* 
*
*
Сънувах сън. Напоследък рядко помня сънищата си – което е хубаво, защото допълнително ме натоварват психически:) Та този сън ми се видя толкова странен, както и коментарът му в съня ми, че наистини си заслужава да се сподели.   * * * В едно кално поле сме. Аз, изкуствена пулсираща утроба и медицинска сестра (акушерка). Тя разкъсва утробата и вади от нея бебе. Грозно и зачервено като всички бебета. То започва да плюе сдъвкано, пресовано месо (тип “русенско варено”). Аз се удивлявам. Струва ми се ненормално. Сестрата казва: - Нормално е. Трябва да се освободят дихателните пътища, а “то” се е нагълтало. - Но защо месо? - Нормално е, - настоява тя. – Понякога е пълно и с парченца лед.   * * *   Знам, че да сънуваш бебе не е "на хубаво”. Но какво слушам в поредната сутрин по TV-тата, по вестниците, по... кои ли не медии, включително и блогосферата?   Кризата, раната, политическият казус “Косово” – изкуствено избабуваното бебе на Щатите и Европа, на балканския сепаратизъм, който отдавна е влязъл в политологическите читанки с пейоративното “балканизъм” (= трайбълизъм, племенен сепаратизъм). И си задавам най-простичкият въпрос:   А сега накъде?   За да избегнем “бурето с барут”, създаваме много буренца с барут ли? Значи... цял арсенал ще си спретнем... Аз като жена, съпруга, майка, сестра – съм против. Не по политически причини. По човешки. В името на живота. А не на Държавата, поредната държава, поредния анклав...  поредните безкрайни интриги и интереси, които използват съществуващите във всяко общежитие напрежения, търкания, за да ги облекат в “политически щения” в името на една управляваща върхушка, която...   ... сега ще създава армия (Омироопазваща:) - Илиадата, не Одисеята ... сега ще търси дипломатическо разрешаване на “криза”... с поредния Троянски кон... ... сега ще преговаря и Енеидата – с натоварването на пенатите (родовите символи) към поредния Рим... ... защото когато САМОЗАБРАВАТА на патрициите дойде, идват ВАРВАРИТЕ... с брадвите, ножовете и правото на Силния, а не силата на Правото...   Такива мисли ми се въртят в хуманитарната главица от сутринта... А капчуците отвън съобщават за Първа пролет... и вещаят обнова на Природата след зимата. 

Дали зимата на човешките противоречия в глобален (Балканско-Европейски) план свърши или тепърва започва? И дали ще надделее биологическият закон, че по-простото надделява и измества по-сложното (нестабилното, неустойчивото)? ЕС ми се вижда твърде крехък ... днес под тежестта на културни, религиозни и други кризи, които вече се задават... 

Надявам се да не стигнем пак до пушечното месо и парченцата лед. В арабската митология Адът е леден...

страшни неща М))))

Но дано да са само работа на въображението:), а не на въплъщението:(