~
~~
~~~
~~~~

~~~~~
Нека се погледнем (отстрани), за да се видим

Изключително съм благодарна на шанса, Съдбата или други неща (в които вярвам, но не за тях иде реч)... да бъда далеч от България, за да оценя КАКВО Е БЪЛГАРИЯ.

Ще се върна малко назад, за да стане ясно от какви позиции го казвам. Някога, като дете, всичко ми се отдаваше много лесно, макар че би трябвало да е „трудно” – ми Тате лежал в Беляне... Бях умне, начетена, много жизнена и заразяваща в това, което мислех и правех, независимо какво е то. Когато трябваше да избирам „следване”, въпреки „астрономическия си успех” от диплома и приемни изпити (да се „изфукам” от около 4000 кандидати на времето с български и история в СУ-то бях 6-та с оценката си по История и 9-та с оценката си по Български език в общото класиране на университета или обратното, не помня вече, а и тук в Испания ми го няма Архивът J), но си избрах Българска филология. За всички беше странно... хората и тогава си бяха практични J Защо не съм избрала по-перспективна специалност с „моженията” и „успехите” си... Ми, щото не исках. Щото си обичах Българския... Въобще не мислех какво ще стана след това и дали ще си изкарвам парите (в 80-те това не беше „казус” J) Учителите ми по химия и биология мислеха, че ще стана лекар (бях много добра в тези дисциплини, после се наложи да се върна към тях, но вече като преподавател... по Другост J) Учителката ми по физика (Бог да прости тази светла душа, изключителна жена и учител, другарката Мария Върбанова) не можеше да си намери място от радост, когато спечелих Градската олимпиада по физика в 9 или 10-ти клас, както и учителят ми по литература, другаря Панчев, защото направих същото в Олимпиадата по литература... Въобще си бях нестандартно дете, на което стандартните работи или задължения му се отдаваха лесно, защото не ми пукаше за тях. Аз просто живеех, радвах се и страдах (като всеки тийнейджър, който го блъскат хормоните и несподелени чувства J) , забавлавайки се да преминавам през различни състояния и изучавайки по този начин различни аспекти на живота. Животът за мен беше невероятен, защото беше „български”... По ред семейни причини идеологическите противопоставяния никак не ми бяха интересни (впоследствие, на стари години реших да ги „уча книжно”, защото емоционалното им изживяване ме бе накарало да разбера, че „никой/никоя от системите не бе по-добър/добра”.... за разлика от много други тук, които се изживяват в ролята на „съдници” J)

Българското ме накара да изпитам още по-голямо преклонение към достиженията му в Университета.  Случи се така, че винаги съм имала късмет на Големи – учители и преподаватели – езиковеди, литературоведи, историци, философи, социолози и т.н. Учих дълги години, кога интензивно, кога с прекъсвания, за да събирам за себе си, не за другите (може да ме обвините в егоизмът, но е факт). За да набавям „свидетелски показания”, че „българин” е синоним на „духовност”. Знам, че точно в дадения „пол.момент” това е крайно еретична мисъл. Но както казах по-горе, въобще не ми пука как ще „ме оцените”.  Също като студентка през 80-те имах „привилегията” да ходя по селата по т.нар. фолклорни експедиции и да се докосна до народната мъдрост и сила, с ясното съзнание, че това са последни „издихания” на една отиваща се епоха, на живите свидетели на нещо, което никога повече няма да го бъде... Точно тези срещи бяха причината да откажа „емиграция” в края на 80-те, когато съпругът ми се задъхваше от вече оформящото се, а аз още въздишах „по миналото и вечното” J Ние и двамата сме Водолеи, което за мен звучи като Съзаклятие (J, скрит цитат) , но реагираме по различному понякога или може би просто се сменяме на кормилото, за да прибутваме нещата. Но това е ... лично отплесване J(

С годините се мятах насам-натам, както и другият Водолей, да носим от 9 кладенеца вода за всичките „сухи места”, в които сме пребивавали професионално. Било ни е зле, били сме на почит, били сме хулени, сами сме си тръгвали, правили сме големи или по-малки гафове, но винаги с едната мисъл, че трябва да има развитие... не дори и за нас, ние винаги сме се смятали като част от „група” (кога признати, кога не J), но и на това се обръгва... на непризнаването, де J Мисълта ми беше, че ние сме били щастливи да се намерим в навалицата и да знаем, че когато АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ДРУГИ ТЕ ОТХВЪРЛЯТ, ще имаш поне един човек, който да стои до теб и зад теб... А това е изключително важно в моменти на крайно отчаяние и депресия... Защото в БГ... това е неизбежно. БГ е полигон на изпитания от всякакъв характер и трябва да „калиш стоманата”, за да не се счупи. По липсата на платени психоаналитици (в миналото) и липсата на традиция (сега) ние в това отношение бяхме изтеглили „дългата сламка” J

Но пак се отплеснах... колко типично за филолога, да не говорим за Водолея (Водолей, Разк, точно Водолей и никакъв Кози J) Сега... пребивавайки тук, в това „село”, което е известно в цяла Испания и има нещо като славата на Габрово J), започват да ми се отварят наново сетивата за „българския феномен” , който докато бях в БГ бях започнала да забравям и недооценявам, просто защото заливан с шлака 24/7 няма как да не си мислиш, че и ти си „шлака”... Ама не е съвсем така.

Що ли ги говоря тези „щуротии”.? Щото виждам как работим тук, не че сме работили по-различно в БГ-то J Но тук – на техния фон – ти викат: „Ама, що ще работиш 16 или 20 часа на ден, като това ти е седмичният норматив? Ти нямаш ли права?! При това няма да получаваш повече пари?!” А де?! Ходи го обясни на Дянков, който не знам какво разбира под „работа”... може би „присъствие” в определени чертози? И как точно се „измерва” психическия, социалния и професионалния труд.... щото в много от човешките „работи” тези трите присъстват?! И ако не са задвижени и координирани 3-те почти нищо не се получава „под чертата” J Но кога Економист ти е разбирал от „кладенчова вода”. Да ме прощават по-младите тук, но някога – на времето – ако някой от съучениците ми тръгваше да учи „Счетоводство” (щото това ни беше общото впечатление от икономическите науки), казвахме, че е бил „много слаб ученик” и явно за повече не му стига нито пипето, нито бала J) Но явно не сме „били много в час”, щото точно тия в момента ни управляват.

Нищо няма да им кажа. Те си го знаят. Просто ми е смешно. Защото Животът е творчество, а не Счетоводство... С предупреждението, че има само Един, който накрая ни тегли чертата и ни „претегля”... Дотогава... всичко е само лични усилия, според повелите на Сърцето... ако не сте го заглушили до Негово Каменно Височество J

Salve!

"Животът е творчество, а не Счетоводство" - точно така мисля и аз.

Проблемът е в един момент дали ще вярваш повече на Себе си, или на Матрицата :))))

това само творец, минал през остракизма и острилките го може ;)свобода да си

Що пак се скри?
За другото - ОК. Ще трябва да продължим онова, което можем... ама трябва и guts (черва!), дори да не сме толкова "красиви", когато ни се влачат. От друга страна, дядо, Учителят, казваше: "И червата да ти се влачат, ше казваш, че поясът ти се вей!"

Целувки, снежно-кокичено Момиче :)

и перчемът също:)

временно укриване, докато се размине първата, видях се на "таблото", достатъчно съм се лъщила от немай къде по места и табла

не съм за оценяването и класирането, това ме притеснява, съизмерването те поставя в граници, в рамка, а творецът си е индивидуалист, личност освободена ;)

Напълно разбирам :) Нали съм с "бан", на първа няма да ме изтипосат, и Слава Богу :))))

Си личност! Оттам нататък си права да мислиш кой как и за какво те употребява :)))
ххх
Б.

"И червата да ти се влачат, ше казваш, че поясът ти се вей"

Е, хубава работа! И какво ще си кажат хората? Ми те нали виждат ... Някой ще си рече, че нямаш представа за себе си.

Това е една от многото "тънки" народни мъдрости, които нямат буквален прочит и опират до онова недолюбвано качество и състояние на Духа наричано Достойнство. Всеки може да бъде поставен в "ужасни и ужасяващи" обстоятелства, но само Немрънкача и Непризнаващия унизеното си моментно състояние може да се измъкне от него, превъзмогвайки го, за да продължи напред :)

Това си има обяснението и в чисто физическия смисъл, но там, засега, няма да задълбаваме :)))))
Поздрави!

Никой не може да те постави в ужасни и ужасяващи обстоятелства, ако ти не ги приемеш за такива. А ако пък ги приемаш - виж коментар 7

Може-може. На Тях не им викат Никой, а Безликите. И номерът е да те накарат "да прозреш" ужасното, за да го промениш, т.е. себе си :))) Всичките "ужасии" са само уроци по Пътя...