Печално е завръщането „на родину”, защото след като си си припомнил чрез лично изживяване цивилизационния код на едни други възможни и съвсем реални отношения, ТУК отново си изправен пред уникални непреводимости:

-          Човек за човека е вълк: единаците не правят глутница;

-          Всеки е номер едно: всички сме от Перник J

-          Професионализмът се измерва с умения в интригантството и старото шопско изкуство превърнало се в столичен кулоарен lifestyle: „Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле!”

-          НАуката е изродена от политическо дърдорене до пълно объркване, в което fission (раздробяване на атомното ядро) е просто inter alia на fusion (ядрен синтез)

-          Приятелството е само две преки от детството, опасани от задънените улици на зрелостта

Тъжно и депресивно е в РОдината, която не намира сили да излезе от дребнотемието на парадите отминала слава, за да запретне ръкави да си свърши работата днес. Змеят е все още на немавзолейното си място, щото Гергьовците и Герганите са из ‘ладните меа’ни, където непрекъснато се върти шлагерът на Big Brother ‘Sic transit Gloria mundi…’ и приспивно ги отвява към глобалистки извинения за локалните издънки...

Измамно е и прагматичното успокоение, че светът не търпи вакуум (какъвто очевидно искаме да създадемJ) Нека си припомним, че Вселената го търпи! Тоталната безтегловност ще е първото политическо достижение на нещастно изтерзаната от собствената си глупост БЪЛГАРИЯ, чието A.K.A e ЧУЖБИНА. Няма друга такава страна където местните жители да са „чужденци” в собствения си дом.

Така за мен си остава загадка дали се прибрах „на родину” или все още си пребивавам abroadJ