Преди време, само преди 5-6 години, когато отвореше човек страницата на blog.bg, и се чувстваше като у дома. Енергията беше хубава, предразполагаше към споделяне, към откриване, към приятелството.

Сега, когато влезеш, виждаш някакви остриета само, една толкова безмислена и мъчна "война", едно мерене на пи*ки. 

Няма ги тук вече хората, които неуморно будеха съзнанието, творяха прекрасна поезия.
Останаха десетина, които още се държат, които все още упорстват срещу остриетата. Пожелавам им да не се порежат лошо. Пазете се, приятели.

Тук вече не се обсъждат идеи, няма споделяне на мисли, градивни спорове, дискусии.
Точно по фейсбуковски си мерим харесвания, натискаме някакви безумни палчета. И си мислим, че така изказваме мнение. 

А когато някой изкаже мнение, то е свързано с желанието му да те обиди или угнети и няма нищо общо с постинга.

Е, време е да напускам кораба. Това тук, вече не е "у дома", а едно тягостно гости, което е доста неприятно.

За щастие ако имаш да кажеш нещо, винаги се намира място, където да го кажеш. И хора, които искат да слушат.

Оставям Ами и няма да я деактивирам, но заключвам коментирането след този постинг.
Оставам като читател, защото тук още я има стела, има го чудовището, има трън и факти...да все още има заради кого да си струва човек да влезе и да почете нещо приятно.

До нови срещи, за тези, с които ще се срещаме. 

дам, друго си беше - Razkazvachka, Vostroto, Starbuck, Babaelenica, Romanov, бог да го прости, и още много-много други...

:) Поздрави за решението и ... пълен напред, сестриче !

намирам интересни публикации!Ще ми липсваш Ами!
За мен ,чрез моя блог постигам развитие като се сравнявам само със себе си!В този аспект мисля,че има смисъл да се занимаваш!
Пожелавам ти да намериш този стимул ,който да те подтикне да се върнеш!
С пожелание за всичко добро Ами!