В настоящия период ми е отредената ролята на „отходящия”. Давам си сметка за пейоративния смисъл, но – с извинение – и това имам предвид J

И ако до 36-37 си година „летях” и не ми пукаше за житейските обстоятелства и за откатите им, то в последните 10 години „палачинката” се смени J И очите ми бяха „раздрани”, за да кървя, докато виждам. Ако изобщо... J

Никога не съм си представяла, че ще се срещна по пътя си с най-низкото и ще му „съпричаствам”, за да го изживея... може би отново и отново, за да направя своите избори. И най-вече, че ще преживея всичко това: крахът на всичките ми идеали – в действителността,  не в мене. Че ще се разочаровам от всичките си приятели, не от приятелството! Че ще отхвърля всичките си роднини, но не и родниството! Че ще презра до дъното на душата си „политиката”, но не и политическото като възможност за общо действие J

И както Бог е решил... за малко ще се катапултирам някъде другаде. За да съм сама със себе си и да реша кои от всичките ми субективни изводи са важни. Дали ще мога да живея оттук нататък с тях и да „оцелея”. Не за себе си.  Никога не съм се смятала за толкова „важна”, макар че често може да съм изглеждала „наперена” J

С което СИ казвам „довиждане”. Не на Вас. Мога да съдя само себе си. За другите мога да давам (немеродавни) мненияJ

С обич

Същата

Купуваш 10 кг моркови и започваш да ги гризеш, докато играеш на карти с компа:)))
После изпращаш някой, на който вече му е домъчняло за тебе да ти купи още 10 кг - на 10 пъти.
И спираш да играеш на карти с компа, защото все те бие:)))
И се обади като спреш - налична съм за по кафе:))

Заминавам за половин година: няма моркови, няма пет лева! Всяко излизане от България съм го възприемала като "смърт". За първи път ще го въприема като "възраждане". Ако мога да си променя навиците :)
ххх