Тръгнах да пиша друг текст - мнимо бодрячески "в съответсвие" с вчерашния празник на Народните будители. Нещо от рода за ползата от национална мобилизация около идеални цели (духовни), която може да ни имунизира срещу силите на хаоса и на това да не бъдем все играчка в ръцете на "великите" сили:)) Точно се бях засилила, и ето ти - по icq/chat-a "изтича" поредната информация, препредадена ми не от кой да е друг, а от някогашния ми учител по литература в гимназията във Варна. "Палякът", ако използвам жаргона на nakom, който е имал и досега има своето интелектуално влияние върху мен. Не само защото за мен той винаги ще си остане мой Учител, а и просто защото е мислещ човек, който не се оставя емоциите да замъгляват съзнанието му. Та той ми препрати следният адрес: http://bgsviat.narod.ru/index.htm, където се прави твърде нерадостен анализ какво сме спечелили и какво загубили от въвеждането и начина на въвеждане на т.нар. "демократичен капитализъм".  На тези, които ще се наемат да отворят адреса, предварително заявявам, че анализът е направен от социал-демократически позиции, припознавани от някои като откровено "комунистически". И въпреки това, като мислещи хора би трябвало да си зададем въпроси - каквито доста обилно се правят във въпросната публикация и препратките от нея към други, - ЗАЩО  в момента в България работят само т.нар. негативни права (разбирай, защита от вмешателство от страна на държавата и нейните закони в "личната сфера" на гражданите:)), които облагодетелстват частния бизнес (но само големия, в това число и "държавния", т.е. на хората, които са на ръководни длъжности в държавня апарат:)), а ПОЗИТИВНИТЕ ПРАВА като право на труд, право на образование, право на адекватно и ПОНОСИМО като цена здравеопазване, право на заслужен отдих, право на чиста околна среда са изцяло неглижирани или ни се представят под мотото "такива са ограничените възможности на държавата ни (публичните финанси)". 

Никога не съм си представяла, че ще защитавам "леви" убеждения, но определено не мога да защитавам и да застана зад либертарианските идеи, които в момента се вихрят в т.нар. ни публично пространство: най-силният, най-конкурентноспособният да победи, защото... така печелят всички:)) Всъщност тук се надлъгват 2 логики: стихийността на пазара, в която по презумпция ще победи най-добрият (високо качество при сравнително ниски цени:)), което просто не се случва защото я има медийната манипулация чрез мощната реклама на платежоспособния (тя не трябва да се изпуска от анализа) и интервенцията на институциите - държавни или международни - които по презумпция трябва да гарантират ПРОЗРАЧНОСТ И ЧЕСТНОСТ, но далеч без да поставят под съмнение предварителното статукво, т.е. "демократичния капитализъм":)) Проблемът на демократичният капитализъм е, че никога не трябва да задаваш въпроси за първия 1 милион, който ти гарантира някаква "независимост" във вземането на решенията, ако си "свободен предприемач":)), и вторият - че  срещу държавата по презумпция можеш да се възправиш и да "изискаш" своя дял от общия суверинитет (ако си на длъжност като учителската, например) и да "поставяш" условия за реализирането на суверенитета чрез професията си, но тогава на теб ти се дава "жълт картон":)) 

Тъжна картинка. Както казва nakom следващият обединяващ лайтмотив ще е "идиалистите на сапун":)) Просто защото идеалистите са морализатори и държат на етичния елемент. Очевидно нашата "икономическа действителност" не благоприятства етичния елемент, с което изначално противоречи на "пазарната логика", създадена да удовлетворява морални императиви:)) В така създадената ситуация е трудно е да се достигне до смислени изводи: което е и целта на голямата маниуплация:)) Към социализма (от нашенски тип) не можем да се върнем, към капитализма от демократически тип - не можем да заходим - най-близките като мислене на нас са скандинавските народи: народи, които познават от близо глада и немотията, за да измислят "жестоките" си преразпределителни схеми (до 65 % данъци), за да могат като цяло да живеят благополучно:)) Но нас ни управляват хора, които мислят, че могат да възпроизведат Америка  - с неограничения й потенциал от ниско квалифицирана работна ръка, нелегалната имиграция, и възможността за продажба/защита на интелектуална собственост. Поради икономическото и политическото си положение Българя не може да възроизведе нито едно от трите "разковничета за успех" . НО можа и се отказа от най-доброто, което имаше - образователната си система. Която макар и "куца" и до момента дава едни от най-фундаменталните знания за съвременния свят. Без икономическите, разбира се:)) Не че това не е било добронамерено (приемам го за чиста монета) представено дори в анализите на доклада "Ран-Ът" като "слаба зона" в образованието - начално, средно и висше. 

Това, което се опитвам да кажа, е че когато четем всякакви анализи трябва да сме наясно от каква гледна точка са правени и какво се опитват да ни внушат. Отказвам да приема, че българските граждани са мързеливи. По-скоро "гадният социализъм" ги накара да си знаят цената като хора и професионалисти, и да не искат да се продадат за жълти стотинки на "новите" чужди и наши предпремачи, пък било то и под формата на "държавата" (най-големия работодател). Ние все още имаме СОЦИАЛНИ ПРАВА, нищо че се оптиват да ни ги отнемат:)), защото така се гарантира икономическия растеж:)) Ако внимателно следите международните новини, ще забележите, че стачките в Европа вървят точно по тази линия: намаляване на социалните придобивки и ограничаване на социалните права. Ако това е новият световен ИКОНОМИЧЕСКИ ред, просто жална ни е майка, ако овреме не се усетим:))

Приятна нощ!

П.П. Прочетете, ако имате сили и желание, и текста на доклада Ран http://www.omda.bg/bulg/Ran/ran_new/data/page30.html 
Някога полякът Хенрик Сенкевич зададе въпроса "Къде отиваш" (Quo Vadis?) с един от своите романи
Ние днес го живеем:)) Въпросът към нас е:

КАКВО И КАК ИЗБРА ТИ?

защото от този избор, както никога досега, зависи общото ни съществуване:))

 

  

  

Извинение за тона,

Незнам как социализма ме е накарал да си знам цената като човек и специалист. Това са личностни качества, а соц. теорията, пък и практиката, подчинява личността на обществото.
Българските граждани са мързеливи! Те оценяват много високо присъствието си на работа, а не продукта, който дават.
Нямаме социални права понеже ценим повече от правата си жълтите стотинки.
Ценностната ни система се измерва с пари, а не с морални качества.

Знаете ли как в Африка хващат маймуни с кратуна???
Пробиват дупка в кратуната и слагат вътре нещо лъскаво. Маймунека бърка в дупката, хваща лъскавото нещо, стисва го и неможе да си извади ръката. И през ум не му минава да го пусне.
Така ни хванаха в социализма, в демокрацията, в кредитните линии, в политически и комерсиални интереси, в стачки.
На вас ще увеличат заплатите. После ние ще ви питаме - Сега какво? По- добри ли станахте? Както питаме за градския транспорт.
Вие кой транспортен коридор сте в същност??

Може да съм краен, но ако учителите стачкуваха срещу духовния упадък, срещу закъсняващите учебници, срещу разпространението на дрога в училищата, срещу общежитието за интелектуалци на Захарна фабрика, с една дума ако бяха БУДИТЕЛИ, Щяха да постигнат повече.

Щяха да спечелят мен. И аз щях да бъда с тях на стачката, вместо да ПЛЯСКАМ теоритичен бълвоч в НЕТ-а, или да ги гледам по телевизията.

Защо, мама му стара, се правите на работници. За да оразмерите своята производителност, и да се впишете при РАБОТОДАТЕЛЯ. И да ви ДАДАТ.

Научихте ли децата да избират между
честно и скъпо
достойно и скъпо
морално и скъпо
Ако не сте, те ще станат политици, ще ви сметнат в бюджета, ще ви дадат социални придобивки и ще мерят труда ви на килограм.
А пък вие ще си направите синдикат за да ви отстоява.
Самочувствието се самоизгражда в страдание, а вие искате да ви го ДАДАТ.
Аз избрах - Пас съм. И ТОВА ще мине.
В свободното си време ще свърша несвършеното от Вас. Когато остарея и мшката ми започне да изхвърча от "маус-пада" щото ми треперят ръцете, ще съм оставил в квартала поне две-три личности научени да дърсят смисъла. И да не бъркат в кратуни.

С извинение:))
Сега "уча" попораснали деца (между 28 и 60 години). Но каквата и да ни е урочната тема, тя има винаги своите етически и социални измерения:))

"Dear" на английски има и двете значения на български, но рядко се използва в меркантилния смисъл. По-често използват "expensive" - свърхстотинъчно (малкото пари, с които разполагаш):))

Отдавна е известна дилемата, че парите освобождавайки от моралната опека на другите, те заробват по нов начин. Абстрактната процедурност на пазара и държавата (изградена по негов модел) лишава съществуването от смисъл. Измислено е точно, за да бъде неутрално спрямо конкуриращи се субстнациални представи за добро и зло, достойно и скъпо, морално и скъпо. Проблемът е, че държавата никога докрай не може и не бива да остава в процедурната си роля, иначе имаме това, което е България в момента: безпътица. Изпипани процедурни механизми и формални процедурни цели, в които съдържанието се подменя не според консенсуса на населението за колективните му цели, а според платежността на групата с икономическо господство:))

Образованието е единствената идеологическа институция, която може да налага колективни визии, макар и индивидуално изработени (в класове и училища). Точно за това то е оставено на разедиението и разрухата в момента. Така масмедиите остават единствените "действени" манипулатори на общественото мнение/съзнание. А те са добре платени...

Достойнство не може да се даде, но неговото признаване може да се откаже публично. Което и направи държавата + синдикатите, които са нейно порождение. Икономическото заплащане е едно от измеренията за признаване достойнството на определен вид труд. Това, което обществото не иска да приеме, е че детето/ученикът се изгражда като знания, умения и компетенции не само от "позитивното" облъчване на учителите си, но и от "негативното" - онова, което създава съпротивата и триенето при "извайването на камъка":)) И преди съм развивала тази теза на учениците си в училище. Днес я прочетох в статия на един от популярните американски професори по философия. Безсмислено е, да се приема, че знанието е "монологично" - от учителя към ученика и върнато обратно от ученика към учителя - мот-а-мо. Просто училището е институция за съпротивление, смазване и напасване на социалното взаимодействие. Такова и ще си остане, независимо от външно, вътрешно и каквото и да е оценяване на "продукта".

Няма учител, който да не работи. Друг е въпросът, доколко е видим непосредственият резултат от труда му. Аз знам (мога да измеря по треперенето си от физическа преумора) след 2-3 часово говорене в диалог с учениците си колко енергия съм изхабила. Но никога не мога да съм сигурна колко от тази енергия в момента е преработена от тези, към които е отправена. Мога да видя, че съм ги "изморила", че главите са ги заболяли, че евентуално оценъчното и самооценъчното им чувство е придвижено нанякъде. "Когнитивните" им попадения са важни, разбира се, но също толкова важни са чувството им за удолвлетвореност от постигнатото, сравнението на гледни точки, достигането до някакви свои истини, които могат да съвпадат с моята или с преобладаващата, но могат и да не съвпадат. Дали ще ги предразположа, за да ги изкажат гласно - това вече е наистина резултат от моя труд: доверието, което е постигнато между мен и "класа".

Ей за такива неща се тревожа аз. И повечето учители, които не са главозамаяни от собствената си особа:))

Но аз мога да си го позволя: имам семейството си зад гърба. То обаче не е държавата. Значи аз дотирам държавата с моя труд, а тя ми се отплаща за него със жълти стотинки (независимо дали чрез частни или държавни работодатели). Защото съществува предразсъдъкът, че учителят кой знае какво не може да даде. Че той/тя "пре-подава" нещо, което вече е изработено от някой друг:))

Този разговор е много дълъг. Включва дори идеята за интелектуалните права и как учителският труд не е защитен в това отношение. В много случаи той изглежда като импровизация:)) Но трябва да се помни, че за да си виртуозен музикант "едно парче" трябва да си го изсвирил стотици и хиляди пъти. Ако не реално, то в главата си:))

Лека!

А това са пълни дивотии - по точно самата истина поднесена в доста угнетяващи краски.Планът Ран-Ът е действително правилен за държави като нашата.Държави като Естония и Латвия нямат нужда от такава клизма и не се наложи да я понасят.Но ние имахме и още имаме.Причини - БГ маймуноида е мързелив тип.Естонеца и Латвиеца - не.А за охленчения план Ран-Ът (който така и не можа да бъде приложен докрай), източниците на информация и споменалите въпросния план като тоталния психопат и нацист Ангел Грънчаров просто къртят.Тази драсканица съм я чел преди доста време и съм на същото мнение на което съм и сега - за да обединиш една сюрия глупаци трябва да ги нахраниш - с общ враг например.Някой който иска от велики каквито те си мислят че са, да ги направи мизерници каквито най-често са.Това сплотява маймуноидите и ги кара да се чувстват велики.Те от това имат нужда.Не да се чувстват полезни.
А нова зора от край време е едно неактуално пенсионерско четиво, което от както партията се обедини с БСП стана съвсем истерично.Но НЗ ;-).
Мирен преход няма.Китайско проклятие - да живееш в години на промени дано.Само пълен кретен може да измисли поредната световна конспирация срещу умния талантлив добър работлив културен и наивен български народ.Доказателство за това че май съм прав в епитетите си за даскалите ;-).Но да бъдем справедливи - съществува и причината "възраст" ;-).

Не четеш, а гадаеш като четеш:))
Разбира се, че става въпрос за доктрини. Всъщност в която доктрина вярваш, организираш фактите и дори избора на думи и словосъчетания, че да я защитиш най-добре...

Освен това всеки има право на аргументите си. Проблемът на българите е, не че са мързеливи, а че са зле управлявани. И това е видно от километри. Освен това нашите примадони-политици не се научиха да лобират за интересите на страната. Т.е. лобират само за собствените си.

Тази тема не ми се започва точно сега... след изборите на маймунчовците:))

Разбираемо е... ние сме "средното" поколение, което сравнява:)) Половината си живот живях по онова време с хиляди лични, идеологичнески-инспирирани усложнения, сега - другата половина - с хиляди социални:))

Но аз съм "източен" човек и замаяността на "западната" цивилизация хич не ми харесва. Проблемът е, че тук - на кръстопътя между Изтока и Запада - не принадлежа/принадлежим нито на един от тези два разбягващи се свята (цивилизации) :))

Затова и "изглеждаме" мързеливи. Всъщност сме по-бавни. Но за сметка на някаква сравнителна задълбоченост, която липсва на повърхностния, земно устремен западняк. Донякъде, освен административния и организационния хаос, това дърпа надолу и образователната ни система. Колкото и да я приспособяваме към "новите" наложени ни условия, ние ще си останем друг натюрел или... ще бъдем асимилирани:))

Засега, това което наблюдавам по децата и учениците си, едните не искат да ходят в "устроения" Запад, а другите се връщат оттам:)) Което доказва "тезата" ми: културните различия не могат да бъдат заменени и отменени от някакъв "външен лукс":))

Някога живеехме в семейства-родове. Сега това все повече се разпада. Изтокът държи на голямото си семейство, Западът го разпада до автономни индивиди. Човек има нужда да живее с други, извън "конкуренцията", която изтощава. Трябва да има ХОРА, ГРУПИ, от които да се зарежда. Ние, българите, нито можем в момента да живеем на групи, нито по единично... Това ни е голямата мъка - лична и обществена:))

Хайде със здраве!

Винаги ме е очаровало това, как думите могат да преобърнат фактите на 180 градуса.
Тъжното е, че все още има хора, които смятат, че по време на соца сме били голяма работа. Дръжки ... Изнасяли сме мотокари като луди. В Япония! А оризарите са ги претопявали, защото стоманата не е лоша. К'во ти пука, нали сме изнасяли много мотокари ... хайде със здраве, че е 02:50, пък взе да ми писва да стоя в офиса.

Поздрави,
Б.

Но фактите са спорната територия - те са "неща" - случки и дадености, които стават "факти" едва когато влязат в една съгласувана (винаги донякъде) мисловна рамка. А зад тази мисловна рамка стои идеология, т.е. причинно-следствените закономерности стават смислени едва когато включиш оценъчната си функция: онова, в което вярваш, че е справедливо, разумно, правдоподобно и т.н.

Затова от философска гледна точка няма абсолютна истина:)) Ако мога образно да се изразя - тя, ИСТИНАТА, се разпада на толкова ракурси (гледни точки) към нещо си, колкото (групи от) хора могат да предложат достатъчно различно, логично свързано "фалшифицируемо" (т.е. с привличане на проверим и от други доказателствен материал) тълкувание на същото:))

В социологическа перспектива "преходният период" е несправедлив, както и предишният (след Ялтенската подялба на Европа). Защото в него няма "демократичност": някой друг прави изборът вместо теб/хората:)) Разликата е само в средствата: преди с военна сила, днес - с икономическа:)) А демагогията и в двата случая е (била), че се прави в "името на хората" уж от тяхно име, като им се сервира една далечна цел (в красива опаковка както винаги:))) като им се "спестява" цената, която трябва да платят, милозливо "изпускайки" на час по лъжичка "информацийки" какво точно ги/ни чака:))

За мен в това се сътои проблемът: че отговорно осъществена свобода на избора (на индивидуално и обществено ниво) е когато имаш възможно най-пълна информация за случващото се с плюсовете и минусите за индивида и цялото (държава и/или общество). Иначе "изборът" ти е нагло манипулиран, от този който държи монопола върху информационните източници и "класифицираната" информация:))

Иначе се връщаме на библейското правило: еднолично решава "предводителят" (старейшината на племето) - прословутият образ на Мойсей и израилтяните в пустинята, които 40 години трябва да се лутат и оцеляват на манна небесна, докато и последният, който помни предишното (робството) умре, за да не пречи на "новото" (добро или лошо, ще го оценят едва идните поколения:)) да се изяви:))

И една вметка: дали нещо съществено демократично се е осъществило и в най-новата ни история?

Въпрос с повишена трудност*:
Защо мислиш, че новата Европейска конституция няма да се гласува чрез референдуми?

:))))))

Поздрави,
С.

Българина е пълен лентяй - не всички разбира се, но повечето.Кой как ни е управлявал - глупости.И германците и поляците и чехите изкараха по един комунизъм че и по-лош от нашия в някои случаи.И затова при тях улиците по крайните квартали са чисти а при нас площадите в центъра са кенеф - да те е гнус да минеш.Всеки който е бил в западната част на източна европа знае за какво говоря.Да не говорим за работа - колко е трудно да се намерят кадърни хора.Примери мога да давам до безкрай.Но това си е лично мнение.

Демокрацията е мит. Такова животно нема :)!
Човекът е стадно животно и прави глупости ако няма кой да го налага с гегата по главата.

@nakom: По принцип споделям твоето мнение. Мързи ни да гледаме. Но няма как да не се съгласиш, че от комунизъм, до комунизъм има голяма разлика.

За ефективно управление. За създаване и поддържане на навици чрез санкции и позитивни стимули:)) За про-мисъл и постоянство при нейното осъществяване:)) Както и за приемственост.
Германия и досега има проблеми с източните си провинции:)) Западната част на източна Европа има две различни особености: силен католицизъм в Полша (общата "идеология", която на нас ни липсва), а чехите ги крепи национализмът им и държавността (напр. как си уредиха въпросите с пенсионните фондове и връзването им с печелившите си държавни предприятия - енергийния сектор, например:)). Тъй че както да го въртим и да го сучем, май за управление става въпрос:)) И за избор на приоритети. Нито Чехия, нито Полша, още по-малко Германия са разградени дворове...

@rimji,
Няма такова животно като "мързеливи" и "по-мързеливи", "най-мързеливи" народи/хора:)) Не че няма в действителността всякакви екземпляри, както и в един човешки живот минаване през всякакви фази. Но когато се стигне до "държавно" ниво, оправданието, че "такива били хората" (т.е. мързеливи) някак не стои много убедително:)) Тогава трябва да стигнем до извода, че има държави, които не знаят към какво се стремят или си поставят нереалистични цели спрямо ресурса, с който разполагат. Ние сме пример за последните:)) Затова при изпълнението на целта "влизане в ЕС" ние се оказахме "сред изоставащите". Защото отново става въпрос за изпълнение на колективни цели, а не за преточване на "общи пари" към частни джобове:)) Затова и хората не могат да бъдат убедени тук, че "залудо работи, залудо не стой" е печеливша формула:)) Все пак трябва да знаеш за какво работиш. Иначе се получава точно онова с "гегата" и нe сме вече Homo Sapiens, и дори не Homo Erectus, а приведено-смачкани поданици на богинята Мая (в хиндуисткия смисъл на понятието:))

Поздрави и на двама ви:))

Само да ви подхвърля нова "муха" за разговор, като въобще не съм съгласна с манипулативното заглавие "Народът далеч не винаги е прав...", защото в статията се дискутират далеч по-интересни и важни неща:))

http://www.kultura.bg/article.php?id=13475

Та в тази статия на Културния вестник, има огледани доста от темичките, които засегнахме и тук. Контекстът на сравнението е България, Германия (взаимоотношения със САЩ донякъде, на части от тез две китни европейски страни), но и политическият живот, консумативното олекотяване на медиите, мачовизмът в политиката, контролираната демокрация (а ла САЩ) и т.н.

Приятно четене!

Такова управление с "Про-мисъл" е описано в Принцът и Просякът. Като не знаел управляващия за какво служи държавния печат, го ползвал да чупи орехи.
:))За създаване и поддържане на навици чрез санкции и позитивни стимули:)) - Давай да връщаме Тато.
Та-а как би ви изглеждала (общата "идеология", която на нас ни липсва)?

то всичко може да бъде обърнато с краката нагоре и да казваме като американците, че "нещото" е вертикално "предизвикано" ("vertically challenged:))

Управление чрез санкции и позитивни стимули (бонуси и т.н.) е съвременната фирмена политика, към която в момента се опитват да приведат и държавите:)) Тъй че давай (те):))

А зад всяка практика стои идеология. Независимо доколко хората се усещат за нея или не:))

Поздрави:)

Думата трактат вероятно е реципрочна на най-употребяваната фраза от Едип - мамата си трака. Понеже в природата трябва да има равновесие, като кнтрапункт се е появил израза Трактат

Много неща досега са ми посвещавали само не и Тракт-ат:)) За съвременните трактове и тяхната употреба съм наясно, а от ритането на атовете само магаретата страдат:))

Поздрави:))