(вследствие на много повече от... 90-ТЕ на ХХ в.)

Верина и templar тези дни се отплеснаха по емоционалната памет в... разрохване на спомени от публично-личните 90-те. И аз, бивайки им близка по някакъв начин и същевременно далечно чужда на техните крайности (щото не са “мои”), разчовърках сърцето си, за да видя какво е скътало то там... в паметното си ковчеже.

И открих:

- в началото на 90-те страстно исках да бъда/стана партиен член. Не формално, а като част от група, която иска, знае и може да води съдбините на събралите се в Неговото име. Както виждате от странната на BG фона формулировка, бързо изживях своя катарзис, установявайки, че такова животно в BG не може да има и едва ли някога ще се пръкне след... Богомилите. Но пък те, историческите, някога се бяха събрали в групичката АНТИ – Айде Не Тези Извращения. И заразявайки с катарско-албигойската “чума” Европа не можаха да пръкнат “учение” Така – след кратък анализ на полу-жени-ето тогава - си останах социално “проста” и неизкушена... докрай. Нещо като клан-клан-недоклан Колкото и впоследствие да се опитвах да изтрия социо-патологичния импринт*, така и не успях. Всеки следващ опит ме връща(ше) към първоначалното ми впечатление...

- Преди 90-те (всъщност през 80-те) вече бях погребала част от най-скъпите ми хора на този свят – дядо ми, баща ми и други подобни, и само ми оставаше време да ходя по панахиди: моите човешки пътеводители се бяха кротко оттекли от този свят. През 90-те ми оставаше само да погребвам техните “женски” съответствия – буквално и преносно. 90-те беше времето, в което кипеше моят бяс, за да се отича в “работа” – семейството и училището. За мен през 90-те място за “по-ЛИ-тика” нямаше. Беше времето на политиките... към ближните. А във всеки човешки живот те са краен брой – и хората, и политиките Усвоих ги. И ми станаха ... безинтересни Защото се превърнаха в рутина: всекидневния божи труд, от който не очаквай акламации (Лирично отклонение: все по-често се зачитам в написаното по ръцете ми, а там – за моя изненада - все още продължава да пише едно и също: на дясната Ж, на лявата М. Аз имам своите тълкувания, но за протокола ... ще запазя мълчание)

Тук ще направя съзнателен пролапс и ще завихря мисълта си надругаде. По-скоро ще прескоча детайлите на личните ми съдбини - които нормално не интересуват никого, щото са ми лични уроци, а пък всеки си е различна порода ученик - и ще се “сурна в баадако”**, както се изразяваше на “врачански език” някога моята състудентка от Враца – Меги.

* * *

Давам си сметка, че моята емоционална памет си е моя: УНИКАЛНА - както е модерно да се открояват нещата днес едно от друго. Както и че си говоря на моя си “водолейски” език, често оставащ неразбираем за околните. За мен е важна вътрешната територия – тази на душата – и какво се е случило там: доколко случилото се ми е позволило да израстна... като ЦВЕТЕ ИЛИ БУРЕН.

Споменатия мимоходом по-горе библейски образ на БУРЕНА, - който “правилно” (по биологическо усмотрение) усвоява благодатта от почвата, в която се е пръкнал, но пък “скверни” със самото си “бездуховно” съществуване идеята за красота и благо в Божия пейзаж - ме отпраща към последните ми земни занимания: омониямията в българския език. В тази връзка мога да установя, че 90-те ми позволиха да бъда БУРЕН БУРЕН, натъртвайки на прилагателното, атрибута. Изземайки качеството на времето, за да го направя мое качество, донякъде съм го превърнала в същността БУРНОСТ. Така с времето... вече на 10-те години на 21 век, наблюдавайки се странно отстрани, смело мога да кажа, че съм станала нещо като завършен и устойчив БУРЕН БУРЕН (не бъркайте, моля, с Бора-Бора)- роденА и отрасналА в бури, непасваща на всяка земна култивация и мелиорация, отказваща да се превърне в цвете и поддържаща ужасния ритъм на бурята, в която никога и никъде не можеш да имаш покой и сигурност .

Толкова мога да кажа от себе си, смилайки 90-те... За повече думи, интерпретации и разяснения, идете и прочетете като живо слово:
Верина - http://www.verina.vesel.info/
и templar - http://templar.blog.bg/.

В демократичен реверанс Ви “разрешавам” да четете и коментирате каквото друго си решите. Разбира се, може да споделите и тук)

Лек ден и лека седмица!

* импринт – психолозите говорят за импринта като първоначалното впечатление вследствие на някакъв опит, който задава впоследствие матрицата на нагласите и реакциите на човека към и в сходни ситуации
** Сурвам се в баадако на врачански диалект означава “спъвам се и падам в избуялите бурени”

Не знам за акъв кастинг е подготвено написаното, но журито неможе да не ахне. Когато журито се оттегли идва ред на публиката, която ще наследи достижението и ще преобрази една милиардна част от представите си. Към какво ли ???

Но пък веднъж родени с определени предразположения и впоследствие затвърдени в и от повтарящата се практика ни се налага да поемем риска да бъдем себе си, независимо от журита и публики:)

Поздрави, evrazol