Бузлуджа ми идват "нанагорно"... Всеки има правото си да се изживява както си иска. Но Животът ме научи, че точно събиращите се на Бузлуджа е най-много... да ни отвличат с "летящи чинии" :)

лично аз съм благодарна и за този "миниатюрен" квадрант за активна дейност :)

Това е силата и... слабостта на човешката общност :)

Жалкото е, че рядко я прилагаме по същество :)))

Възприятието е лично, твое, уникално... доколко е конвертируемо, не мога да кажа.

Дисквалифициран си.

И наша отговорност е кой от тях ще изберем. Всекиму - своето:)

Едва ли от Господа можем да го искаме, ала към управниците си трябва да подходим ултимативно - "Искаме Нов обществен договор!"..........