Напоследък ми се случват разни неща, които отмахвам с ръка, т.е. не им обръщам внимание, но все повече ме тормозят като отношение с хората и между човеците. Това последното е толкова изплъзваща се категория, че се отказам да я окачествявам, т.е. да съдя. Вместо това си гледам работата, т.е копам си градинката, по съвета на Кандид, и възприемам действителността като "най-прекрасния от всички възможни светове". 

Илюзия е, ще кажете. Вярно е: още древните са рекли, че живеем в Мая, т.е. заблуда. Само че аз заблудите си не си ги давам, поне дотогава, докато не спрат да ми служат да се движа... напред-назад или встрани. Но да ми осигуряват гориво за движение:) Mobile Mobilis и Mutatis Mutandi са ми ad libitum. 

Аd libitum е свободно хранене, т.е. не под час и не по доза. Когато и както можеш да поемеш храната. Понеже моята "храна" е предимно психична и ментална, аз често посягам към нея, а понякога просто не мога да се удържа... и преяждам, а в други случаи околните ме тъпчат със своите leftovers (остатъци от "храна"). Не са измислили още психичен вомитарий, поради което лудниците и психодиспансерите не престават да имат приток от клиенти. За по-леките случаи, световният ум е измислил блоговете в глобалната мрежа, които доста добре се справят с функцията на дренажа. Човешката психо-ментална excessiveness никога не е преливала така, както днес - в 21-вия век.  

Обаче... като всяко друго "замърсяване" и това е опасно. Едва ли е случайно, че Древните са предугадили и тези трендове и са поставили диагнозата. Тук няма да я споменавам. Вие й намерете името. Щото всички газим в блатото и някои се обгазяват от изпаренията, други пропадат в блатните ями, а трети... си мислят, че не са засегнати, но всъщност никога не са виждали дори и повърхността:)

За всички нас може да е от полза следната притча. Любопитно е, че се приписва на Мохамед. Но пък като се има предвид метафориката, твърде добре се навързва с някои части от неговото учение. 

И така: без много увъртане и далеч от поученията, притчата гласи: 

ЗНАНИЯТА

През Средновековието в ислямските држави било обичайна практика онези, които изучават суфизма, да прекосяват огромни разстояния в търсене на духовни истини. След като усвоявали основните постулати на някой учител, той ги изпращал при дург на стотици и хиляди километри от неговия дом. Така някои прекарвали целия си живот в пътуване из страните на Пророка.

Веднъж при един известен учител пристигнал млад мъж. Той заявил, че е обиколил много страни и е пил от извора на истината, но сега искал да се докосне до мъдростта на този учител и от него да черпи знания. С дълбок поклон му изразил почитта си и рекъл, че няма търпение да се докосне до знанията му. 

Вместо да започне с поученията, домакинът предложил на госта да си почине и да седне на трапезата. Разположил го на почетно място и започнал да трупа пред него от вкусни по-вкусни гозби. Гостенинът идвал от дълъг път и бил гладен. Първо му предложил шербет. След това сложил пилаф. Сетне донесли задушено месо. После поставил пред него поднос с плодове. Накрая го почерпил със сладкиши. 

Когато човекът се наял до насита и поблагодарил, учителят заповядал отново да наредят трапезата. В Страните от Изтока, да откажеш гощавка, е голяма обида. Затова гостът се напънал и продължил да се тъпче, макар че отдавна бил сит. Накрая обаче се сгърчил на пода от болки в стомаха.

Тогава мъдрецът му рекъл:
- Ти дойде тук натъпкан с полусмлени храни. Както ти си изтощен от изобилната храна и се чувстваш неразположен от нея, така и умът ти страда и е преситен от полусмлените и изобилни знания. Мислиш, че умът ти страда от глад за духовно знание. Нищо подобно - ти си претъпкан с духовна храна, която не можеш да смелиш. Поради тази причина сега твоето реално ъсстояние е стомашно разстройство, а не истинско познание.

откъс от Великите Учители с автор Йото Пацов (millenium, С., 2008) 

Това си мисля, че ни се случва. Защото когато "стомахът" е в стаза, той не действа. А както е известно, буквално стомахът е вторият мозък в системата на човека.

Обаче палачинката си има и обратна страна. Тя се нарича оскъдно хранене, макар и  Аd libitum. Онова, което не дава сила. От нейната гледна точка, интелигентското "преяждане" се вижда по друг начин, обобщен от Любо Левчев в края на "Интелигентски поема": 

"Мисля, че на вас -
интелигентите -
малко са ви слаби гайките.
А пък по въпроса за единството -
работата му е майката..." 
http://liternet.bg/publish13/l_levchev/inteligentska.htm

Само да припомня за тези, които няма да отидат на htm-то 
да прочетат цялото и контекста, че става въпрос за контрапункт на основния лирически Аз. И че този контрапункт е дефиниран като "Александър Дюлгеров, работник в ТЕЦ "Марица Изток". 

Не искам да задълбавам. Не искам да увеличавам пропастта между "преялите със знания" и "отсвирилите всякакви отвеяни знания", защото те не водят до адекватни действия. 

И все пак си мисля, че всичко е в мярата. Както и в остена. Друг е въпросът кой как разбира остена (най-предната, бодяща част на "контрола" ) и накъде този остен подкарва човека, а вероятно и едновременно колко "добичета" са подложени на него:)