Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2008 14:58 - Er®
Автор: svoboda64 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1988 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 22.08.2008 15:05


 

Това е едно старо стихотворение. Също като мен, донякъдеJ Животът хем се повтаря и съответно Детето в някакъв момент “порасва”, хем никога не е semper idem. Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река (течаща вода),нали?

 

И е така, и не е така. Понякога извикваме спомена и се къпем в горчиво-сладките му води, все едно че те са все още тук – онези неясни емоционални флуиди, които са ни влекли във вировете и бързеите си... Но по-често само ги “разказвам” – дистанцирано, суховато-фактологично и оценъчно, в невъзможност да предам thrill-а - емоционално-страховата превъзбуда от новото или неочакваното развитие на “действието” (живота, конкретното ми битие), в които душата ми е зъзнала от треска и страх, че неудържам напора на чувствата и социалните им последствия. Не мога да се върна в разкъсването между душевност (φυχή) и социалност (ratio). Те “говорят” на два съвсем различни “езика” и използват дори фигуративно две съвсем различни “азбуки” (сравнете гръцката и латинската, напрJ)

 

Затова дежуря край Малечко-Палечко повече като “свидетел”, отколкото като съучастник в неговата собствена драма на душата. Хем не трябва да му се натрапвам с рационалните си размисли-спомени, хем трябва да съм винаги на разположение, за да може да премества тялото си в пространството, извеждайки го по негово желание на разходка. Какво друго ми остава в помощния арсенал на “възрастния”,  след като не мога да му предложа работещ метод за моментално преместване-поправяне на гледната точка (Кастанеда)?!

 

А може би следното стихотворение би разбрал повече, ако можеше дотам да се успокои, че да “чете букви”?

 

Но всяко нещо с времето си. TTT (Things Take Time) – Нещата отнемат време.

 

Което ми напомня да въведа за тези, които не са се сблъсквали с grooks (от англ. – съдържателни, сбити стихотворения, наименованието е на изобретателя им), един блестящ епиграмо-поетически творящ ум – математика, датчанин по произход,

Piet Hein (http://en.wikiquote.org/wiki/Piet_Hein).

 

Той е авторът на често споменаваното от мен TTT:

 

Put up in a place
where it"s easy to see
the cryptic admonishment

T.T.T.

When you feel how depressingly
slowly you climb,
it"s well to remember that
Things Take Time. (Danish: Ting Tager Tid)

 

(Свободен превод)

 

Постави го така,

че да е под ръка,

закодирано заклинанието:

ИВН

А увесиш ли нос колко си бос

и как бавно напредваш,

виж, погледни и пак припомни:

Искат Време Нещата

(И тъй... пак продължи. По-нататък!)

 

Пиет Хайн (или Хейн) е изключително заниманетелен. На посочения по-горе е-адрес ще намерите още от неговите блестящи умотворения. Но не затова бях тръгнала да пиша, макар винаги да ми е бил утеха. А по-скоро за друго – за мъчителното израстване, за забъркването в спомените и за това дали можеш чрез своите спомени-реликви като стихотворения да помогнеш на детето си (а и на себе си) да “пораснеш” или поне да се чувстваш малко по-добре, когато ти е “съвсем зле”J Нямам отговор. Но имам едно старо стихотворение:

 

ЖЕГА В СОФИЯ

 

Преди да продължим

за където и да било,

искам да знам

едно-единствено нещо:

защо съм заточена в сърцето

на един град

с фантастичното име “Мъдрост”,

а съм обзета от безумието

да търпя

твоето държание –

като към поредното ти

плажно завоевание,

изоставено в прескъп ресторант,

самт на масата,

с тайно платена сметка –

обезопасено измъкване;

да съм окована не с вериги,

като при класическата

Света Инквизиция,

а с жиците на телефон,

който вечно мълчи,

а аз да развивам тинитус –

твоето “ало”

непрекъснато

да звъни

в ушите ми.

Лято е.

Жега е.

Ваканция –

от всичко

                и от всички...

В един прашен

               и бездушен град

очите ми пресъхнаха от плач,

от ням ужас:

единственото,

което да следя –

сенки от чужди чувства,

безпардонно изтичащи

по гноящата кабелна телевизия.

В нетърпимата горещина,

изпаряваща всичко,

остана само тялото,

което плаче

и се топи

като вощеница на вятъра,

подмятащ

парчета от вестници -

просто хартии –

смачкани опаковки,

непроизнесени думи...

Преди да продължим

за където и да било,

ако изобщо го направим,

искам да знам само едно –

докога ще гледам

птичите ти стъпки

по праха на времето

и въздушните следи

от кратките ти полети

на стърчиопашка?

 

* * *

 

Кратко и безизлазно. Както Дулсинея дел Тобоско е сервирала нещата на нашия Роско, който е по-скоро конят на Рицаря на нещастния образ, отколкото обратното, съдейки по непрекъснато разтрисане на апартамента от безкрайното му ходене по стаите?! Но коя съм аз, че да “съдя” дори собственото си дете?

 

Почти е като в Луди, луди жаби... насън. Защото те ме карат – моите “малки” луди жабки – да се чувствам жива в жегавото безвремие на “блатото” BG. Както винаги и както “никога” досега (точно по този начин)...

 

Хм... ТТТ или пък Еrrrrrrrrrrrrrr….

 

The road to wisdom? - Well, it"s plain
and simple to express:
Err
and err
and err again
but less
and less
and less.

Piet Hein

 

Пътят към мъдростта ли?

Хм, той е съвсем прост

И лесен за преминаване:

Сгреши*,

Сгреши

И пак сгреши.

Но все по-малко...

Всеки следвъщ

Път...

 

* На това място е трудната за превод игра на думи: междуметието Erв превод на български “Ъъъ?” или “Хм...”и пълнозначния – императивен/задължителен в дадената форма! - глагол Err («греша»)

 

 

Това Е или Er(r) ще ни преследва... цял живот. Но не като “бял Mercedes”, a като запазената марка Er® J))))))))))))))))))






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - svoboda64,
22.08.2008 15:33
Носят се слухове, че ти си гадният интернет трол...
цитирай
2. svoboda64 - Dogadkata Vi, Ostroumnij A,
23.08.2008 14:07
bi bila mehlem za egoto mi, ako beshe vjarna ;) Symptomatikata na goreposochenoto javlenie, obache, izoblichava po-skoro Vas kato edin ot opitvashtite se da se doberat do majstorstvo v trolling-a:)
цитирай
3. haralanov - Бъгария през лятото,не е България...
25.08.2008 15:11
Десетина дни бях на море.През това време ни блогове ни дявол.Май е вярно за,,субективната действителност,,...На плажа-изпечена от слънцето плът.И на тази плът,въобще не и минава през ума,че есента и зимата ще са напечени.Сега има джиджи-биджи,кафенца,евтини свалки,шопинг...Зер,живота ни е само един и сега ни се е паднало...Суека(знаеш ли,кой е Суека..?)би казал,че,,липсва социална чувсвителност,,.Хубаво е,че ви има теб и Верина...Иначе имиграцията не ми мърдаше...Виртуалния свят не е съвсем виртуален.При това масово(ах,как не харесвам думата,,масово,,)оглупяване,да влезеш в блога на някой като теб,си е чисто спасение...
цитирай
4. elineli - ЕL
25.08.2008 18:38
Знам защо това е едно от местата ми.Многостите ти ми прочистват въздуха по странен начин.Прегръдка Боди :)
цитирай
5. svoboda64 - Здравей haralanov,
27.08.2008 08:54
Добре завърнал се от морето:)

България е винаги България... през четирите годишни времена:) Но всеки има своята България и тя е хората, с които общува най-интензивно. "Моята" е винаги напечена и жегава:) Както казва една друга приятелка (наша състудентка с Верина) "Как така непрекъснато ти се случва нещо?" Ами случва се, когато живееш със сърцето си, когато то ти е стъргата и най-незначителните факти, които другите могат да отминат цинично или просто с повдигане на рамене, за теб (т.е. мен) се превръщат в събития. Събития, от които се уча:)

А за Суека:) Ами той също се учи. Но защо ли не вярваме в искреността му? ;)
Поздрави
цитирай
6. svoboda64 - ЕL :)
27.08.2008 08:57
Прегръдка и за теб. "Многостта" е пълноводието на живота, предполагам:) Понякога е дори задушлива, но си права, че в повечето случаи действа проветрящо:)))))))
ххх за морето и твоята бризна душа
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212241
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031