WARNING: Don"t take things too much to heart. They" re just phenomenology:))

За тези, които четат блога ми редовно и които мога да нарека мои виртуални приятели, вече е станало ясно, че нещо ме яде. Ама така ме яде, та чак ще се пръсна.

Тя историята, колкото и да е проста, е и много сложна:) Защото става въпрос за моето семейство. И тук, за огромно удивление на публиката (може би:)) трябва да кажа, че "моето" семейство съм аз, брат ми и майка ми. Нищо че имам две деца (поотраснали мъже) и съпруг. Те са "придатъкът". Те си го знаят:) И дори не ми/ни се сърдят.

В този момент могат да изпълзят едни виртуални nakom и evrazol и да ми кажат, че аз не съм порасла. Могат да дойдат и реалните ми приятелки Радка и Верина и да ми издърпат ушите, че ... Както и приятелите ми мъже - Незир и Коце Су Джок:)) Просто животът не ме е лишил от ментори и сподвижници. Тук трябва да си призная, че съм един щастлив човек. И пак, и въпреки всичко, съм си свъртяла страдание:)) Щото - както казва една друга приятелка, чието име няма да споменавам - "прекалено много мислиш". Беше ми го казал на времето и свекърът ми (да ми е жив и здрав!)

"Да сееш на дъното ряпа" е патент на нашето семейство. Вече обясних кое:)) С другото (синове и мъж)- нещата са много по-лесни:))))))))))) Но в това мое изначално семейство, с което очевидно не мога да се разделя, докато "смъртта ни раздели", се случват най-големите бакии. Кой кого уважава. Как. Кой кого изслушва. Разбира ли го. Иска ли признание или се страхува от оценката. Всички тези неща съществуват успоредно и се мешат. Докато те докарат до лудост.

И аз вече окончателно съм излудяла. Не знам къде е истината. Защото има толкова разноречиви и успоредно преплетени истини. Кой на кого е дал. Кой на кого дължи. Кой иска да се изскубне от месомелачката. Кой трябва да остане.

За да повдигна малко завесата: в основата на всичко е майка ни. Стрелката:)) Нейният двоен рожден Стрелец е нещото, което може да ползва много други външни - приятели, роднини, пациенти (тя е лекар). Но нас - ни убива и наказва. Защото към нас е отворена моралната страна (отсъдната) на Стрелеца. И ние винаги сме мишени. Дори когато искаме да ни пожали, тя не е в състояние да избяга от ... себе си. И ни умерва:))

Психическият ад е, че тя не може да понася несправедливости. А животът е несправедлив, всекидневно и всекичасно. Тя не може да го издържи или удържи? И се отваря към първия гръмоотвод: т.е. към мен. Всеки ден изслушвам какво я боли, а то започва да има и физическите си параметри (високо кръвно, преди беше - мним рак на панкреаса, а преди това... всички болести, за които можете да се сетите:)) Аз не мога да реша уравнението на света, колкото и да се старая със симпатия, подръпване на уши, ирония и каквото се сетите от арсенала на човешките методики. Безапелациоността на ситуацията е, че тя си вярва и... тя ни обича:) И в тази забърканост на ситуациите аз изпадам в някакъв limbo world: така както го описват попадналите в Бермудския триъгълник. Вече няма никакви ориентири: само голата емоция, която може да отведе къде ли не:))

Брат ми е "детето" в семейството. Надарен, по стечение на обстоятелствата, с две "майки" - майка ни и мен. Цял живот сме му ходили по гъза (както е българския лаф), защото той ... (по наше мнение, а и в някакъв друг, може би по-обективен смисъл) "не може да се оправя". Което не е вярно:)) Брат ми е човекът, който първично не съм понасяла, но е трябвало да живея с него. И в това дълго упражнение по любов и приемане на слабостите в другия (как да не приемеш след това и собствените си слабости?:)) получих един от най-големите си уроци. Дали го научих? Не знам. Днес, след снощните реплики по телефона... все още не знам къде съм.

Та тези две човешки същества - майка ми и брат ми - цял живот са ме изправяли на ръба. Коя страна да заема? Кой е правият и до къде? Защо аз трябва да съм арбитърът в тази драма на "пишкомереници":)) Ужасно съм уморена от нея.

Но знаете ли кое знание ме държи все още с тях, освен любовта, която някак си изначално им дължа? И кое ни прави "онова" семейство? В астрологията, която не всички приемат за наука:)) има едно положение, което се нарича " персть божий" (пръст божи). Ние и тримата го имаме в хороскопите си. Когато го научих (а бях вече достатъчно възрастна:)) си дадох сметка, че всичко (или може би онова, което аз разбирам/възприемам от "всичкото"), има една предопределеност (посока на изява) извън нас:)) Ние и тримата сме ужасно различни като хора, като професии, като поведение, като... Но общото между нас е, че ние тримата сме "задължени" от посочването ни с пръст:)) не само да се променяме, но и да променяме обстоятелствата около нас.

Което ужасно ме натоварва: защото понякога и май твърде често:)) поривите и позициите ни да променяме този свят са твърде противоположни:)) Толкова взаимно сме се наранявали, че у нас няма вече "ненаранено" място. За себе си приех, че ще живея като "оголен нерв". В тях ме притеснява себичният елемент в изживяването му. За мен е урок, макар да плача със съвсем истински сълзи:)) За тях - е нещо друго. За тях е все още "живот" и кой как го вижда:)) Кой ще изземе властта, кой ще управлява (какво? най-често в техните разговори е за... имоти:)) Кой има по-голямата...*****

Най-чистосърдечно ги мразя и най-искрено ги обичам. Всеки ден живея с тях, дори не толкова интензивно колкото със собствените си деца и съпруг, които се научиха да ми бъдат помощници, съюзници и арбитри в онази, всеобхватната война вътре в "нашето" семейство:))

Заради тази интензивност на случванията (проявите) всичко друго - политика, култура, образование и каквото и да е там, с което умът (ми) понякога се занимава:)) - е бледо копие на "живота":)) Как да спра войната в собственото си семейство? Трябва ли да я спра? Кой какво изразява и доколко, ние останалите, го разбираме за какво се бори?

:)) Просто човечеството се е настанило в моя дом:)) И аз не мога да го "изгоня", за да се занимавам с моите си работи:)) Надявам се този много "бръснещ по(г)ле(д)т (поглед/полет)" към моето семейство донякъде да обясни за вас, четящите ме само (непознаващите ме в реалността) защо понякога се държа така както се държа:))

П.П. А в момента големият ми син (моята голяма лична гордост) поставя с приятел ламината оттатъка:)) Наистина какво повече да искам (чисто човешки) и към какво повече да се стремя???

Но няма да си седна на "гАзО". Ще искам повече и повече. Ще искам и искам всички хора около мен взаимно да се зачитат, колкото и "лично" да не се понасят. Както снощи жената до брат ми (аз й викам снаха ми, нищо че не са формално женени:) си позволи да ми държи "тон" по телфона. И ако плаках толковва дни тук в блога беше точно за това: как да обясниш на другия (нея - в лично качество), че има неща, които прави, които не осъзнава, че прави, от които много ме боли? Лично или индиректно чрез майка ми и децата ми (навлеците в онази "къща")?

Как? И как аз пак да задържа "добрия" тон в нашите взаимоотношения?
Явно съм тъп и "субективен" човек. Но насреща си имам същото:)) Как хем да съм "себе си" и хем да не наранявам? Как да й кажа, че колкото и майка ми да е "изкуфяла", за мен тя е светиня (не че вярвам на всичко, което ми казва:)) Как да й кажа, когато тя (снаха ми) просто ме заля с "отрепетираното" (режещия тон) "Какво толкова направих на вашето семейство?" Направила си това, че не разбираш нюансите. А не ги разбираш, защото не си поискала да ги разбереш. Не си поискала да разбереш как аз, детето ми (Росен или Атанас) се е почувствал от някакво твое действие или бездействие, твоя реплика, която за теб е била рутинна, а мен/тях ги е задълбала в сърцето:) Как ди ти кажа, скъпа, защото и теб те обичам?

Как?

Let me talk to you, but please listen and have an ear for my pains:) They are mine, but they orient us where the rotten tomato lies:)))

АНАЛОГИЧНИ СА И В МОЕТО СЕМЕЙСТВО.
ПРЕГРЪДКИ И СУТРИН НА ГЛАДНО 3 ЛЪЖИЦИ МАЙ.. МУ!!!

като ги отрежеш всичките за известно време за да си починеш от тях ,а после наново се впуснеш в боя. :)))

Но имам предвид семейство, което при мен е 1 а при теб 2.
Незнам дали ме разбра за числата, но същността е,
че по-важно от синът ми няма. По-облагодетелстван откъм време и помощ от мъжа с когото живеея - също.
Останалите - да се наредят на опашката и да си чакат реда.
Ако ми остане време от работа и умора, ще им се обадя, но заради никого освен изброените по-горе мъже не си прекроявам програмата.
Поздрави !

като двоен стрелец . замисли ме боди :)))

за съпричастността. Това е болка "довека":)) Може би Господ ми е предоставил пътищата за (лично) спасение - чрез синовете и мъжа ми.

В интерес на истината, аз съм много почитан човек. Оценявам го:)) Но очевидно имам някакви си свои "замашки", които да накарат другите ... да се стремят още и още.

Смешка: на администрацията от ГИТ, която обучавам, споделих, че съм "адски кофти учител". Илюстрацията: не е достатъчно да научите английската азбука. Трябва да я казвате и отзад напред (не пропусквайки звук:)) Първият ми ученик, над който съм издевателствала по този начин е бил... брат ми:))

Не на дърпане на уши, ами на по-радикални мерки ме избива:) Твоето семейство са си твоите три момчета. Толкова.

Не знам дали осъзнавате, Свобода, че в името Ви има онази характерност на Водолея, която създава мнението на останалите, че или гений, или цар на простаците. Равностойността в Свободата е повече от невъзможна утопия. Хората не искат да са свободни, те не го разбират дори. Свободата за тях има съвсем други параметри; барната фасада, зад която стои машина и то каква - завоевателна, подчинителна, ужасно егоистична. Правата, в онази им форма, в която водолеят ги смята като задължителни елементи, съпътстващи Свободата, са само еднолични, към conqueror - а, а и ужасно субективни.
Позволявам си да Ви цитирам една хубава мисъл на Конфуций, с надеждата, че би Ви помогнала в някакъв аспект.
"Не е изкуство да се държиш адекватно спрямо нечие друго поведение, а да го направиш въпреки това нечие друго поведение!"
Поздрави Ви изпращам. :)

Нямам акъл останал, за да ви различа днес:)) Споко, за всичко има Видов ден, както казва любимецът ви, Коцо:))))))
ххх

Позволете да Ви отговоря по Водолейски:)) Проблемът не е в равностойността на човешките същества - това наистина е утопия. Проблемът е в тяхната равноценност, която би трябвала да гарантира достойнството ни:))

Относно Конфуций, когото уважавам като мислител, но смятам "затворен" в едно друго време-пространство:) - Не ме притеснява, че някое "чуждо" (друго) поведение е "друго" (т.е. "чуждо"/несвое за мен и обратното), а че не иска да види "общото" под "другостта":)))))))

The same to you:)

да измислям думи, които да описват идеите ми по-всеобхватно, но пък виждам Вие се справяте доста добре. :)
Идеята ми в общи линии е същата, т.е. в същата посока е, като и малко искам да задълбая сега.
Ако любимите Ви хора, Свобода, имат стремеж да уважават само собствената си Свободна равноценност, като Вашата бива обременена с техните проблеми (тъй като Вашата не е равноценност, а обща според тях), то е добре да им избиете от главите тези стремежи.
Затова Ви цитирах и Конфуций, защото смятам, че е полезно понякога проявлението на вид насилие спрямо хора, които грубо погазват равноценностите на другите. И насилието не е мнимо изопачаване на реалните събития, а закономерно отражение и следствие от техните принципи.
Май не можах много добре да го обясня.
Поздрави. :)

Вашите разсъждения са дойстойни и адекватни за Запада.

В душата си аз все още съм един източен човек:) А източната философия за динамиката и строежа на света почива на 4 основни закона: 1) съзидание; 2) анти-съзидание; 3) подчинение; 4) противоподчинение. "Моята" работа (според 9 звездната Ки/чи) е да преразпределям потоците енергия (ресусите), които се "вихрят" в моя дом. Но за да ги преразпределя, първо трябва да ги "пропусна" през мен. Е, от това се "треса" и ме боли, защото съм жив човек, а не някаква абстрактна функция:)

Давам си сметка, че звучи като абра-кадабра, но съм смазана от умора. Не ми се изнася точно сега лекция върху нещата маркирани по-горе:))

Разчитам на Вашето разбиране, както досега:)
Faithfully Yours
S

Ами що не вземеш да се престориш на „умряла котка”? И да си гледаш
живота, такъв,какъвто е...за теб,и да надрастнеш първичото семейство,без да правиш всевъзможните усилия да доказваш правотата на всеки. Ако нещо се промени в твоето „семейство”,ще се случи и без да е необходимо да се товариш и да отсъждаш „кой прав,кой крив”,защото ти всички „научаваш” да те товарят с ролята на посредник. С теб е лесно, а без теб.....уф-ф-ф, забравих,че такава ситуация няма!!! С обич,Р.

Вкл. и от твоя приятел Коцо:))))))))))

...а може би не трябва да "преразпледеляш потоците"...и - колко странно - може да няма нужда да "работиш" постоянно за да "крепиш"семейството ...- та чудесата ти се случват вече - просто им се остави :))...
просто...любов - само от това имат нужда всички - дори и ти.
позволи на любовта да се случи ...ииииии....без Наблюдател! нали :)
прекрасен човек си , много рядко съм тук и все бързо поглеждам по нещичко и изчезвам задълго , но това ме СПРЯ...със сигурност има кой да ти го казва , но нека и аз - спри да водиш сметките в илюзорните реалности и позволи на света , който мечтаеш да изпълни хоризонта...
с много обич от мен.

Никой мечтан свят не се "случил" без човешко усилие и натоварване:) Аз просто съм координатор (пазител) на усилията в моето голямо-малко семейство, за да "не изпрегне колата":)) А от опит знам, че "счетоводството на чувствата" е необходимост, за да излезе "баланса" накрая и да няма преколемерни "кредити" и "дългове":)))))) Може някои да смятат, че тези неща се случват естествено, от само себе си. Но повечето хора не осъзнават чувствата си, изкривяванията, до които водят от прекомерно взиране в собствените и не държене сметка за "чуждите"... Може да се каже, че аз още съм и такъв "изравнител" в голямата картинка на чувствосметките:))

А иначе... моят свят е щастлив, макар и доста натоварен. Хармонията изисква всекидневно отглеждане:))))))

С много обич и от мен.
Боди