***
**
*

Не "възприемам" Този свят. Намирам го като "натрапен". Знам, че трябва да съществувам в него, да го познавам, за да се "пазя"... за да "оцелея". Но той не е Моят.

Живях в Два Свята: единият го наричат "комунистически", но не беше такъв, другият (сегашният) "най-добрият от всички възможни светове" - капиталистическият - ме оставя толкова "студена", колкото и Оня. 

Това е тегобата на Нашето Поколение: кошито знаем, помним и МОЖЕМ. Ние "можем" ВСЯКАК: просто защото сме (били) дисциплинирани, без което няма начинание, което да е успяло :) Ние не се отказваме, колкото и да ни "отказват". Можем да сме и "бизнсемени" и "работници". можем да сме просто и "нищо". Сънищата ми ме торзят. Там сънувам и съучаствам в неосъщствените проекции. Там Учителите ми искат сметка и аз не знам какво да кажа... Там съм на Изпит.. Тук...(вече почти не ме интересува!)... защото ако 25 или повече години от съзнателния си живот, ако си се силил... да променяш и ако в професионалната ти, пък и личната ти област... (почти) не те чуват... какъв е смисълът от "мисията" ти :(

Преди повече от 10 години ми "забраниха" (Извънземието) да се чувствам "неудачник".Вероятно трябва да ни "подкрепят" (това, което на английски се нарича "boost"). Но ние тук, като човешки същества, си имаме координатната система, и ни е трудно, когато "всичкото" те "отрича"... да продължиш напред. И не само, ама и "да им натриеш носа" -;)

Живеем в откровена "дивотия": в 21 век си заставен да работиш като "крепостен селянин", за да имаш съществуване "на средното равнище" (като може би "средна класа"). Отвсякъде съм "бягала", колчем ограничат "свободата" ми. Но истината е, че плащат "пари", за да мълчищ и да изпълняваш. Да "не мислиш", да "нямаш мнение", да не бъдеш (прекалено) "различен", защото по един или друг начин заплашваш статуквото. 

НА МЕН ОТДАВНА МИ Е ПИСНАЛО! Използвам пролуките, за да съм АЗ, но те стават все по-тесни и се страхувам, че скоро... съвсем ще изчезнат....

Знам, че съм нестандартна, макар да познавам всякакви стандарти, но не се придържам към тях -;) ЗНАНИЕТО ОСВОБОЖДАВА, но не те прави СВОБОДЕН... В това отношение Книгите "заблуждават"... защото на Авторите им се е искало да е така, а то не е.... в РЕАЛНИЯ СВЯТ -;) 

Животът не прощава, ако и всички около теб "да ти простят". Продължавам... и ми е толкова "леко" и "тежко" едновременно, че понякога губя "кръвно" - границите се събират, а съзнанието прави "пиюк". И колкото и да е смешно, тогава имам само "съзнанието" си, но не и тялото си. А без тялото, не бих могла да действам в Този свят. Тъп "скафандър". Пак трябва да (му) се подчинявам, ако не и на друга особа околовръст І(

Тази безумна реалност... ми идва вповече. Ама няма Друга: поне "тук" и "сега". Докато имам "тези отговорности" и докато Музиката... е ужасно Далеч и ... в този живот ми е дадена като "човешка реч". С нея се събуждам и  с нея заспивам, като вечно боботещ телевизор...

Semper idem...
-;)

Живей си лежерно животеца,поркай си биричката(може и вино) и си кютай...

Последното, което ме взриви вчера е... точно това: що се кОсиш... няма нужда от напън, колкото толкова... Говоря за "съсловието", от което толкова ми е писнало, че не искам да имам нищо общо с тези бетонни глави, ама... "обречени" на съвместно съществуване, трябва да "избутаме" следващите поколения -;(