Всъщност това е писание, посветено на организацията и процесуалността по проверката на матурите. Спомняте си как гръмко бе съобщено в медиите, че въпросната проверка ще е бъде изрядна от гледна точка на подбор на кадри (оценители), точни, несубективни критерии за оценка, секретност на мисията и обективност на резултатите. Е, тъй де. Ама активното мероприятие PR димна завеса прави, но по никакъв начин не може да гарантира ефективност на изпълнението. Защото то изисква административен капацитет, професионализъм и морал: трите най-дефицитни стоки на Bg пазара.

 

Как е протекла организацията? Накратко: ПБ. Или в разкритие на абревиатурата: “перфектно по български”.

 

Тук ще се опитам да ви разкрия рецептата, която извлякох след напоителния и изпъстрен с “ти да видиш” разказ на един от “оцелелите” проверители.

 

Екшън – част І – Събиране и инструктиране на матуроведи (проверители)

 

1)      Събираш проверителите от София и цяла България, като за целта им изпращаш факсове или “емайли”, в които обявяваш час и място на срещата. (За конкретика – х-л Родина: твърде патриотично и вдъхновяващо). Предполагаме, че подборът на проверителите е бил направен съвестно и според изискванията (не че ги знаемJ)

 

2)      Оставяш насъбралото се множество да се лута достатъчно време, докато “диспечерите” експерти във фоайето успеят да съобщят, че общ инструктаж няма да има. Ще има такъв само “ресорен”, на мястото на проверяването. Като много моля да си намерите съответното автобусче... за работното Ви място. –

 

Няма да разкривам отделните “работни места”. Само да спомена, че са в

потайни кътчета... из покрайнините на СофияJ Тъй де, хората да не се

разсейват, имат работа да вършат. Може и с преспиване на работното място (над папките). Причината? В началото не се е разрешавало да предадеш “недовършена” папка. Ако си я започнал, ще спиш там, докато си я довършишJ))

 

3)      Следващото на час по лъжичка е... да си намерят баджовете (легитимациите) и да подпишат въпросните документи за секретност. Обикновено се прави на двора на “работното място” (един или друг вид учебно заведение от покрайненски тип). Top secretJ Сигурно този ден не е валяло... [Тук малко попрекалих в критичните краски, но пък... не е и много далеч от истината... посъществоJ]

 

4)      Инструктажът е напоителен, но неизчерпателен. (Инструктиращият не си е дочел и осмислил инструкциите, затова и самият инструктаж се оказва донякъде объркващ, загуба на време). Няма достатъчно напечатани инструкции, така че слушането “в час” се оказва от особена важност. Впоследствие се разбира, че... всъщност не е. Проблемите тепърва ще се раждат един по един...

 

5)      Матурата като “обективност” и “обективизация” на нивото на знанията и уменията. Тук е заровено кучето и най-голямата смешка. Защо? Да видим с продължението на

 

 

 

Екшън-а – част ІІ – Проверка и точкуване (сборуване). Оценяване няма.

 

Целта на матурата, както отдавна беше съобщено, бе да се премахне субективният елемент при оценяването. Което – защото е по български – беше доведено до абсурд. Тук елементите са два:

 

А) Новаторският: Оценителите, по-скоро проверителите, бяха поставени в ситуация да присъждат точки. Но не и да “оценяват”, т.е. да формират оценка. Те не са били допуснати до “скалата на оценяването”. Оценката – като в научнофантастичен филм – се присъжда от компютър.

Това има своите плюсове и минуси. Но както се разбра, отварянето към манипулиране на резултатите всъщност не се намали, а увеличи. Само че този път изкривяването не беше в изгода на един или двама, или да кажем десетки “връзкари”, а на хилядите, маса “недоучили” български младежи. Корупцията не беше премахната. Беше променен само размерът й. Беше манипулирана самата скала за оценяване. Толкоз.

 

(Тук не коментирам съдържанието на матурата, което е една дълга и бих казала срамна тема. Защото тези ребуси, каквото матурата представлява в различните и предметни обхвати, е “смешна” откъм избор на материал за “препитване” и измерване на умения за разсъждаване, което би била целта на една нормална матура: да покажеш степен на зрялост (mature))

 

Б) (Анти)-традиционният:  Всеки изпит, най-вече бил той писмен, се проверява минимум от 2 проверители. Целта е именно избягване на прословутата субективност. Тъй де, ама когато са двама, това не премахва субективността. Само позволява 2 различни гледни точки към един и същи предмет. Похвално е, че този път имаше известно по-равномерно “мешане на капите”. Доколкото си спомням някакви проценти преподаватели от провинцията, съответно проценти от университетски преподаватели и учители в средното образование. Не знам (не попитах живия участник в това чудо, проверяване на матурата) дали поне са били университетски преподавател + учител в една двойка. Така би било по-справедливо. Поне от институционална гледна точка.

 

Сега: къде е екшанътJ)

 

По линия 1 – на новаторството –

 

А) коскоджамити* преподаватели са били сведени до деца от детската градина да зачертават кръгчета по шаблонче. Целта: “верният” отговор да се чете от компютър. Ура! Само че и тук “човешки” грешки бол. Първо - организационни. В началото е сбъркан цветът на очертаващия писец. Е, к’во пък – случва се! Вместо двойна работа – човек – компютър; тройна – човек-човек-компютър. При това работа високо интелектуална, за която ти е нужен и съответният кадрови потенциал (висшисти).

 

По линия 2 – на анти-традиционализма –

 

Тук е мястото, на което отъпях, защото всъщност не е имало АРБИТРАЖ. Арбитражът е процедура, когато има драстични разлики в присъждането на точки (оценки) между проверяващите (оценителите). Арбитърът е трети човек, който вземайки предвид двете предишни становища, присъжда трета оценка, която се приема за окончателна. Така се избягва крайният субективизъм. Това е традиционна техника, изработена през столетията, за да има някаква що-годе справедливост в процесуалността и обективност на резултата. Да, да ама не... в Bg вариантаJ)

 

За да предприемем мерки за избягване на крайния субективизъм при оценяването, първо трябва да си дадем сметка какво го поражда. Най-общо казано: оценката на човешкото творчество. А колкото и да се иска на МОН да автоматизира оценяването, това не е възможно. Защото компютърът не може да оценява творчество. Това може само човекът. И то ако е достатъчно широко скроен и същевременно принципен.

 

За какво иде реч. Ще говоря за материята, която познавам: английският език като чужд. Там има едни такива творчески задачки, които се наричат трансформации – да кажеш същото с други думи, друг синтаксис и т.н. Както и есето: това прасе, което яде всичко, както се бе изразил на времето Ламар. Тези две области на оценяването са винаги ябълка на раздора. Защото за един учител/преподавател дадена трансформация е изпълнена, макар и не с отговора, който е предварително зададен (очакван) и който обикновено се раздава като key.

 

Пример:

I don’t like my husband. I don’t like his relatives either. Трансформацията е зададена с началното: I like... Очаква се: I like neither my husband nor his relatives. Да, но ако ученикът е стигнал до друг изказ, който е трансформационен, но не от вида, който се очаква, какво се присъжда? Пример: I like my husband and his relatives, but to tell you the truth, not very much. Крайността е: нула точки. Компромисният вариант: някакъв процент от точките.

 

Инструкциите по оценяването са написани най-общо. Казусите като този винаги присъстват. Изходите: санкционираш по “буквата на закона” или по “духа на закона”. Това инструкцията не може да ти вмени. Ако имаш няколко такива  задачки и двама оценители, единият от които е по “буквата”, а другият по “духа”, се натъкваш на драстични разлики. Затова ти е необходим арбитър. Преди да влезе “компютъра”.

 

Как са били разрешени тези казуси? Ами... по договаряне между двамата оценители по папка. Аууу! Влязло е в сила пак “алъш-веришът”: кой да свали, кой да качи, кой от кое ще отстъпи, колко и кога. Това не е принципно. И е далеч от всякакво спазване на анонимността и безпристрастността (поне на проверителите). Какво – пари за арбитри ли не е имало? Или просто тази роля в България вече не е необходима??? Макар от пробните матури да се знае, че такива разночетения възникват и те са съвсем реални. Че някой – безпристрастно и възможно най-неманипулативно – трябва да ги разрешава. Пак ли недоглеждане или...?

 

Екшън – част ІІІ – Вие сте ни излишни и се оправяйте сами

 

Това е най-тъпият момент от всичките по-горе. И опира до административен капацитет: т.е. как да организираш работата, как да спестиш на хората главоболия, как да ги оставиш да си мислят само за “преките” задължения.

По ред причини “папките” (работата) свършват по-рано. Хората от провинцията веднъж са в служебен отпуск, втори път нямат работа тук, трети път им се казва... ами оправяйте се сами, може и да не отидете на работа в деня Х и У, за който сте в служебен отпуск. Да, да, ама не... Защото директорите не могат да им оправдаят “липсата”, а те така или иначе нямат подпечатано “удостоверение”, че в тези дни са работили (защото и не са). Така че... в момента въпросните нещастно свършили по-рано проверители са помолени... да си пуснат платен или неплатен отпуск. Толкоз по организацията.

 

Послеслов:

 

Най-тъжното, което научих от телевизията е, че вместо да си направят някакъв що-годе анализ и да имат доблестта да го съобщят пред обществото като отчетени “грешки” и набелязване на мерки как следващият път (т.е. догодина) те няма да бъдат допуснати или поне ще се направи всичко възможно пропуските в съдържанието (изпитния формат), организацията и процесуалността на матурите да се сведат до минимум, г-н доц. д-р Даниел Вълчев (по ирония на съдбата и просветен министър) ще събира другата, т.е. идущата седмица социолози и политолози, за да бистрят “събитието” матура. Аферим, бабо, машаллах! Лозето не иска молитва (и PR), а мотика – т.е. повседневна работа, за да имаш някаква реколта. Не да я “рисуваш” впоследствие... Да, ама нали ние, българите, сме такива хОдожнициJ)))))))))))))))))))))))))))))

* коскоджамити - турцизъм - доста голям, коджа

Изчетох внимателно горното, и като пламенна почитателка на ДВ (моля съкращението да НЕ се чете като Държавен вестник) бдях зорко да не е издадена държавна тайна някаква.

После, наминах пак към сайта на министерството и се уверих за пореден път, че най-голямата тайна вече е издадена - 23 точки са достатъчно за оценка среден 3. В сравнение с тази информация горните дребни проблемчета, грешчици и несъответствийца просто звучат несериозно.

Обаче аз и телевизия гледам понякога, и там видях ДВ, и чух как той каза, че анализите на матурата вече са в ход и по негово предварително мнение, нивото на преподаване не е еднакво навсякъде във всички части на страната.

Тук вече се замислих. Сериозно заключение от човек на сериозен пост, как да не го взема насериозно? И няма как да не подкрепя мнениеТО! Няма! Защото в моя клас даже моето собствено преподаване не е на едно и също ниво! Например, на първия чин - средната редица, при ученичката седяща отдясно (мое дясно, нейно ляво) нивото на моето преподаване е мн.добър 5. Само едно място по-наляво (мое ляво, нейно дясно) нивото на моето преподаване спада на среден 3 (уточнявам, 3 за 50-60 точки, а не 3 за 23 точки). И това аз нямаше как да го разбера, ако не беше ДВ.

С нетърпение чакам останалата част от анализа на събитието.

Щом там ще има социолози и политолози, всичко ще е ОК. Само да не вземат да поканят учители. Щото те какво разбират?

Би било смешно, ако не беше плачевно. Да ни е жив и здрав ДВ, за да иде да си се занимава с PR и бизнес дела някъде другаде... ако може:)
И нека с образование се занимава някой друг. Който повече ще го е еня.
Поздрави