*
*
*

По речникова единица на международен речник ban означава: to forbid, esp. officially. Простичко казано, на български, това ще рече „забранявам официално (държавно”J )

След цялото развитие – включително и индивидуалното ми, откакто съм се родила – започвам да се чувствам „забранена”. Социално нещата са простички: контактите се замразяват или „се ограничават” – не си „необходим”, защото изповядваш принципи, а не „връзки”J Вървиш срещу течението: лошо! Вълчо (Батко или Братко) казва: „Мътиш ли не мътиш водата, ке те ядем”J

Имало Правосъдна система? Друг път: в момента Правосъдната система е разклонение на икономиката. А както е известно в BG-то „свободна икономика” няма. Има „политическа икономия”: в двата й смисъла – икономисваме политиката като субстнация – за да не се затормози „обществото” и да започне да мисли и произвежда, както и икономиката става буквално „политика” (на вулгарен език казано „вратестите” ни управляват иззад паричната си подплатаJ)! Необходимо ли е това?! Ами даJ : Мафията бясно се нуждае от питателна среда – т. е. от планктон върху който да вегетираJ Значи всеобщо – двете страни – живеем в „политика на оцеляването”. Друг е въпросът кой дърпа конците и кои са куклите на конци – политически и икономически! Щото се оказа, че колкото и да си свободомислещ, знаещ и компетентен, все пак трябва да „ядеш”, а пък „хлъбят и ножът”... (къде се намира, аджеба? И колко и кога ще скокнем да се надем на него?)

Та в този смисъл всяка „мислеща субстнация” започва да бъде изолирана и да се самоизолира (ако иска да оцелее, поне „физически автономно”J). Започва един процес на „фагоцитоза” и „самофаготицоза”, в който антигените (патогените) са всъщност всички мислещи хора, които могат да навредят на „създадения хомеосатазис” (организма на мафията). Той всъщност се защитава по всички правила на „природата”J

***

По силни ли сме като „антигени”? Понеже съм крайна, бих казала: ако не се толкова силни, пък да вземем и... да си ходим. То така или иначе сме обречени според преобладаващия „защитен механизъм” на „организЪма”...

Жал ми е за децата... Но все повече си мисля, че ако са „умни”, ще емигрират – рано или късноJ

Давам си сметка, че не звуча „позитивно”. Но ако моят позитивизъм означава да се съглася със статуквото и да кажа: „ОК, Вие сте!” , просто не сте познали...

Ще се боря, колкото и това да означава като психическо и физическо изтощение: защото означава и двете. И това е част от тяхнат стратегия същоJ) Дори като правя това, което смятам, че трябва да правя, то пак „им играя по свирката”J) Защото накрая си „сам(а), смазан(а) и преуморен(а)”J

Какво повече биха могли да желаят, Архитектите на Този святJ)))))

но пък и права.

е, аз не практикувам самоизолация, а интеграция в сродна среда. което си е или по-разширен вариант на изолация, или нормална подредба.

по-скоро второто.

За прекалената класифакационна подредба на съзнанието ми, която по някакъв начин е и йерархична:) Проблемът не е в сродната среда...
ххх