Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2010 11:57 - Проблемът с анестезията
Автор: svoboda64 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2129 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 23.02.2010 12:14


*
*
*
Всеки има индивидуален праг на болката. Когато обаче става въпрос за душата ти, този праг е ... неустановим.
Мислиш, че се преодолял нещо, а то се окаже - че простo си го заровил. И то си гнои, разлага се, докато не избухне в газ "гризу" :) Тогава всичко е пометено... за добро или зло.

Всеки ден трябва да сме лицеприятни, усмихнати и "позитивни" (или най-малкото конструктивни). Обаче в среда, която е силно негативна, това изисква невероятна доза енергия и вяра, че усилията ти отиват да "поправяне" на ситуацията, а не за нейното задълбочаване. Когато не си затваряш очите обаче и не си се качил на "облаче номер 9" (намигване към поредната "успокояваща поговорка"), разбираш, че с усилията си само задълбочаваш батака.... защото си усмихнал малцината разбиращи и се разсърдил стотиците хиляди неразбиращи :) За съжаление, тяхната негативна енергия се стоварва върху теб, защото си дръзнал да разбуниш блатото.... И така... пак си се нагълтал с газ... този път "блатен" :)

Прибираш се вкъщи и очакваш атаките да са ти спестени (или поне ти да спестиш атаките си към другия). Но... заварваш същата ентропия, с която си призван да се бориш. Вече ти е писнало! Напсуваш - защото можеш да си позволиш да не си "униформен".... и получаваш същото в ответ. Страстите са се накалили... и се разтоварват в поредната мълния! Пак си опареният.... нищо, че геройски го приемаш с усмивка!

Дори когато заспиш, душата ти продължава да се бори с демоните от деня.... и ти си в битки, когато най-много имаш нужда от почивка! Единствената ти утеха е, че когато се събудиш, няма да си целият в синини (битките са били "астрално-виртуални"), но пък имаш спомена... и той достатъчно боли :)

Та мисля си.... в цялата тази какофония - като оставим настрани вярата, че всичко ни е дадено за наше добро и наше "поправяне" - как се издържа?

И коя, и каква е дозата анестезия, която достатъчно ще ни обезболи, но няма да ни превърне в "зеленчуци" или "дървета", за да продължаваме да понасяме и нанасяме удари :) Защо удари ли? Ами оказва се, че това е най-сигурната информационна следа....

Неведоми са пътищата... но съвсем ведоми са последстивята. Да не кажа "ведомствени" :)))))))

Та какъв е проблемът? Аз го виждам в дозата анестезия, която сами (не) си отпускаме - не държавата, не ближния, не... Господ.

А анестезията е.... приемане на невъзможното да промениш... като лекарство, което всеки ден ти е дадено, за да укротиш собстевното си Его! И да знаеш, че усилията са за полагане.... а не за оценка... от авторитета (с малка буква:), който иска да ти се разхожда по-главата, защото .... няма как по друг начин да се чувства авторитет :) Само че... има една малка закачка в цялата тази галиматия. Някои я наричат Господ, други - Съдба, а трети - Вселена.

Факт е,
че накрая уравнението излиза. Но дотогава.... всеки трябва да си търси анестезията, за да издържи :) В повечето случаи е нелеципрятна... за теб и за околните. Понякога е благодатна (но много рядко).

Понякога си мисля, какво би било, ако я нямаше леката анестезия - като цигари, алкохол, кафе и шоколад. Знам, че както тя, така и "твърдите" наркотици нанасят вреда.... Е да, има и друга анестезия, и тя се нарича религия... религиозно вярване и опияннение.... Но каквото и да изберете, не знам какво би било... ако за малко не можеш да забравиш "глупостите и манипулациите" на този свят, за да можеш да се вслушаш в себе си:)))))))))

Та за мен проблемът си остава един и същ: каква е анестезията, с която ще понесеш света. И колко и как ще ти навреди да правиш това, което трябва да правиш :)

That is the question... in my terms :)
Salve!

 




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. haralanov - Здравей,Свобода!
23.02.2010 16:31
Както винаги,пишеш за нещата за които и аз си мисля!В българската лудница е изключително важна вярата в Бог!Поне за мен е важна...Другото е фрустрация!И упойката(във вид на алкохол)и Достоевски(премерно)и Моцарт(пак примерно)...Не,че не са важни изкуството и културата.Разбира се,че са важни но нашият гноясал мазол има нужда от друго лекарство...Такива ми ти работи!
цитирай
2. mamas - Съвсем вярно.
23.02.2010 22:37
На някои неща не трябва изобщо да се обръща внимание. Но понякога те сами ти се навират в очите, как да ги отминеш... И ето ти късане на нерви за глупости...
Поздравления за постинга!
цитирай
3. svoboda64 - haralanov and mamas,
24.02.2010 01:20
Позволете ми да бъда истинска. Радвам ви се... но коментарите ви имат малко към това, което искам да кажа :))
Поздрави и целувки!
цитирай
4. eien - Проблемът понякога е в нашето Его, суетата и
03.03.2010 16:23
прекалената чувствителност. При тези случаи най-добре е да внимаваме, защото следва....претръпване.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212324
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031