Мъчителните разсъждения през последните седмици и месеци за Bg житие-битието все повече ме настървяват в собствените ми утопии, които - за радост на други хора и скръб за Bg народонаселението - в България не са реалност.
Една държава започва и свършва там, където й е образованието. Ако образованието е приоритет само на думи и публични масови фойерверки, но не на дела, ще пребиваваме в квазидържавно обединение каквото е България: оглавявано от мафията, със схванати, непластични марионетки, неможещи да разиграят дори някакъв що-годе театър, поставени и държани по държавни постове и обществени “позиции”, за да изпълняват безропотно мокри, сухи и в крайна сметка народо-мумицифиращи поръчки.
България е в стаза* (*мед. – състояние на застой в органите и системите, което се съпровожда с общ дискомфорт, загуба на енергия, апатия. При дълготрайно неглижиране на медицинското състояние се появяват хронични заболявания, които в крайна сметка довеждат до логичен край: смърт). Поради продължаването на това състояние вече повече от 7-8 години, с предишните натрупвания на кризи, хиперинфлация, мафиотски чистки, принудителна емиграция на мислещите и можещите, непрецелена или твърде тенденциозно насочената “външна” помощ, България все повече изнемощява. “Оздравителният процес” е лозунг на нищо неразбиращи от медицински и политически състояния псевдополитици, които именно разчитат на необразоваността на собствения си подопечен народ. И това, последното, е най-голямата драма на България.
Всъщност отдавна нормалното, всекидневно и твърде скучно “училище” – работилницата, workshop-a на катадвневното къртовско усилие, беше щедро подменено от училищата на десублимацията. Music Idol с цялата му безпардонност и с произвеждането на “звездата” Хасан (“Кен лий”) e само поредният пирон в ковчега на общественото образование-възпитание! Дори “Пей с мен” или “Танцувай с мен”, въпреки заразяващата еуфоричност на performance-а, не могат да ни изкарат от задушливата смрад на неуважението и непочтителността към онзи/онази/онези, кой/(я)/(и)то те кара(т) да се бориш със себе си за собственото си усъвършенстване без да чакаш непосредствено осребряване на усилията си Защо ли? Защото в онези “топ предавания-надпревари” примамката е ... популярност (дори и най-вече ако е посредственост и пошлост) и(или) “голямата награда” – онези мижави 100-200 000 лв, лъскавия джип/кола или околосветското пътешествие с яхтата на мечтите ти. И на подрастващите душички е вменено да изработват рефлекса “дай да преметна този или онзи, да “спя” с когото трябва, да премина през “трупове”, да се държа нахално, арогантно, предизвикателно и дори ако трябва унизително/унижаващо, но да се окажа на финалната права”. Това е тиражирано в медиите, доусъвършенствано от внушенията на правителството и мафията (тез последните май са синоними) Защото ако се възпротивиш, ако само понечиш да разобличиш себе си, а чрез себе си и други (“другарите”), ти ставаш (не)удобна мишена за най-близкия hitman. Въпрос само на време е кога ще те опушкат. Затова “умните” събират информация/знание за всичко, а “мъдрите” – създават архиви за човешката низост и прегрешения под формата на публични или тайни архиви. И държат всички в шепичка...
Проблемът е, че чрез тези “публични внушения” – от една страна “възхвалата на глупостта и посредствеността”, а от друга – на грешката, като нещо страшно и тайнствено, от което могат да се произведат капитали и дивиденти, най-съзнателно се пречи на нормалния образователен процес. И тук под “нормален” вече разбирам съвсем “тривиален” – този, който тече на ниво основно и средно училищно образование. Там където са децата – тези, които се подготвят да бъдат “големи хора” и граждани.
Става нещо съвсем простичко. На тях им се вменява, че “НЕ ТРЯБВА да грешат”: иначе попадат в нечии тефтери. Първоначално на учителите си, които често се явяват “доносници”, впоследствие в разни други регистри. Изводът на оцеляването е прост. Не мога да не греша. Такава е човешката природа и пътят на естественото израстване-развитие. Следователно трябва да пазя грешките си в тайна. И да ги правя достояние на пределно ограничен кръг от хора. Ако може със същите прегрешения, за да се държим заедно в... “компроматите”. Този рефлекс е ювелирно усъвършенстван от мафията, която “стимулира” прегрешенията на членовете си, но само и единствено, за да се държат в “общия казан”. Порочният кръг, от който няма излизане. А той вече отдавна е инфилтриран в училище.
Вторият, и много по-страшен като налагащ се обществен извод е, че “колкото си по-семпъл и прост, без идеали и скрупули, толкова по-бързо и главоломно проспериш”. Тук започва самоубийството на една нация-държава. Всъщност в момента се гънем в агоничните спазми на въпросното държавническо-благословено начинание. Халал да ни е! Някои от все още мислещите родители го разбират. И предпочитат да се лишават от залъка си, за да пращат децата си на “частни уроци”. При малцината останали аристократи на духа (и тук не визирам манифактурата “кандидатгимназиални/кандидатстудентски” курсове/уроци). Само че, поради “възрастовата разлика” и арогантността на управляващите, те никога няма да си признаят (публично) и склонят да бъдат обучавани от “други”. Ма как моля Ви се, нали ще си изгубят имунитета “анти-човешкост” !
На фона на всичко изказано по-горе и с цялото ми уважение към патриотичните и патриотарските възгледи бугарски, Ви предлагам линк към публикацията на Верина, която се върна от Истанбул... разсипана. Съчувствам й, защото преди години и аз се чувствах по този начин. Въпреки че се връщах от “Авропата” С онзи идеалистическо-неразбиращ и същевременно прагматично инспириран въпрос: “Защо?” Защо ТАМ (която и да е чужбина) МОГАТ да си нагласят ПРИОРИТЕТИТЕ, а ние не можем? Какво ни пречи? Какво ни главозамайва или ограничава?” Всеки сам да си търси отговорите...
И все пак. Има основополагаща истина и тя е: ти си това, което е сборът от какво мислиш за себе си и какво другите мислят за теб на базата на някаква реализация. И тук разночетенията са главоломни, ако не намираш баланса, а се люшкаш между двата или повече параметъра, задаващи рамката. Или по-страшното: заставаш на единия полюс и не мръдваш от там
Anyway, just read and listen. Всяка картинка от Веринините е “шамар” върху тезите на българските управници. Да дойдат онези от Анадола да им показват как се прави “държавно образование”: с колко любов, разбиране и респект. И с въвличане на “всички заинтересовани страни” Понякога истината е по-невероятна, отколкото ние можем да я измислим. И се нарича прост технически Smart Board. Колко от нас все още са мислещи дъски/дървета/тръстики? Зле съм по смятане
But that’s that: http://www.verina.vesel.info/
Еnjoy!
Кой е Димитър Благоев? И защо паметника ...
Празни мисли в празната кратуна на един ...
Поздрави:
Това е един от многото малки проблеми, наясно съм с това. Но както се казва - капка по капка вир става. То нашето образование е цяло блато, но все от някъде трябва да се почне "отводняването".
Не мога да съдя как някой учител/преподавател е споделял/разказвал за личните си проблеми. Принципно това е част от прецеса на предаване на знания:) Въпросът е как това се използва: дали е илюстрация или е основният пълнеж на "учебните занимания":))
Моите лични деца "отсвириха" училището= И предпочетоха да учат от нас - роднините и приятелите. Но това ги лишава от " прилична" диплома. Аз и до сега се чудя дал бях добрият родител/учител за тях:)
Поздрави:)
09.04.2008 23:13
Бодко, въобще не съм разсипана, моля ти се:) След малко ще дам илюстративен материал:)))
В държавата на мафията няма място за образование, както няма и място за образовани хора. И за реални авторитети (съгласна съм с горното мнение, не бива да се бранят неналични авторитети, както е и недопустимо да се рушат авторитети).
Така че, решението е ясно - да си ходим, а ако не - да помогнем на децата си да си идат у дома.
Давай, и ще четем пак.
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer