След като цяла сутрин разсъждавах, ровейки се из интернет, защо аджеба Доган е тръгнал да отговаря на “анонимно запитване” от ЕК, отправено чрез в-к Капитал (1.08.08):  

- “Някой ще отговори ли? Къде засича разговорът с Брюксел през погледа на един европейски експерт”  http://www.capital.bg/show.php?storyid=533013 ;  

Самото запитване, препредадено като “ехо” от в-к Дневник, в притурката му, Европа, (3.08.08) –

- “Пътният фонд е горещ картоф, който министерствата си прехвърлят” http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=533627 ,

Та най-накрая е изтърсил “his pathetic response” в проправителствения в-к Труд (04.08.08):

- ЕВРОПА ОЧАКВА ОТ НАС НАКАЗАНИЯ И КОРЕКЦИИ , 350 некадърни чиновници ни закопаха пред Брюксел. Не разбрахме езика на ЕК  (http://www.trud.bg/Default.asp?statid=63488&rubr=0&izd=2&fsize=&swidth=800&tr=1&im=08&id=04&iy=2008),

Стигнах до... най-после намерих отзвук на “отговора на неминалия вот на недоверие”,  тук: ДСБ има за задача да изолира управлението, според Даниел Митов (5.08.08)

-          http://focus-news.net/?id=f9806 .

Преди това и след това компът ми заби, както и интернетът. Това не е първият път. Миналия месец  престоях една седмица “на сухо”, точно след поредното ровене в определени сайтове и публикации. Вчера пък една друга публикация от www.blitz.bg , обощаваща въпросното публично изказване на Доган, изчезна пред очите ми яко дим, след като реших да я препратя по мейл. Очевидно параноясвам. Защото търся “връзка” между привидно разкъсани във времето и пространството инциденти и субстанцииJ

Да кажа, че съм “потресена” е бледо описание на състоянието ми. Знам, че България е в zeit-(k)not, в който бегло маркираните по-горе blitz-ове са жестове на отчаянието. Отчаяние “тройное”:

-          в миазмите на “съветския” одеколон, на който все още воним на съюзниците си от ЕС и НАТО (не само ЕК ни издърпа ушите с докладите си, но е имало и 3-часово “мъмрещо съвещание” в последната седмица от м. юли  в посолството на САЩ с представители на парламентарните комисии по вътрешен ред и сигурност, външна политика и енергетика, за което ни съобщават единствено източници като в-к “168 часа”, бр. 1-7 авг. 08, с.7-9);

-          в лицето на управляващата коалиция, която “спешно” си комуникира с ЕК през медиите чрез едно от лицата си, “мандатоносителя” Ахмед Доган (вж. злополучното интервю в проправителстевиня в.” Труд” на цитирания по-горе интеренет адрес, ако си нямате paper edition-а, който може да послужи и за други нуждиJ)

-           като оформения триъгълник “ЕК- BG правителство – BG опозиция” – тук фрустрацията е пълна и може да се обощи с вопъла на анонимния “експерт” от ЕК:   “Фрустрацията е голяма и сред нас, и сред колегите, работещи по предприсъединителните програми - фрустрация, че не получаваме отговор дори за най-острата критика. КАКВО ДА НАПРАВИМ, ДА ПОИСКАМЕ ДА ЗАКРИЯТ ДЪРЖАВАТА ЛИ?”(източник: ”  http://www.capital.bg/show.php?storyid=533013)

Сякаш за да избягат от бермудския триъгълник на т.нар. limbo world, който по описание е жълтеникаво-златист на цвят и в него няма никакви ориентири, предлаганите терапии от трите върха на триъгълника отчайващо си приличат:

- ЕК (анонимно и неанонимно): С Вас не можем да се оправим. Вие “политически” си подправяте “експертните” доклади, отказвате да поемете политическа отговорност, което рефлектира върху експертната Ви  такава. Всякакви преконфигурации във времето водят само до едно: замитане на следите или просто свиване на рамене. Прехвърляте отговорността от болната на здравата глава (политически кабинет върху администрация).

- Доган (от името на тройната коалиция, може би защото й е биополитически баща и “амандотоносител”):  Народът не разбира, политическият елит е национално-суверенититно-спиртосан, а патриотично-отговорната администрация, която трябва да пази правителство ОТ народа и ЕС ЕДНОВРЕМЕННО, но същевременно трябва да изпълнява и ролята на “двоен агент”, практически да приобщава България към ЕС, е калпава!!!  Но все пак... да се помилва, не да се обеси! (Щото и друга да беше, пак дотам щеше да я докара с нашите шуро-баджанашки-партизански нрави... Последното през зъби и не много ясно артикулираноJ)

- Опозицията (засега консолидирана до ГЕРБ + ДСБ, с евентуално включване на СДС, ами Атака - де?) : Ние сме национално и YEU-отговорни. (“Y” да се чете като “мъжката” хромозома, защото Х в BG контекста е вече отдавна известна величина: повсеместна корупция, неуличима само по върховетеJ, пране на пари, “путинизация” и други подобни азиатско-тоталитарни прийоми в управлението, признато безхаберие, издигнато в народосинкрезия в изказването на Доган и други подгласници!) Какво предлагам(е) като противодействие: БОЙКОТ (boycott)! В какво се изразява той? “В изолация на правителството”. (Д.Митов)

Тук вече съм тотално “блокирана”. Проблемът ми не е в интернета, захватчика (interceptor-a), server-а или provider-а. Блокажът е в самото естество на организиране на (BG) държавата и изявата на политическото. Може би ще се съглася донякъде с фрустрирания отглас на ЕК-експерта: “Да закрием държавата, а?” То, ако вярваме на Юруков (СДС) (юруш!, както го метаморфозира Каналето от БНТ) и призива му да не плащаме данъци на държавата, това всъщност е призив да я лишим “нещастната ни държавица” от последната й останала функция - да акумулира средства от поданиците си, за да изпълнява “общественополезните” си функцииJ! Защото правоохраняващата и правораздавателната отдавна ги няма: не само според ЕвродокладиТЕ, но и според собствения ни всекидневен опитJ... От друга страна, да има “ДЕН НА НАЦИОНАЛНИЯ БОЙКОТ” (според проекта ГЕРБ + ДСБ), това си е абсолютно привлекателна идея за всеки българин. Все за един ден българинът ще зареже собстевните си работи и ще мисли за “общите”J) Само че древната поговорка гласи: “Рим не е създаден за един ден”. Ако се размислим, то и Бог не е създал земята за един, а са му трябвали поне 6, за да почива на седмияJ) (Тук много ми иде “синхроничността” между 6-те вота на недоверие към настоящия кабинет и последващата “почивка”J)

Смешни и страшни са по-горе нахвърляните нещица. През богохулствота (мое в случая) и неверието в социалното и политическото устройство на обществото (всеобщо) до ужасната истина, че сме зарязани от всички и всичко в нашия роден limbo world. Неговият символ и проявление, жълто-златистото, е двояк(о), в зависимост от това на кой от нюансите ще решим да заложим и до кой сме дорасли.

Жълтото е цветът на «животинската интелигентност (нисшата)». Управлява се от чакрата Манипура (третата)  в човешкото тяло. Тя още е известна като “филтрираща”, отсяваща отровите от “човешкото тяло”, corpus humanus J. Дублиращата я духовна чакра е Сахасрара (седмата) – чакрата на светлината. Още позната като “последна” – crown чакра, венецът, до който смъртният може да достигне... съзнателно. Хроматичното й описание е “виолетов цвят”, но на практика това е “златото”, приглушената светлина на мъдростта, до която ни е позволено да се докоснем.

Как разпознаваме споменатия mix у нас?

През “жълто” - политическо “осраното”,  до “мораво” - останките от дясното, които в повечето случаи се възприемат като “синьо” ашладисано върху “червено”. Мъчително е, защото:

-          “червеното” е хроматичната проява на коренната чакра Муладхара - отговорна още за физическата или първично-животинската енергия, секса, агресията и оцеляването. Всъщност всички ние забелязваме видимите й прояви наоколо, обобщавайки ги като чалга, насилие и ден да мине, друг да дойде.

-          Същевременно “синьото”, което е цветът на 5-тата, гърлената чакра, Вишудха, е “първоначалният импулс на духовния импулс у човека на вярата”. Като цяло ние сме Тома Неверни (така още е известна тази “синя чакра”, чакрата на Тома НеверниJ) Първоначалният импулс вместо да го излъчим “нагоре”, го забутваме “надолу”... оттам и “моравото” на днешните коалиции, които ни се предлагат. Адски убийствено за човек, който по случайност не се е оказал политически и/или духовен далтонистJ  

Но да се върнем на състоянието и да загърбим “издайническата” спектрограмаJ Всяка болест в едно тяло – човешко или обществено – се определя според източната “методология” (предпочитам това понятие, за да не затъна в различните други определение на същата) като “излишък”, “недостиг” или “стаза” (патова ситуация). Недостигът или излишъкът могат да се “изправят” – по един или друг начин, истинският проблем настава, когато си в “стаза” (застой). Това още се нарича “блокаж” на енергията.

Ние определено сме “блокирани”. Не само външно, но и вътрешно. Защото агентите ни за промяна са “патогенни”: спярмо “външните” създаваме антитела (въпросната изпълнителна “калпава” администрация, но и “политически преправените доклади”), а спрямо вътрешните излъчваме “автофаги” (самоизяждащ се биоагент-клетка).

Признавам си, че лично аз съм объркана: хем съм антитяло (към BG управлението), хем съм автофаг – ще “изям” своите, но не мога органически да приема коалирането с една мутра (ББ) само и само, за да се спечели “битката” и да се успокои “треската”. Страхувам се, че едно такова “коалиране” ще изпие силите ни, аргументите ни, само, за да се потуши поредното изригване на Везувий (ЕК), но не и да се спечели “войната”. А войната на биополитически език се нарича СПИН: синдром на придобита имунна недостатъчност. При нея всяка следваща инфекция (корупционна схема, липса на справдливост и правосъдие, you name it…) може да ни разпише exitus lethalis... И няма особено значение откъде ще придойде източникът на заразата. Във всеки случай залогът отдавна не е определена “политическа сила/енергия” и нейния възход (или падение), а е общото състояние, лозунгово припознавано като sustainable development of corpus Bulgaricus. (Съжалявам, че почти звуча «проправителствено» и едвали не  «що... да не си изкарат мандата»L)  

Има ли изход? Определено... но за съжаление той започва от индивидулното осъзнаване, “политическо” (само)определяне и безотказна активност. Нещо, кето нито може да се вмени, нито да се очаква от “критическа маса” безкрайно лъгани българи, все още намиращи се в захвата на Д(П)С* (вж. тълкуванието под линия). Определено се страхувам и от “въвличането” на синдикатите в каквато и да е “схема за всеобщ бойкот”. Точно синдикатите бяха тези, които “изпържиха” последната “политическа стачка”, т.нар. “учителска”, опасявайки се от политическите й измерения (или по-точно изпълнявайки “политическата поръчка” на правителството за нейното овладяване, т.е. потушаване, put out J).

Та може да се има доверие на някой от политическите играчи и изобретен ли е вече “детектор на лъжата”, с който може да се “сканират” (ех, Доган-Доган ) предсъбитийни проекто-политически  обещания?

Къде сме ние? И къде искаме да отидем? На този въпрос още не е даден ясен и недвусмислен отговор от българската “политическа” класа.

Като една жена с опит (слава богу, че не съм “мъж с политическо минало”) да Ви го кажа директно: няма “любовен триъгълник”, който да не се е разпаднал.

-          Това, което ни се предлага на вниманието – ГЕРБ + ДСБ + СДС (евентуално) ми е колкото несимпатично, толкова и “прекалено компромисно”. На Бойко Борисов не вярвам в “клетвите за вярност” (че нямоло да има сътрудници на ДС в изпълнителната власт, пък дали и само в нея?!), на другите пол(к)части не вярвам, че ще успеят да се “опазят” от влияния и внушения!!! Всъщност Костов вече веднъж “изгоря”, хващайки се на подобно хоро. Не му ли е обеца на ухото? (В дадения случай приемам “идеалния вариант”, че той не е съучаствал в схемиJ)

-          На Доган на откровените глупости не вярвам, защото знам докъде може да стигне. Ако все още някой му вярва, то са заблудените му “религиозни” приятелчета, които не могат да направят разлика между “пророк” и “първоизточник” (Тук отказвам да влизам в религиозни разприJ) Твърде много при него и коалиционните му партньори “религията” (и в частност политическия й сектор, демагогията) е влязла в противоречие с “реалностите”, с които сме засипани отвсякъдеJ) Нека си продължава с “мантрите”, че дори и да поиска по азиатски главите на всички “наследници на престола”J) Неговите дни са преброениJ Ако не от нас, то от един “който никога не спи”.

-          За ЕК ми е малко мъчно, защото искрено й симпатизирам. Не в ролята й на корумпирана политическа бюракрация, за каквато непрекъснато ни натякват, че е, а задари идеала, който все още се напъва да защитава. Не се заблуждавайте, че положението е по-различно от “затягане кранчето на клюките и вътрешните скандали”, демонстрирано в нашенския контекст от ДПС (партията): стратегията на ЕК като цяло е същата. Но... дори и от малкото, което се процежда, ми е достатъчно “мъчно” за шантажа, на който по дипломатически причини се поддава тя - да не съсипе и отблъсне “реформаторите”, които уж работят на родна Bg почва на ползу европейски ценностиJ Как иначе да възприема прокрадналата се информация, че Меглена Кунева е “кършила” ръце на 2-часовото обсъждане на докладиТЕ преди тяхното “официално” джиросване от колегиалния орган на ЕС и е изискала някои “трансформации”, които впоследствие дадоха козове на нейните партийни съратници да се бият в гърдите, че има “положителни стъпки” от страна на правителството и че “не всичко е загубено”???. Някои услуги са мечешки. Но тук отговорните лица са “други”J Ако не беше обаче осъзнаването им, че това е поредната грешка към BG правителството, нямаше да го има и поредното “анонимното съобщение” седмица след официалното излизане на докладите (въпросния leak във в-к КапиталJ)   

Виждате ли как всички политически “агенти” са се увъртяли в нещо, което очевидно не им е по силите? Уф, че гадост... Кой върху кого въздейства и чрез какви “легитимни” канали? (Тук под легитимност ще възприемаме “кредит на доверие”, което все повече е кът и метаморфозираJ)

Та... къде сме се оказали? Нима не в “безвремието”?!!!. Не само отпускарско-августовското, но и другото... Попаднали сме под лавина доклади и изказвания, които се занимават с въпроса “как да ни научат да летим”, докато сме в черна дупка. В някакъв смисъл, цялата галиматия е тотална загуба на енергия - което си е пак “време” по формулата E=mc² , зашото «светлина, в края на тунела... все още не се вижда». Когато колата се обърне, пътища много, е казал народът. Та защо да не предприемем един евристичен подход и не се обрънем към детските книжки. Като например тази от  “Историята на една чайка и на котарака, който я научил да лети” (Л. Севулпеда) – жокер от приятел в надпреварата, в която сме се заглобили, “Стани богат” – вж. http://semkiibonbonki.blogspot.com/)...

Мда... или anyway. Като цяло или пък по Bruxellish, in a nut shell, време e за нелеки избори и още по-мъчителни инвидивидо-съвместни действияJ Та как да се прегърна с враговете си и да им повярвам, че са “престанали да ми мислят злото” като едни същински христиЕни, като много добре съм наясно, че нито са христиЕни, нито - доброномарени... ? Бог да ми прости “мнителността”, но и благодаря на Бога, че не ме е лишил от сетива... Иначе непрекъснато щяхме да тичаме с отворени обятия към тези, които ни убиват, унижават и ни затриват достойнството (политическото и друго тяло), имота/тите, способността за самостоятелно разсъждение (3-те опорни точки на човешкото съществуване, известни още от времето на Лок като properties). Ако беше така, щяхме да продължаваме да бъдем «беззащитни». А дали сме дорасли до обратното състояние да поддържаме faculties в необходимата бое- и жизнено-способност? Съмневаюсь... (тук ехидната усмивка трябва да е от страна на правителство Станишев & co, които досъсипаха образованието и някаквата ценностна системаJ)

На фона на нерадостните си мисли и тоталното размазване (определяно от мен като limbo world, не само заради песента-танц, която те кара да се навеждаш все по-ниско, за да минеш летвата!), все повече си мисля, че единствената крепост, която ни варди от околния свят е собствения ни разум, не обществения. В това отношение дължа много кредит на собствените си синове, които ме зареждат с оптимизъм, правейки ме съпричастна на  борбите им с «държавата» и скудоумията й, като удържат «малките» си победи, приближаващи ги към мечтите им, най-вече цакайки последната със собствените й недомислени правилаJ Затова, моят извод е:

Умът и децата трябва да се поддържат много чисти.  Веднъж да им се внушава безпристрастност, когато се отсъжда «технически» за материалното (правила, критерии и процедури), но и да бъде/бъдат възпиван(и) в «страстност», когато иде реч за изконни ценности (духовното).

Макар и нескромно, мога да свидетелствам, че така процедирах с моите деца и моя «ум» (вместилището на разума), когато трябваше да им бъда «родител»J

Не ми се мисли обаче за общите ни «политически родители», защото нищо смислено  не видях и не припознах в тяхJ

Quo Vadis?

infinity@humanus.tera.incognita.blog

---------------

* Д(П)С е “държавно-полититическа сигурност”, която е наследник на ДС в овладяването на държавата:L Тихо-мълком и без много да се усети (м) този вид “сигурност” ни превърна в заложници в сегашната ситуацияJ Както някога се шегувах: Преди ни пазеха “отвътре”, сега ни пазите “отвън” (по времето на Шенген). Сега сме “пазени” от двете страни с по-голямо от предишното ожесточение. Все повече си задавам въпроса на кого точно сме нужни като Банкок на Балканите и Европа. И потръпвам от ужас при отговорите, които получавам “гласно”, публично и през цедката на масмедиитеL