Не мога да не отреагирам. Четете. Не е пресилено. Факт еL

“Перник остава без учители”

http://www.dnes.bg/article.php?id=54214

За сведение: не е само “Перник”, ама нали е околородното място на нашия Президент: това е важното място. А другите? Кучeта ги яли...

 

Аз, учителката, напуснах “доброволно” училището (средното) през 2002... Онова училище, което е все още в устата на журналисти и... който се сетите (9 ФЕГ) На пъпа на София, както се казва. Многократно съм обосновавала защо. Не чаках “метлата” и не чаках да ми покажат “вратата”. С колеги – на висок глас или под сурдинка – коментираме. Не можеш да имаш “презрителното” отношение към педагога и да чакаш педагогическа реакция и... отговорност. Та каква педагогическа реакция, като “най-личните” мъже и жени в държавата “те учат” как да не бъдеш ГРАЖДАНИН, а МАФИОТ? Какъв смисъл има от “книжното” знание и отличната ти диплома, ако се окажеш впоследствие “слуга” на такива “недомаслени”...П...ПОЛИТИЦИ.

 

Просто историята се повтаря. Моля, уважаеми мислещи съблогъри, по-често си препрочитайте Иван Хаджийски. Умна глава е бил. Макар и българин. “Толкова млад и вече “българин”? Шегата на мафията вече ни излиза солено.

 

Предизборната политическа борба вече започна. Година по-рано... Ако някой още не е разбрал. Моля, обърнете се към “старите хроники”.

 

Иван Хаджийски, Бит и душевност на нашия народ, том ІІ, глава XIII

 

“Дребният собственик бърза с победата. Само при това условия той влиза в борбата. Всяко бавене за него е смърт: малката сермийка се топи, мющериите се разбягват, къщата се разтуря, плановете на бъдещето се провалят, животът отива напразно, времето се губи.

[....]

 

Интересно приложение намира законът за нагаждане към силния при провеждане на избори.

 

В изборите, вън от обективните условия, под чието въздействие стават изборите, от значение са: активността на правителствената партия, активността на опозицията и отношението на изборните бюра към опонентите на властта да подправи изборния резултат.

 

Създаде ли се господстващо мнение, че правителството ще загуби изборите, то сигурно ще ги загуби, ако остане в обикновените рамки на на изборното “морално влияние” и насилие.

 

Първо – активността на правителствената партия, на нейната полиция и на нейните сътрудници (разни селски и градски търговци, кръчмари и безпартийни, които са с всяка власт) отпада. Службогонците от правителствената партия виждат вече местата си изстинали, неназначените виждат, че губят играта. Полицията чувства, че мени своя министър. Сътрудниците ясно виждат новите “силни на деня”. Активните изборни правителствени дейци не смеят да прекаляват в “моралното си влияние” над избиратели и противници. Полицията също не смее да върши издевателства пред същата опасност.

 

От друга страна, активността и смелостта на опизицията нарастват неимоверно. Тя е бъдещата власт; утре тя ще решава всички въпроси. Опозицията започва да се държи храбро, не се бои от “арести” [кавичките мои – С.Г.], от поемане на отговорности, дори от нарушения и престъпления, защото утрешната нейна власт ще ги амнистира (остави в забвение) със закон или фактически.

 

Сeлските кръчмари и безпартийните, които са с всяка власт, не раздават, както досега, бюлетините на правителството, а бюлетините на опозицията. Те ревностно вървят “в крак с времето”.

 

Най-сетне изборният апарат – бюрата – стои на точката на най-строга неутралност и не позволява никакви злоупотреби в полза на властта – днешната опозиция е утрешната власт и първата й работа ще бъде ДА ПОТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ НА УЧИТЕЛИТЕ – най-малкото да ги премести, ако не ги уволни.

 

Разбира се, тъкмо обратното става с всички тези субективни фактори при избори, в чието спечелване властта е сигурна, а и общото убеждение е такова. Ако борбата за избирателя е изгубена, борбата за кутиите и бюлетините още не е. Докато стигнат до съда, има доста път. Като […], като разгоня застъпниците на опозицията, като скръцна на кмета и на даскалите:”Ако не ни дадете избора, в понеделник вземете си всички шапките” – при положение, че тази закана има всичките основания да се сбъдне (било че властта не държи много на парламентаризма и че може без всяка намеса на общественото мнение да разтуря камарата; или пък че остане на власт въпреки частичните успехи на опозицията) – да видиш как общият сбор на правителствените бюлетини и малкият (за прошарване и вид на обективност) брой на опозиционните може да надмине даже числото на избирателите.

 

Затова силният, или който иска да мине за силен, трябва да поддържа с всички сили представата за силата си, т.е. за зависимостта на съдбата на дребния собственик и слабия изобщо, от него”.

 

* * *

Дългият цитат е важен. Този, който може да отсее историческите “промени”, ще види повторението на сценария. В изменената политическа сцена. Но методите и мурафетите – същите.

 

Управляващите “скръцнаха със зъби” на учителите – и те си отиват...  Подсъдният министър на финасисте, както и Nakom и хилядите радетели на “целесъобразността” и “ефективността” на образУвателната система възтържествувахаJ Както и аз? Сбъднаха ли ми се прогнозите? Да! Щастлива ли съм: НЕ!

 

Още ме боли и още сънувам училище! Но няма да се върна ТАМ! Защото отказвам да впримчат духа ми в скудоумия, да се подчинявам на правила, които не обслужват общността и обществото, а само разделят и лишават хората – ученици и учители - от достойнство.

 

Както писа Верина по други поводи (за матурата): “ТЕ” [олигарсите – б.м., С.Г.] победиха (www.verina.vesel.info). Сега само жънем резултат…

 

Училището – от Наполеоново време – е най-голямата политическа игра! Дали го разбраха нашите политици? Да, определено! Просто го разсипаха. Лишиха го от опори, направиха го неконтролируем полигон за експерименти. Няма твърд: тогава – след нас и потоп. Тогава идва «морето от стъкло»

----------------------

(Прочетете антиутопията, една от най-тъжните книги, които съм чела – Barry B. Longyear, Sea of Glass ,1987.  Тя не е друго, освен едно! Поредното предупреждение!!!).

-----------------------------------------

След като е «обезлисено» достойнството на Учителите, на Водачите на този народ (политиците, простете, но не сте от тяхL), по голотемието остава да «засяваме» ББ и кукловодите му! Засяхме, просто «засяхме»! следващата олигархично-непромукаема реколта, която лесничко и безпрепятствено  използва най-стария демократичен механизъм – vox populi, vox dei!  (Ще Ви спестя какво се е случило в Древна Атина – първата засвидетелствена “демокрация” – когато е използван този “модел” – на настоената/манипулираната “тълпа”, която няма капчица здрав разум!!!) В една такава манипулация “учителите” не само са излишни, но и вредни. Те могат да имат “собствено” влияние. Ах, колко пагубно е товаJ . “Прави” сте да ги отстраните: те Ви пречат да си играете игрите...

 

Чуйте Верина за “чудовището” ББ – крадеца на езици и символи – www.verina.vesel.info Някой еня ли го е? Съмнявам се... България е земя на дребни собственици, дребни интереси и дребнотемие...

 

Аз не я помня такава. Но сигурно трябва да се събудя и да си дам сметка в кой свят живея:L И да се науча отново да се бия. И да не ме е срам от това... че съм напуснала «пацифизма». В BG-то, такова каквото е днес, ако си хрисим и добър “християнин”, си обречен не само ти, но и поколения напред.

 

Господи, каква дилема!  

За съжаление, позволихме да я потъпчат, позволяваме да я потъпкват с наша помощ. Някой запита ли се какво става с директорката на Френската гимназия след стачката ?- доколкото аз знам, жената е в болница, в действителни болнични, изтерзана от подмолните и търсещи под вола теле проверки на министерството. Някой потърси ли я? Някой защити ли я? Цяло училище беше зад нея в достойния и опит да защити българското образование... и какво? Има заместник, който просто чака да поеме местото и, вероятно много по-удобен. Някой поинтересува ли се какво стана с уволнената учителка от 32-ра гимназия - една от малкото учители, осмелила се да подаде заявление за напускане в знак на протест? Някой да пита сега защо не е ясна схемата за увеличаване на заплатите /което е просто бутафорно/, защо министерството не е осигурило увеличението на тези заплати само на база законният норматив за брой деца в паралелка и стандарта за издръжка на едно дете? Защо министерството си затваря очите пред своеволията на общините да увеличават негласно броя на децата в паралелка? Да, учителите никой не ги кара насила - нормативът казва: 22 деца в група максимум плюс 10% по решение на колектива, толкова най-много. Защо се притискат учителите да приемат на педагогически съвети по-големи бройки, прескачайки нормативната уредба - защото това е единственият начин да им се увеличат заплатите. И какво? - къде е контролната функция на министерството тук?, защо не санкционира "нарушителите"? Но намери цаката на директорката на Френската гимназия като "нарушител", намери цаката на учителите да не стачкуват като измъдри нови правила със синдикатите, намери цаката за реформиране на българското образование без увеличаване на парите за него...намери цаката на закриване на българските училища в малките селища, нищо, че това е, може би единственият останал бастион на българщината там. Нямало достатъчно деца. А след 5 години като се народят? Тогава ще вием на умряло, че няма къде да учат, защото сградите на закритите училища отдавна ще са разпродадени на безценица, ще вием на умряло, че половин България не говори български, защото в местата с мохамеданско население училищата бяха единствените места, в които се чуваше българска реч... Ще вием на умряло. Но ще е твърде късно.