Прочетен: 2129 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2010 12:14
*
*
*
Всеки има индивидуален праг на болката. Когато обаче става въпрос за душата ти, този праг е ... неустановим.
Мислиш, че се преодолял нещо, а то се окаже - че простo си го заровил. И то си гнои, разлага се, докато не избухне в газ "гризу" :) Тогава всичко е пометено... за добро или зло.
Всеки ден трябва да сме лицеприятни, усмихнати и "позитивни" (или най-малкото конструктивни). Обаче в среда, която е силно негативна, това изисква невероятна доза енергия и вяра, че усилията ти отиват да "поправяне" на ситуацията, а не за нейното задълбочаване. Когато не си затваряш очите обаче и не си се качил на "облаче номер 9" (намигване към поредната "успокояваща поговорка"), разбираш, че с усилията си само задълбочаваш батака.... защото си усмихнал малцината разбиращи и се разсърдил стотиците хиляди неразбиращи :) За съжаление, тяхната негативна енергия се стоварва върху теб, защото си дръзнал да разбуниш блатото.... И така... пак си се нагълтал с газ... този път "блатен" :)
Прибираш се вкъщи и очакваш атаките да са ти спестени (или поне ти да спестиш атаките си към другия). Но... заварваш същата ентропия, с която си призван да се бориш. Вече ти е писнало! Напсуваш - защото можеш да си позволиш да не си "униформен".... и получаваш същото в ответ. Страстите са се накалили... и се разтоварват в поредната мълния! Пак си опареният.... нищо, че геройски го приемаш с усмивка!
Дори когато заспиш, душата ти продължава да се бори с демоните от деня.... и ти си в битки, когато най-много имаш нужда от почивка! Единствената ти утеха е, че когато се събудиш, няма да си целият в синини (битките са били "астрално-виртуални"), но пък имаш спомена... и той достатъчно боли :)
Та мисля си.... в цялата тази какофония - като оставим настрани вярата, че всичко ни е дадено за наше добро и наше "поправяне" - как се издържа?
И коя, и каква е дозата анестезия, която достатъчно ще ни обезболи, но няма да ни превърне в "зеленчуци" или "дървета", за да продължаваме да понасяме и нанасяме удари :) Защо удари ли? Ами оказва се, че това е най-сигурната информационна следа....
Неведоми са пътищата... но съвсем ведоми са последстивята. Да не кажа "ведомствени" :)))))))
Та какъв е проблемът? Аз го виждам в дозата анестезия, която сами (не) си отпускаме - не държавата, не ближния, не... Господ.
А анестезията е.... приемане на невъзможното да промениш... като лекарство, което всеки ден ти е дадено, за да укротиш собстевното си Его! И да знаеш, че усилията са за полагане.... а не за оценка... от авторитета (с малка буква:), който иска да ти се разхожда по-главата, защото .... няма как по друг начин да се чувства авторитет :) Само че... има една малка закачка в цялата тази галиматия. Някои я наричат Господ, други - Съдба, а трети - Вселена.
Факт е,
че накрая уравнението излиза. Но дотогава.... всеки трябва да си търси анестезията, за да издържи :) В повечето случаи е нелеципрятна... за теб и за околните. Понякога е благодатна (но много рядко).
Понякога си мисля, какво би било, ако я нямаше леката анестезия - като цигари, алкохол, кафе и шоколад. Знам, че както тя, така и "твърдите" наркотици нанасят вреда.... Е да, има и друга анестезия, и тя се нарича религия... религиозно вярване и опияннение.... Но каквото и да изберете, не знам какво би било... ако за малко не можеш да забравиш "глупостите и манипулациите" на този свят, за да можеш да се вслушаш в себе си:)))))))))
Та за мен проблемът си остава един и същ: каква е анестезията, с която ще понесеш света. И колко и как ще ти навреди да правиш това, което трябва да правиш :)
That is the question... in my terms :)
Salve!
Поздравления за постинга!
Поздрави и целувки!
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer