Днес си подарих ден. Ей така, на мене си... Да се срещам с хора и да говоря за онова, което всъщност най-дълбоко ме вълнува. За тайната на душата, която тя ревниво пази от човека-скафандър, понесъл я из каменистите бърда на битието.

Беше спокойно, уютно и далеч от матрицата, много по-близо до Леярната и Звънарната в Поднебесната...

Благодаря, Весела, you"ve made my day!