Постинг
13.11.2018 09:40 -
Време за губене
"Времето още ни подава ръка"
Води ме времето - смугло и палаво -
хваща ме здраво и тръгваме двамата.
То се откъсва, бяга, изчаква ме.
Сочи тополата с лявата лапка.
" Виждаш ли - казва -
вранката в клоните? "
Вдига врабчета, подканя - " Догонвай ме."
Времето меко, топлото временце,
Леко облечени, слънце си вземаме.
Шляем се дълго. С радост се мотаме.
Попадаме в листопадите,
въртим се в листовъртопите.
В шумата губим звънки минути.
Слънчеви зайчета в
шарени скути.
Губим се с времето.
Времето губя.
Топлото, лъскаво кестенче чудно.
Чудесно време беше напоследък, наистина! Посветила си му най-милите стихове, запечатала си го в красиви фотографии.
Пожелавам ти цялото време на света да бъде за тебе все такова - звънко и пъстро, въртежно игриво, по детски щастливо!
Прегръдка, Доре!
цитирайПожелавам ти цялото време на света да бъде за тебе все такова - звънко и пъстро, въртежно игриво, по детски щастливо!
Прегръдка, Доре!
е предусещане за загуба на топличкото, мъничко лъскаво кестенче, което отчаяно стискаме в шепичка - да остане, поне още малко ... минутка още ...
Любимият ми сезон, Небесност! С ярки краски нарисувала си го! ***
цитирайЛюбимият ми сезон, Небесност! С ярки краски нарисувала си го! ***
беше прелестно временце, дори вчера беше чудничко следобед...за сметка на това днес се е вкиснало ама...
какво да се прави!
цитирайкакво да се прави!
не ни се дава, НебЕЛи, не ми се пуска топлото кестенче...но ей на - няма вече, зима иде...Ще се греем на топли мисли и чувства :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 11640
Блогрол