Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2008 03:45 - И днес (т.е. "вчера") оцелях:))))))))))
Автор: svoboda64 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1134 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 28.02.2008 03:56


Трагично-смешно е как човек "оцелява" в Bg всеки ден. 

За това "свидетелствам" от името на много безименни и от мое именно име:  И ДНЕС ОЦЕЛЯХ. Благодарна съм на Създателя, семейството си и себе си, че ми са били (само)формирани толкова издържливост, търпение, снизходителност, такт, настървеност (дори агресивност), човеколюбие, любознателност, резервираност и n-броя други качества, които не е необходимо да изброявам. Те се (само)разбират by default... за да оцелеем. Като Водолей съм осъзнала (наблюдавайки себе си и другите), че общото оцеляване (т.е. запазване целостта на живота, съ-живеенето) е по-важно от моето индивидуално такова. Защото си давам сметка, че без другите и нашите взаимопреплетени усилия това не би могло да се случи. Няма как. 

Онова, което наблюдавам като масова пропаганда в момента е: "оцелява най-силният, останалите са/сте торта на моето/нашето съществуване" (може някои и да го наричат "прогресив индивидуализъм":)) Чисто икономически това се маскира като "либертарианство":)) Политически - то може да има много имена. Най-актуално родното ни е Б.Б:)) Щом шофьорът на таксито днес можа толкова простичко да ми го формулира, значи е станало skin-deep:)) "Работническата" клас го е осъзнала:))))))))) Само че тя не може да отиде онази една йота по-нататък: че пропорционалната избирателна система е за "дълбоко осъзнали се общества", където  индивидуално развитата съвест (след много поколения целенасочена работа върху нея:))  е в състояние да решава "каквото е добро за мен, е добро за всички, защото всички сме равноценни, макар и не равностойни":)))))))))  Ела, та само го кажи на Българина (визирам гражданина на РБългария, не етническия такъв:)) Няма да се получи никакъв ползотворен ефект! Точно обратното. Имам живия пример в семейството си, защо ли ми е да отивам по- нататък?

Ще дам "практико-технически" пример (далеч от политиката, за да не стане "объркване":)) 

Както добре вече е известно на "четящите", ние сме в ремонт. Затънали до гуша. Зависещи не само от собствения си творчески, организаторски и финансов гений, но и от много други "подизпълнители" (ах, тези модерни думи!)) И се оказва, че това не са само... думи. Това е практика и манталитет. "Аз те гледам в устата, докато ти ми дадеш с ръцете, после ти с краката (си) трябва да си вземеш онова, което... уж е било дадена дума и вложена мисъл, понякога и "подписан" договор":)))))))))))))))))) 

Въобще не съм наивна, колкото и да създавам впечатлението. То е за заблуда на "врага":))

Казус 1: (от снощи/вече "онази" вечер) Акумулираща печка, която пречи на ремонтните и констуктивните работи. Стои (макар да е около 200? кг) и се върти  и с моя помощ, с едни помощни подпъхвани плоскости, защото главното техническо лице (съпругът ми) твърди, че тя е необходима за "съхненето":)))))) Другият техник (големият ми син) твърди, че тя пречи. Снощи ми бе изкрещяно: "Ти (или Наско, големият ни син) ще ми кажеш?" ("Демиургът" е ясен:)) 

Открий разликата:)  В противовес на целокупната Bg ситуация аз не се плаша, когато ми крещят, че съм незнаеща и неразбираща:) Напротив: задавам въпроси, търся отговори на конкретнато създадената ситуация. Ако наместим въпросната акумулираща печка на мястото, което съпругът ми е определил (независимо колко лично ще се измъчим), какъв ще е дълготрайният ефект? Тя няма място в новия дизайн на жилището. Това е палиативен ефект. Още повече, че ще пречи утре на "строителите" (мебелистите) да построят... гардероба. Мъжът ми (правителството:)) е бясно. След оказния натиск - от мен, големият ми син и парата, която вдигнах, че ламинатът е ожулен, развитието на нещата... взеха друг обрат. Стана ясно, че въпросната печка в...20.30 ще бъде разглобена, въпреки горещите й (в буквалния смисъл на думата) съставни части. И че за тези съставни части ще бъде намерено място (решение). Крайният въпрос е: колко "човешка" енергия беше изхабена, за да се стигне до това "конструктивно" решение? (ще Ви го спестя) И колко човека (каква енергия) беше необходима, за да се противопостави на "глупостта" (или иначе казано "най-лекото съпротивление":))  

Казус 2 (от днес, т.е. вчера):  Аз съм човек скептик. За съжаление или радост... в зависимост от умонастроението (на другите) имам "биологическата дреха" на жена. Представете си какъв купон е за мен, а и за останалите:))  Все пак живеем в "мъжки" свят, и..."хама с хама" (както се казва в една от любимите ми детски книжки:)) ... това е тегоба (почти като звезданата система "Дегоба", където са скрити бунтовниците в "Междузвездни войни": )) 

Та днес/вчера трябваше да се строи нещото, което аз съм си го "измислила": pаrtition wall, която изглежда като ракли отдолу и висящи конзоли с рафтове - отгоре.  Да, да, ама - не!! Идейният проект - мой, техническото изпълнение - дизайн и сглобяване - "чуждо", просто... защото не съм специалист, пък и откровено... не искам да бъда специалист в това. Въпреки всичко - аз продължавам да не "спя":))  И ... кротичко, смазана от умора (след приключване на курс с изпит, подписване на нов контракт и хиляди други простотии, които означават обикаляне на София с "нозе", дори и да вземеш рейс или такси, все тая:)) - се дотътрям вкъщи, извиквам мъжа ми, който естествено "вади хляба" на семейството 
---------------
ЛО: да не си помислите, че като аз съм всеотдайна към тези, които уча, те, по скоро двете организации влезли в контракторски отношения, са петимни да ми плащат труда подобаващо? - не, те са доволни, че има "балами", които ще работят за тоз... почти "що духа", и в момента, в който предявиш претенции, ти обясняват, че има много, които "чакат на опашката", нищо, че ти може да си по-добър от тях, важното е, че те (другите) ще се съгласяват да продадат труда си "по-евтино" и позициите няма да останат "празни":))))))):)((((((((((((((
----------------------- 
за да се окаже, че ние (техници и аз) имаме "проблем". Нещата не пасват "двустранно". Изцяло като техническо решение - първо, "стена до стена", второ - като "височина към зададени параметри":)) Смях и.... плач в залата. Защото аз... "мрънливата жена" ги накарах да ми покажат как ще стои това... преди да са го застопорили (и този "трети" елемент/технически аспект съществува и все още е нерешен).   Въпреки че ме изгониха (всъщност самата аз напирах да напусна... за поредния си курс-урок), стана ясно, поне за мен, че ако не бях се "намесила" с идиотските си претенции, утре щяхме да "цъфнем" пред по-голям проблем, защото сме неподготвени:)))))))) Мразя съобразителността си. Изглеждам като "лелята-мърморана" или като "учителката", както най-често съпругът ми "плаши" децата и приятелите си в махлата. "Внимавайте, че тя е учителка:)) 

Всички тези аналогии привеждам не толкова, защото аз съм "действащо"/"помощно" лице в тях. А защото си давам сметка, по собствените си "демиургични" действия, какво означава ... само за момент да отстъпиш.  Да бъдеш "добър" или "обтекаем". Ей, Богу, в този живот колкото пъти съм се опитала да приложа добре известната "българска" (или световна) рецепта за "успех сред другите", толкова пъти съм се натъквала... на камък, защото не мога да избягам от себе си. За добро или лошо. Признавам, че ... не винаги е за "добро". 

Но за съм си аз. "Лошата глава" на змея. Критикарската. И по-често, отколокото не (както е строежът на английското изречение, не на българското:)) се оказвам "правата". Не за свое удобство. По-скоро за свое неудобство. Както някога една приятелка (дали пък съм в правото си да я зва такава?) ме "дефинира": "Ами ти просто си гръмоотвод. Гръмоотводът няма право да се оплаква?"..............

?????

През цялото време ви разказвам за семейството си, но винаги визирам "държавата" (простете, не политологическото определение "ръководните длъжности в обществото":)) Затова се "ядосвам" човешки на nakom  и други хора, които вече реално познавам.  Да, безспорно, от Аристотел насам, семейството е определено като "тегоба": аз (в случая жената, да не говорим, че това не би могло да ми се случи в древна Гърция или древния Рим) "определям" дневния ред на семейството си. И всички ми се подчиняват. Не защото най-много знам, не защото най-много мога, а защото "събирам" от всички онова, което те могат и те знаят, за да го разпределя... според нуждите, доста "виртуално" , но и реално като ресурси към всеки, който... или към всяка онази ситуация, която се нуждае ... от решение и удовлетворение. 

"Не бой с Марийо, тежка е царската корона. Но блазе й/му който я носи" Така ли мислите и Вие?

А какво мислите за държавата ни (България)?

Лека или по-точно "Добро утро"!


Тагове:   Вчера,   оцелях,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Ти си супер
28.02.2008 21:04
Такъв човек ни трябва на чело на държавата ни.
цитирай
2. svoboda64 - Хич и не й трябва такъв:))
28.02.2008 22:54
Давам много зор и не се спи:))))))))))
Днеска мъжът ми в кръчмата ме "предлагаше" да ме хариже на някого, та чак ще почерпи с едно агне и дамаджана вино. Хората се обърнаха да видят не мен, а нададоха ухо... за наградата:))))))))))))

Положението е трудно, но...удържимо:)) Щом и днес прескочихме преходно (прединсултното) състояние на майка ми, а утре ме чакат ходене по болници... значи всичко е наред:)

Отбой и ... до скоро:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212226
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031