Знам колко изтъркана изглежда темата за приятелството. Но има неща, които са ме ръководели в живота и те не са били точно за „моите” приятелиJ Не защото не обичам „моите” приятели, не защото не сме си яли взаимно попарите, не защото и досега не се чуваме по няколко пъти на ден, а ако ли не се чуваме, си се сънуваме, мислим, взаимно влияем чрез други приятели, познати, кръг от интереси... и така... до края на светаJ

Думата ми беше за приятелите на моите деца. Защото ако има нещо, което обожавам, е точно това: да си говоря с приятелите на моите деца. С техните гаджета, с техните душеприказчици... Те са съвсем различна вселена. Прагматична, добре информирана, земна. Благодаря на Господ, че наспроти децата ми с такива прекрасни приятели, които никога не ги изоставиха в беда. Които никога не ги оставиха като власи да се давят накрая на Дунава. Които във всеки един момент са до тях. Така както аз никога няма да бъдаJ Нищо, че в техните очи аз или баща им сме „печени” – ние сме различното поколение, в някакво отношение - корабът, който трябва да бъде взет на абордаж... да бъде превзет и ошушкан, за да я има следващата империя на Доброто и добруването...

Слушах го днеска Приятеля: пушихме си двамата и си лафехме, все едно че е „мой” приятел. Подслушвах, с други думи. „Подслушвах” начина му/им на разсъждение, заедно анализирахме „нашите” напрегнати връзки. Децата са си просто на шест. Винаги съм им се възхищавала: те знаят кои са, знаят, че тук  (в Bg-то), „баба знае и 2 и 200” (под мустак се усмихвам: научили сме гиJ) Знаят, че имат цена и няма така лесно да се дадат, както ние се отдавахме на химериJ

Много са си добри децата. Тези, нашите: защото са обичани, защото са подкрепяни и защото са научени да живеят заедно – заради лишенията и поради лишенията! И те го отчитат. Лишението е един от най-големите житейски учители. Защо ли само ние, които сме „отдолу”, го знаем? И защо ли само нас прави „заемодатели”, „кредиторазпръскватели”?   Риторичен въпросJ

Та, днеска случайно минах покрай бившето си „училище”: ФренскатаJ Да коментирам ли страховете, че „питомците” пак са се напили или дрогирали? Да, имаше и такива екземпляри, но те не правят физиономията на цялотоJ Още повече след случайно дочутата вчера по поредната телевизия реплика на ескимосите: нашите млади се самоубиват, защото се чувстват непотребни! Страшно е! Защото не искам нашите „млади” да се чувстват непотребни. Още по-малко – „употребени” ... от поредната политическо-уредна безхаберност.

Болезнени са някои натрапвани от живота сравнения: но няма как да не се чувствам като като Голиат пред Давид... когато става въпрос за приятелите на моите децаJ

Scales, n’est pas?

!!!

Добре, че са приятелите...

Now I feel stpiud. That's cleared it up for me

fqww5o <a href="http://tkkpxarrfiwx.com/">tkkpxarrfiwx</a>

j2Q9S4 , [url=http://lfflcjdnehat.com/]lfflcjdnehat[/url], [link=http://sgmiusecdruz.com/]sgmiusecdruz[/link], http://xspuorxpikbs.com/

jphuAL <a href="http://tnwzimpxfubh.com/">tnwzimpxfubh</a>

dgv5Mg , [url=http://jfienbewdhal.com/]jfienbewdhal[/url], [link=http://zlmdaetdctez.com/]zlmdaetdctez[/link], http://zvxsnueeautd.com/