*
*
*
Когато бях „малка”, а всъщност бях „по-голяма”, защото тогава бях много по-близко до Първоизточника и не позволявах на „другите” (около мен, които обичам) да ми влияят с техните мнения и оценки... обичах да слушам „Травиата” от Верди.

„Травиата” е написана като опера от Верди в 1853 г., но де факто „литературната й основа” е романът на Александър Дюма –син - „Дамата с камелиите”, публикуван през 1846 . Това е една тъжна история... за любовта на туберкулозно болната Виолета... днес бихме могли да го интрепретираме във всякакви „социални и биологични болести” на посестримите си 

Това, което прави историята изключитено лична... е стремлението на една от вече (мъртвите) ми приятелки да има „невъзможната красива любов” (и камелии на „виртуалния” й гроб – НАТФИЗ).

Аз не знам... дали на вас някога ще Ви се случи.. такава възвишена и себеотрицателна любов... но каквото и да ви се случи, ако не сте слушали поне това „парче” от Верди... вероятно ще сте по-малко „човеци „ 

Това е силата на „културата” – онова, което ни изстрелва отвъд нашите собствени „еснафски” (с извинение) вярвания, традиции и предразсъдъци  Лично аз (и приятелите ми го знаят) съм в състояния да „зачеркна приятелски протранства”, ако... Човекът не е дорасъл да бъде Гигант по този себеотричащ се начин 
Вероятно -което Животът не престава да ми доказва) самозаблуди! Ама какво бих била аз... ако все още безрезервно не вярвам в тях )))))
Нищо... (Вапцаров)

„Ако вие вземете пшеничено зърно от моята вяра  (Библията, стр. ?, , книга ?)
Аневризми на смислите... за тези, които знаят какво е „аневризъм” (къде се получава  и какво... евентуално е „смисъл(ът) му”  Не се подигравам... двете са безкрайно свързани. И аз като „дете на лекар”, y като преподавател, който трябва да обяснява „био-физиологични смисли” ... въобще не ми е лесно 
Оказва се, че животът е меле.. от онова, което тайно или явно си пожелаваме. А после викаме... Спасителите 

БРИЛЯНТНО КАЗАНО !

"Ако вие вземете пшеничено зърно от моята вяра"

Хората са упорити,алогични,егоцентрични.------ ОБИЧАЙ ГИ ВЪПРЕКИ ТОВА! Правиш добро,ще те обвинят в егойзъм и задни мисли--- ОБИЧАЙ ГИ ВЪПРЕКИ ТОВА!

Никога не съм преставала да обичам хората... каквото и да ми нанасят (или аз на тях) :) Винаги проблемът е един и същ "поносимостта" : ние сме същества с различен праг на поносимост! Това ни е проблемът! И често не знаем как да го "наладим" (обичам русизма, защото е "музикален", без да си си мислили, че в техния език ще е точно това - какво е "лад" от музикална гледна точка :)))
ххх
Б.