*
*
*


Дали някога ще ми е възможно да въпзприема "статуквото" - каквото и да е, в която и да е област? Не знам. Не всичко е за "отсвирване". Ние, като българи, сме безкрайно объркани в последните времена. Може би... защото сме много "живи": някои мислещи, други чувстващи, трети и двете, а четвърти - първично реагиращи... Или всичко взето заедно.

Не ми е ясно накъде вървим. Чисто "инструментално-разумно" - не на добре. Чисто емоционално - също. Ама от двете неща се получава "бомбастична" смес и тя... ражда движението. Много трудно и илюзорно, мъчително и в крайна сметка... неясно, непланирано и неприцизирано :) .

Ако аз мога безкрайно да се дърлям с "родителите" си - единия жив (демек "тук"), а другия - мъртъв (демек - "оттатък"), ама и двамата достатъчно "живи" в мен и аз безкрайно се люшкам между двамата ( а това си е мой "личен" избор, при това безкрайно "истински") и го съпреживявам във всеки един момент... не мога да си представя как е... за другите :)

ОК. Аз си имам "личните" полюси-ориентири. Никога не мога достатъчно дълго да стоя на единия или другия. Вечно осцилирам между тях. Слава Богу, че не съм "политик". Макар да трябва да водя "политиката" на душата си :) Облазявам Ви (не и децата си), че сте имали по-малко "конкуриращи" се "родители" - политически, социално и всякак... (вероятно). Ако ли не... и сте в моите "обувки" - съчувствам Ви :)

Въпреки "стенанията си", (ако искате "мрънкания"), не бих заменила изживяванията си за никой друг. Защото ме научиха на "стоицизъм". Защото ме научиха, че истината има най-малко "две страни", (като страните на една монета). Че тя не е "цялостна", докато не събереш парчетата й, докато не я анализираш и не "избереш" ... без да избираш. Парадокс! Ама е така: стоиш на ръба и еквилибристваш по него :)

Аз и до сега не знам къде е "средният път" (не в политически смисъл - там разночетенията са много :) В чисто човешки: как наследяваш "двамата", които те правят "едно", а всъщност сте "три в едно" :) А как после това се мултиплицира и става "седем", "девет" и други неща... които ще прочетете в Свещените книги (ако искате да ги четете между редовете). Или да четете "езотериците", "сциентистите" и всички други съвременни тълкуватели...

Аз имам своите отговори, но те не са "универсални"... и Слава Богу!... щото иначе ще стане scary за мен и за Вас! Нека енигмата на Човешкото съществуване са запази... като тайна на всяко едно индивидауално съществуване. И всеки да черпи от Първоизточника онова, което работи за неговото/нейното собствено развитие...

Много абстрактно... ама в същощото време нещо, което ме избавя в момента от "гнева" срещу (физическия) ми родител :)

философски, хем човешки :)))
Нещо като в това стихче:

"Изнесъл съм си на гърба
уроците на битието:
хем да вървя по ръба,
хем да се радвам на гледката:.

Като имаме предвид как преди малко "затворих" телефона на майка ми, малко тъжна констатация. Каквото и да правя, тя е от типа: никога няма да направиш достатъчно за мен :) Е, хайде, ходи се надскачай след това... каквато и състрадателност, човечност и синовен дълг да имаш :)))))

просто да БЪДЕШ статуквото, каквото си :-). така нещата си идват по земята и се възцарява спокойствие и мир в Поднебесната :-).

Девойко "небесна", която се явяваш тук като мехлем за душата ми :) Не се безпокой! Аз си знам "ролята" и ... нескромно мисля, че "добре" си я изпълнявам. Друг е въпросът как "моята родителка" може да ме изкара из релси, когато е направено "невъзможното" (от общото статукво) за нейното "лично" добросъществуване :)
ххх