Днес ми е тегаво и тужно.

Събудих се с най-цветните екшън сънища от години насам. Съответно, закъснях за работа. Извърших сума ти “престъпления” по пътя: първо спрях такси на завоя на Евлоги Георгиев и Драган Цанков и задръстих движението в сутришния час пик (8), после завлякох курсистите си с 4 лева, за да си платя таксито (вересиите остават за наесен, днес беше последното предотпускно занятиеJ )... Накрая... след като извърших ред други финансово-транзакционни операции със съмнителен ефект върху мен самата, бях измита от Бойкоборисовите супермени по улиците. Браво, Бате! Калта в Лозенец се увеличи, но поне въздухът е някак свеж и мирише на дезинфектант!!! ... Това веднага ме зареди със сили и ме изстреля пред компютъра. А там... О, УЖАСТ! “Вали, ах как вали”... It never rains in BG, it always pours…

С оклюман гребен, прелиствам виртуалния печат.

Симулации на надежди: “Можем само да се надяваме, че това е първата крачка към осветляването на всички корупционни схеми, съпровождащи финансирането от еврофондовете, които са публична тайна, откакто предприсъединителните програми уж станаха достъпни за български производители, а реално се оказаха в ръцете на хора, близки до властта.”

(Светлана Георгиева, Дневник, Вересиите, които ще платим, 16 юли, 19:06, http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=527102 – рубриката коментари/анализи, в дадения случай върху “разкритията” на ОЛАФ)

Гледа ли ми се пак и отново “Бялото слънце над пустинята”? Хич, биля! Ама пасва на целокупния ни натюрел, n’est pas? То и там всичко се крепеше на едната гола надежда: пустинята наоколо безмилостно беше погълнала всичко, а хората се надяваха да дойде някой... да ги спаси от изедниците, които допълнително им пиеха кръвчицата...поради правителствено-управленски междуособици! А ние, какво? Както там и тогава, наблюдаваме “изяждането” на огромната съзидателна енергия на стотици хиляди и милиони хора ТУК и СЕГА в една блестяща като био-географски дадености природа... за да се окажем насред ПУСТОШТА! 19-та година вече на практика “доброволно” хрантутим една червено-морава хунта. Преживяхме инфлация и дефлация (било спорно за последните месециJ) не само на финансовите активи и недвижимите си “имоти”, а и на себе си – на възгледи, възможности, визии...

Еуфория ли ни тресе или тежък махмурлук? Или съвсем сме забравили да ползваме мозъчните си функции? Нямаме нужда от “отрезвител”... или пък точно напротив? Може би, ако там – в “отрезвителното”, където целокупно трябва да ни “приберат” – приложат терапията да ни четат, но и да ни тълкуват статистиката, ще се усеферим! Както беше за мен в средата на снощно “среднощната” новина в една от телевизиите (телевизия “7”, да не се бърка с TV7J), че за 3 години държавния бюджет е набъбнал от 7 на 14 милиарда лева. 100 % увеличение. За чия сметка, моля? За моята и Вашата. От “незаплатен” труд. Толкоз по “производителността на труда”J Нека дойдат да ме оборят “макроикономистите”J)

И защо тази простотия, това “опростачване”, както е любимият лаф на интелектуалците, питам се аз ? Да си “работещ” и в същото време “беден”, макар и не на буквалните “социални помощи”. Ами защото създадохме – да ние го направихме! с разноречието/разноезичието и социалната си глупост, със “сляпата” си вяра в демокрацията/неподготвеност за подмолността на политическия живот – политическо-социалното чудовището Франкещайн: Тройната коалиция (триглавата ламя). Е, били сме имали опит, не сме градили на голо поле, хе-хеJ  Та, кой беше съюзник в the Tripartite Axis – Rome-Berlin-Tokyo някакви си 65 години назад с идеята “да опазим себе си и бащиното огнище”?! Какво друго сега – миналото се повтаря, е в малко по-различни параметри: да опазим “наследството” на “партията-ДС-тоталитаризма”! Ама пък ние, и “друдженс”, най-вече трябва да сърбаме попарата: “и преди, и сега, ХХХ е мафия”!!! (Май много ми е дошла телевизията напоследък, щом ще цитирам като герой трите ХХХJ)

Какво ни остава...  освен да му се радваме на родното чутовно “чудовище”, което няма ни срама, ни спирачка?! Ми, ще си го галим по уродливата главица върху съшито от човешки субпродукти политическо тяло?!!! ОЛАФ трябва да ни благодари, че отново допринасяме за международния политико-политологически речник. След “балканизация” – разкъсване на политически-организирани територии, заради див “национализъм” и... кой знае още какви икономическо-политически интереси, ние бяхме в състояние да “произведем” нов термин: Акронимът “ППП” – Престъпници Показващи Пътя! Защото как иначе да тълкуваме “политически чадър над престъпни групировки”? България срочно трябва да подаде иск за патент върху явлението пред съответните Европейски институции! Всъщност, и в това ни изпревариха! ОЛАФ беше тоА “невръстен” правозащитно-правораздавателен орган, който поиска да се “плати сметката”. Не от България, а от BG управлението (“организацията на ръководните длъжности в обществото”, извинете, че цитирам “омразния” ДСБ-ар доц. Светослав МалиновJ) Само че, както се оказа, няма такава практика. Защото навсякъде по света очакват, че “суверен” и “управител” (правителство) съвпадат в широки граници. Това не важи за BG: пропастта между “суверен” и “управител” се задълбочава. Ама на кой ли му пука?!

Та...какво “ние”? Всеки ден доказваме... как живеем уж на земята, ама най-паче в “облаците”. Няма по-“облачна” страна от BG. Факт е, че BG образованието е яко западнало, на дъното на Европа (вж. Верина, мързи ме да търся друг източник в мрежата, www.verina.vesel.info, 11.07.08 -  Докладът – без казвах ли ви аз...), та затова не се изучава “Облаци” на древния - вярно че “гръцки”, ама все пак - Аристофан, поне... като последно предупреждение преди.... поредните “гръм и мълнии, 15 пирати върху ковчега на мъртвеца”J  После се сърдим, че имало “заговор” срещу насJ Нашето родно “ППП” – Парламент-Премиер-Президент да спрат да ни залъгват с международното TTT – Things Take Time. Защото времето им изтича... Или пак прекалени надежди?

Облачни поздрави от странната страна BG, в която «времето преобладава» (Минчо Празников)