На мен започна да ми идва "много"... и като го казвам, нямам предвид точно "мене си". Винаги съм се стремяла да остана "долу", обикновения човек, лакмуса. Това е свързано с житейската ми философия, не толкова с произхода ми, и отразява максимата, че ако искаш да бъдеш човек, трябва да споделяш човечността - най-вече там където тя е истинска, а не мнима, където е неподправена и ще те научи на много, но няма да "изкараш" дивиденти от нея :)))

Последното десетилетие ми се видя "тешкън". Влизах и излизах от България, Учих и работих: включително двете ми дипломи по масаж (потенциалната ми емигрантска "виза", щото "онези" едва ли биха се впечатлили от "другите" ми дипломи и знания). После "Европеистиката", която напрактика "зарязах", първо, за да я осъществявам на дело - да участвам в проекти, после, за да установя, че това е поредната "съюзна авантюра" - новия Комсомол, както ги наричам. Не отричам т.нар. "side effects" - онова, което се случва и е прекрасно, но все така "въпреки всичко" :)))

През целия си живот не разбрах   - не интелектуално, на тази плоскост прекрасно го "разбирам":) - как ще говориш едно, а ще правиш друго. И защото аз исках между тези двете да има синхрон, ако не точно хармония, ... непрекъснато се намирам "в киреча" :) Аз защитавам себе си, собственото си верую, включващо всички "подопечни" (в едни проект да речем, както е съвременната терминология), а винаги се намира "някой" - неизменно "близък" (колега, приятел, роднина), който ми обяснява, че... нещата не са точно "така" и че трябва "да ги извъртим", и че....

Напуснах много... вероятно ще се наложи да напусна "настоящите". Но се питам... докога моята "принципна позиция" ще се изчерпва с "напускане+?! И кога най-после ще стигна Там, където "говорим по същество (не разводняваме), приемаме правила и ТЕ са за ВСИЧКИ! Не говорим за "индивидуално облагодеталстване", а се стремим към по-висша цел: ама наистина! - благоденствието на всички :)))

Размечтах се! Познавам този свят... до болка! Най-голямото ми разочарование е от най-близките ми! По-далеч не искам и да ходя... макар да извървях "разстоянието"! Не разбирам! Не искам (вече) и да разбирам!


Знам само, че като хиляди в БГ-то се "претрепвам", за да НИ има все още :)

Много ми е забавно, когато някой говори от името на хората, защото той явно умее да чете мислите им.

Не чета мисли, а всекидневно работя с десетки хора, много от които в "пределна работеща възраст", преди да бяха измислили това, че трябва да се пенсионираме ... след като умрем :)

Много обичам непремислени изказвания, които явно са Ви патент :)

Докато я излагаш в безпринципна среда, толкова е ясно. Или докато не се поусъмниш в принципите си.

Да, прав си :) С годините принципите ми претърпяха лека корекция - само дотам, че да гарантират физическото оцеляване. Отвъд тази граница би ставало въпрос вече за духовно оцеляване...

Относно безпринципните среди, признавам си: нагледах се :(